• Според еврокомисаря по земеделие Кристоф Хансен – да.
  • Фермерите и техните организации обаче възразяват

„Многогодишната финансова рамка за периода 2028-2034 г. трябва да бъде нещо повече от финансов план. Трябва да изградим по-независима Европа, защото не можем да разчитаме на други за нашата дългосрочна сигурност и просперитет.
И поради тази причина се нуждаем от бюджет, който е на ниво на задачата като цяло, но и когато става въпрос за гарантиране на така необходимата ни продоволствена сигурност. И нашето предложение укрепва както общия бюджет, така и мощта на нашата обща селскостопанска политика (ОСП). И като се съсредоточа върху ОСП, радвам се, че тя остава ключов приоритет за финансирането от ЕС за следващия финансов период".

Това каза еврокомисарят по земеделието Кристоф Хансен по време на представянето на законодателното предложение за Общата селскостопанска политика на ЕС след 2027 г. пред евродепутатите в Комисията по земеделие в ЕП миналата сряда.

Предложението на Европейската комисия за следващия седемгодищен бюджет на ЕС предвижда 300 милиарда евро за земеделие и 2 милиарда евро за риболов. За социални цели се заделят 14 на сто от общата сума, а за най-слабо развитите региони са разчетени 218 милиарда евро.

Новото

. Общият пакет на ОСП ще се свие на 300 милиарда евро от 387 млрд евро сега - с около 30%.

. ОСП вече няма да съществува като самостоятелен фонд. Ще бъде обединена в един мегафонд заедно със средствата за сближаване и развитие на селските райони, който ще се управлява на национално ниво.

. Обединяват се двата стълба на ОСП в единен финансов инструмент, така че да няма повече ограничения при трансферите между стълбовете. И няма да има повече припокривания и различни условия за финансиране за мерки, които преследват абсолютно същите цели.

. Обособеният бюджет означава, че той е защитен само с цел подкрепа на доходите на земеделските производители и не може да бъде обект на гъвкавост или реформи. „Подкрепата за доходите в предложението се определя в по-широк смисъл от пряката подкрепа за доходите от първия стълб, включвайки не само плащания на база площ, но и всички други компенсации и плащания на земеделските производители, като например агроекологични дейности, инвестиции, подкрепа за млади земеделски производители и други", уточни еврокомисарят.

. Минималният размер на директните плащания за млади фермери ще се увеличи от 3% на 6%.

. Ще се подобри и определението за „активен" фермер и ще въведе метод за по-добро отчитане на инфлацията.

. Премахват се сегашните зелени условия, свързани с директните плащания - Стандартите за поддържане на добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС). Вместо това, държавите членки трябва да определят свои собствени минимални устойчиви практики.

. Екосхемите ще бъдат обединени с агроекологичните и климатичните мерки (AECMs), които остават доброволни и изискват съфинансиране от държавите членки.

. Предлага се таван на директните плащания от 100 000 евро годишно на фермер за базираните на площ. За суми над 20 000 евро, 50 000 евро и 75 хил. евро се предлагат прогресивни намаления съответно -25%, -50%, - 75%.

Хансен обясни пред евродетутатите, че дегресивното развитие и ограничаването на плащанията ще гарантират, че младите, малките и семейните ферми получават адекватна подкрепа. Сумите, натрупани с дегресивното развитие и ограничаването на плащанията, могат да бъдат вложени обратно на земеделските производители и секторите, ако държавите членки искат да ги приоритизират.

„А земеделските производители, които може да загубят поради ограничаване на плащанията или дегресивното развитие, имат възможност да компенсират това чрез стимули. И както обещах, ние позволяваме на държавите членки да се насочват по-добре към онези земеделски производители, които активно допринасят за продоволствената сигурност и да се даде възможност за ефективно обновяване на поколенията", уточни еврокомисарят.

Селското стопанство ще продължи да се възползва и от Рамковата програма „Хоризонт" и от Европейския фонд за конкурентоспособност, тъй като е изрично включен в прозореца, посветен на здравеопазването, биотехнологиите, селското стопанство и биоикономиката.

Наличието на един-единствен план за всяка държава членка, интегриращ всички съответни мерки за подкрепа - независимо дали за работници, земеделски производители или рибари, градове или селски райони, региони или на национално ниво - гарантира, според ЕК, много по-силно въздействие и много по-ефективно използване на европейското финансиране. Очаква се, че плановете ще насърчат сближаването и ще намалят регионалните различия.

Фермерите не са щастливи

Освен, че фермерите протестираха, докато течеше представянето на проектобюджета и визия за бъдещето за ОСП, най-голямата европейска земеделска организация – Копа-Коджека (Copa-Cogeca) нарече деня „черната сряда" за европейското земеделие.

„Дали Европейският парламент и Съветът на министрите ще подкрепят това, което вече се очертава като най-лошата реформа на ОСП? Предстоящите месеци ще бъдат решаващи," се казва в изявление на Копа-Коджека до медиите.

Земеделската организация в продължение на месеци предупреждаваше за негативните последици от чисто счетоводно ориентирания подход и потенциалната политическа непоследователност, произтичаща от интегрирането на ОСП в единен фонд.

„Представеното предложение напълно игнорира позициите на Европейския парламент и Европейския съвет. В резултат на това е възприет подход, който е неприемлив за европейските земеделски организации," заявяват от Копа-Коджека.

„Независимо от конкретните бюджетни разбивки, е ясно кой ще бъде най-силно засегнат: семейните ферми - фундаментът на нашия модел. Тези ферми устояха на множество кризи. Те осигуряват разнообразие, качество и устойчивост на нашите хранителни системи и територии. Именно тези фермери бяха аплодирани по време на пандемията и ще ръководят зелената трансформация, изисквана от Комисията. Въпреки това, при този бюджетен сигнал, в началото на нов законодателен цикъл и с предстоящото споразумение ЕС-Меркосур, как Комисията може да очаква да запази доверието на земеделската общност през идните години?", се казва в изявлението на Копа-Коджека. Представители на организацията предупредиха, че тепърва може да се очакват протести на земеделски производители.

„Тежък удар." Така Farm Europe оцени предложението, като увеличението на средствата за кризисен резерв е „единствената положителна стъпка, която може да се отбележи в този много тъжен ден за селското стопанство на ЕС".

Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) също се обяви против намеренията на ЕК за трансформиране на ОСП след 2028 г. „С оглед на изтеклите документи, предвиждащи съкращаване на средствата за ОСП и нейното вливане в общ национален пакет, обединяващ селскостопанска, кохезионна и други политики, АЗПБ изразява дълбока тревога от посоката, в която се развиват плановете за ОСП", пише в позиция на браншовата организация.

Предстоят дълги и напрегнати преговори за бюджета между 27-те страни членки на ЕС.
Възражения по предложенията изказаха и евродепутати и министри на земеделието на страните членки.

Всичко това сочи, че дискусиите ще са ожесточени и ще продължат повече от две години - до края на 2027-а.