Градско земеделие в България! Не е мит

02 август 2018
Растениевъдство
0
10953
Няма снимка
Върху покривите на сгради в големи градове по света вече се отглеждат зеленчуци и плодове.
1 2 3 4 5
 

В градина върху открита тераса на 9-етажна сграда, почти в центъра на София, отглеждат зеленчуци без торове и пестициди

Гергана Младенова

Миграцията от селото към града е световна тенденция - 54% от населението в света живее в градовете. Очаква се този процент да нарасне и да достигне между 66% и 72% до 2050 година. За сравнение през 1950 г. едва 30% от населението са били "граждани". В Европа градското население надхвърля 73%, а у нас жителите в градовете са около 74%.

Какво следва от това?

С разрастването на градовете се превземат и застрояват земеделски, горски и други природни територии. Броят на хората, работещи в земеделието и селскостопанския сектор като цяло намалява. А потреблението се увеличава. Градът става зависим. Затова се правят опити за градско и крайградско земеделие. То има редица плюсове и в интерес на истината се получава. Подобрява се околната среда, работи се главно по биологичен и екологосъобразен начин, създават се нови работни места или се полага доброволен труд, постигат се устойчивост и социализация, като в същото време стойността на единица произведена продукция намалява.

Градско земеделие може да се развива в много измерения. Едно от тях е използването на “нулеви площи” за производство на храна или т.нар. Z-Farming. Под нулеви площи се имат предвид покривните пространства, фасадите и подходящите помещения вътре в сградите. Целта е да се отглежда растителност върху “загубеното” в следствие на застрояването пространство. Един вид компенсиране, рационална употреба на повърхностите.

Многозначен и световно известен пример за отглеждане на растителност върху нулеви площи са висящите градини на Семирамида. Според историческите данни те са били създадени през 605 г.пр.Хр.

В днешното забързано ежедневие зелените покриви имат за цел да съчетаят архитектурата и дизайна с производството на храна. Ефективността на “живите покриви” се изразява още в намаляване на температурата на повърхностите. Слънчевата енергия има свойството да се поглъща и преобразува в топлина или да се отразява. В зависимост от цвета на повърхностите, върху които попадат слънчевите лъчи те се нагряват в различна степен. Асфалтовите и бетоновите повърхности се нагряват до 80 градуса (ефектът е известен като сив пустинен остров). Докато зелената листна повърхност използва тази енергия като градивен елемент, с което растителността създава своеобразен микроклимат. От това следва намаляване на разходите за енергийна ефективност на сградите. Растенията поемат вредните емисии, шума на градската джунгла, дъждовната вода.

Върху нулевите площи могат да се отглеждат всякакви растения - украсни, зеленчукови, овощни, полски и други култури, в зависимост от това каква възможност дава сградата или терена за изграждане на зелените системи. Основно предимство имат зеленчуковите култури, заради краткият им производствен цикъл (до и около 60 дни според културата), високата продуктивност за единица площ и ниската себестойност на продукцията. Освен това повечето зеленчукови култури развиват плитка коренова система, което позволява отглеждането им в контейнери или плитки лехи. Така не се налагат големи конструктивни промени върху покрива или дълбоки обработки на почвата.

Покривните градини по света се характеризират с два типа реализация на продукцията:

Затворен тип - продукцията се консумира там, където се произвежда. Този тип реализация се практикува в ресторанти, хотели, магазини и др. основно с маркетингова, рекламна цел.

Отворен тип - продукцията се продава или дарява. Тоест с пресни продукти се снабдяват външни консуматори, като магазини, ресторанти, обществени кухни и др.

Целите на покривното или градското земеделие като цяло могат да бъдат образователна, продоволствена, социална и икономическа. Има редица примери за покривно земеделие в развити и развиващи се държави. За целта върху открити покривни пространства и тераси са изградени съоръжения като насипни лехи, контейнери и дори оранжерии. Ето и някои от тях:

Бруклин Грандж в Ню Йорк е ферма разположена на 2 покрива и има обща площ 10 100 кв. м. От тях се добиват 20 тона зеленчуци и подправки годишно. Продукцията е насочена към местни ресторанти, магазини и пазари. Освен добив, градината има образователна и социална насоченост за местните жители и всеки, който иска да се занимава с земеделие.

Claire Morissette Garden е градина на шестия етаж в Квебек, Монреал. Тя е създадена от НПО "Алтернативно хранене" съвместно с Университет за устойчиво развитие CRAPAUD. В Монреал се работи по още много подобни проекти. Целите им са устойчиво производство на храна в рамките на града, образователна дейност за малки и големи, както и осигуряване на работни места и социални контакти за хората. Към инициативата са присъединени и се присъединяват университети, ресторанти, институции и др.

Младежки център "Гари Комер" е учебно заведение в Чикаго. Площта на покривната градина е 760 кв. м, от които 540 се обработват. Добивът е около 454 кг за година. Идеята на градината е да осигури безопасна и красива среда за младежи и възрастни хора. Освен това там се провеждат различни кариерни дни, отборни кулинарни състезания, осигуряват се работни места и т.н.

FoodSHAREТs School Grown е покривна градина, която се намира в Онтарио, Канада. Разположена е върху 16 000 кв. м площ с обособени 450 повдигнати легла и малка оранжерия за отглеждане на растения, зона за компостиране, класна стая, кафене и зона с повече от 200 седящи места. В тази градина учители и ученици работят заедно. Проектът цели да промени начина, по който децата и младежите се хранят, растат и учат. Произведените зеленчуци се продават на местните пазари, магазини и ресторанти.

"DakAkker" се намира в Ротердам и засега е най-голямата покривна ферма в Европа. На покрива на офис сграда се експериментира с различни начини за производство на храна в градска среда. За целта повърхността е изолирана и почти изцяло насипана със субстрат. Отглеждат се различни плодове, зеленчуци, билки, подправки и дори пчели. С тази градина Ротердам прави стъпка в бъдещето към устойчиво производство на храна в градски условия, подобряване на микроклимата и условията на живот за своите граждани.

Изброените покривни ферми съвсем не са всички. Редица неправителствени организации, инициативни комитети и университети по света подкрепят градското земеделие и подпомагат проекти свързани с него. Изследванията показват, че замърсеният градски въздух не се отразява по негативен начин на произведената храна и тя е годна за консумация. Проучванията са показали, че натрупване на тежки метали в растенията може да се получи или чрез кореновата система или чрез листната петура. Въпреки това резултатите показват, че натрупванията са в стандартни и допустими граници.

Има ли градското земеделие почва и у нас?

Няма обобщена информация и голяма гласност, но в София и около нея се развива градско земеделие. Поставените цели са предимно образователни, изследователски, социални, търговски и до някъде икономически. Използват се предимно междублокови и незастроени терени. В момента на територията на София се работи по проект “Градското земеделие”, като стратегия за повишаването качеството на живот на градските общности, както и по инициативата “Визия за София”, основно в направление “Околна среда”.

За целта е направено проучване за подходящи терени за развитие на градско земеделие и е създадена интерактивна карта. На нея са отбелязани местата в и около София, които дават възможност за отглеждане на храна, както и вече съществуващите градини (Биоградина Витоша, Градина за Дружба, Споделена градина Герман), където работят предимно доброволци и ентусиасти. На картата обаче не са посочени сгради с подходящи покриви за градинарство. А те са много- индустриални сгради, молове, хотели.

Реализиран проект

След направено задълбочено проучване на зелените покриви, създадени в цял свят, върху тераса на офис сграда и е разположена на 9-тия етаж. Обработваемата площ представлява шест повдигнати легла изградени от дървен материал и лек торфен субстрат.

Общата им площ е 30 кв. м. През март и април са засети и засадени различни листни зеленчуци и кореноплоди (лук и чесън за зелено, репички, моркови, рукола, спанак, манголд, салати). Растенията се отглеждат смесено с цел увеличаване на продукцията от единица площ. Същевременно те са подбрани така, че взаимно да се понасят и дори да си помагат. През месец май поетапно започват беритбите. Добивът сумарно надхвърля 170 кг за по- малко от 2 месеца, а броят на растенията е над 5000. Продукцията е предназначена за консумация от затворен тип. А за да проверят дали зеленчуците са годни за консумация, е направен химичен анализ за тежки метали. Установено е замърсяване в рамките на допустимото по повърхността на листната петура преди измиване.Не са използвани никакви пестициди или торове.

Засега тази покривна градина е може би единствената от такъв тип в София. Тя е поредният пример за това, че в градска среда може да се добива годна за консумация храна с растителен произход.

С градско земеделие се занимават и детски градини и училища на територията на града. Тяхната основна цел е образователна - да научат децата как се отглежда храна и да се промени отношението на най-малките към земеделието. И там са правени изследвания за това дали произведената храна е годна за консумация. Резултатите навсякъде са положителни. Независимо от замърсяването на въздуха с фини прахови частици или тежки метали, се оказва, че храната, произведена в града, е по чиста от тази, произведена по конвенционален начин.

Засега няма нормативна уредба, свързана с градското земеделие в столицата, но се надяваме това скоро да се промени.

Много асоциации, организации и институции са прегърнали идеята, включително и Столична община.

*Име:
* E-Mail:
* Код:
Въведете кода от картинката
* Коментар:
Още от Растениевъдство
3375
0

Поникването на рапицата е един от най-критичните моменти в отглеждането на маслодайната култура. През тази есен в някои райони на страната много от земеделските производители основателно отложиха

2340
0

Пестицидите са стриктно регулирани в повечето региони на света, редица международни организации, като Световната здравна (WHO) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD)

3060
0

EFSA и оценката на активните субстанции Д-р Ирена Богоева Дирекция ОРХВ, ЦОРХВ Търговията и разпространението на продукти за растителна защита (ПРЗ) се регулира от законодателството в Европейския

4482
0

Най-големият в света проект с изкуствено осветление в оранжерия за производство на зеленчуци ще удвои площта си. Причината са постигнатите успехи за подобряване на добивите.

1323
0

- Г-н Кинанов, 2018 г. беше изключително тежка за много от зърнопроизводителите, поради нестабилното време – пролетна суша, обилни летни валежи, които възпрепятстваха жътвата.

Още от Фермер
72
0

Време за почистване, торене и обработка на зеленчуковата градина. Торенето е един от най-важните фактори за отглеждане на повече и по-качествена растителна продукция.

189
0

Миграцията от малките населени места към големите градове е неизбежна, ако общините не се преборят за регионална власт и ако липсва местно сътрудничество, твърдят учени от СУ.

225
0

Днес облачността над по-голямата част от страната ще е значителна и на много места, главно в следобедните часове, ще има превалявания. Максималните температури ще са между 17 и 22 градуса по Целзий,

1764
0

Това е един много спокоен начин за зимуването ѝ В такава миникъща, каквато ви показваме на схемата, лозовият храст в двора ви би могъл спокойно да прекара дългите зимни дни.

315
0

Реколтата от пшеница в Русия е почти прибрана:  от 26,15 млн. хектара  срещу 26,54 млн. хектара, планирани от земеделското министерство. Остава да се приключат 2% от площта в Урал и 5% от района в

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Доклад на американската медия „Блумбърг" твърди, че няколко китайски стартъп компании за космическите полети се оформят като все по-сериозна конкуренция в сектора и имат амбиции да седят на равна нога със сегашните лидери SpaceX на Елън Мъск, Blue Origin на Джеф Безос и Virgin Galactic на Ричард Брансън.

Мис България 2011 Ваня Пенева разгледа творби на прочутия художник Салвадор Дали по време на почивката си в Белгия. Една от първите ѝ спирки в страната беше Антверпен, където не пропусна да разгледа къщата музей “Рубенс”. Следващата спирка на красавицата бе град Гент, а последната - Брюге. Там успя да види творбите на Дали.

От космодрума Куру във френска Гвиана успрешно стартира ракета Ариана-5 (Ariane 5), която изведе в седемгодишен полет до Меркурий космическия апарат "БепиКоломбо" (BepiColombo), съобщи Асошиейтед прес, цитирана от БТА. Мисията на стойност 1,85 млрд долара е съвместен проект на Европейската космическа агенция и японската Агенция за аерокосмически

Въпрос изпратен от читател:

Кога се бере зимната круша?

Отговор:Късните сортове се берат в техническа зрелост, която настъпва по-късно през есента. Беритбата трябва да е съобразна и с климатичните условия. Ако има опасност от ранни мразове, плодовете се прибират...
youtube video
Към галерията с видеа