14° C, разкъсана облачност
История, наука и бъдеще на едно уникално автохтонно червено винено грозде
Ваня ВЕЛИНСКА
Гъмзата е сорт грозде, който е един от най-старите по нашите земи. Данни сочат, че името Гъмза се среща в документи преди VIII-и век. В края на XIX и началото на XX век сортът е основен за винарството в Северна България, особено в района на Плевен, където през 1902 г. е основан първият лозаро-винарски институт на Балканите, имащ специално отделение за изучаване и селекция на Гъмза. В днешни дни той се води като автохтонен червен винен сорт грозде, разпространен основно в Северна България - в лозарските райони около Плевен, Видин, Лом, Монтана, Павликени и др. Смята се за един от най-старите и характерни български сортове, носещ в себе си вековна традиция и културна стойност.
Тенденцията в световното винопроизводство е да се обръща
все повече внимание на местните сортове,
които са характерни само за определен регион и имат специфични характеристики.
Всяка страна се гордее особено много със своите стари местни сортове, защото в огромния глобален свят, стотиците засадени сортове лози и сред океаните от вино, които се произвеждат, именно тези сортове, в съчетание с особеностите на района, са онези, които оформят характерното лице на отделния винен тероар, изграждат индивидуалността и неповторимостта му, казват учените от Института по лозарство и винарство в Плевен. За нашата страна, в групата на най-разпространените местни сортове, влизат Мавруд, Памид, Гъмза, Широка мелнишка лоза от червените и Димят, Мискет червен, Мискет врачански и Тамянка от белите сортове.
В България, през годините, и под въздействието на редица политически, икономически, климатични, антропогенни и структурно отраслови тенденции и промени, е отчетено значително намаляване на площите и липса на интерес към отглеждането на старите местни сортове лози, посочват ас. Деница Тонева и доц. д-р Илиян Симеонов. Едва през последните 10-15 години се наблюдава тенденция на определени промени в структурата на отглежданите винени сортове грозде и
на по-висок дял на производство на бели и червени вина от местни
сортове, притежаващи специфични и диференцирани характеристики
А на Гъмза бе посветен тазгодишният открит ден, който Института по лозарство и винарство провежда ежегодно. Учените запознаха гостите с особеностите на сорта, както и с влиянието на дъбовата дървесина върху произвежданото от него вино.
Гъмза се смята за стар местен сорт, някога отглеждан на големи площи в Северна България. Разпространен е също така в Румъния, Сърбия, Унгария и по-малко в Австрия, Франция и други лозарски страни. Точният му произход не е установен.
От години се смята, че Гъмза и Кадарка (име под което е познат в много страни) са един и същ сорт или, че Гъмза е клон от Кадарка и т.н., посочва ас. Деница Тонева. Разликите между Гъмза и Кадарка са обект на дългогодишни спорове, тъй като двата сорта са близки по морфология и традиционно са отглеждани в съседни региони (Северозападна България и Южна Унгария/Северна Сърбия).
Въпреки това, съвременните генетични и ампелографски изследвания показват, че това са два различни сорта, макар и с възможен общ произход от древните балкански лози. Молекулярно-генетични анализи (SSR маркери и SNP профилиране), проведени и публикувани в началото на 21-и век от български, унгарски и австрийски ампелографи, доказват, че Гъмза и Кадарка не са идентични, генотиповете им се различават ясно при сравнение в международни бази данни (като VIVC - Vitis International Variety Catalogue), допълва доц. д-р Илиян Симеонов. Според последни молекулярно-генетични изследвания, Гъмза показва висока генетична близост с някои локални балкански сортове, но също така
се отличава със своя уникален генотип, което я прави важен обект
в програмите за съхранение на генетичните ресурси на лозата
Произходът ѝ се проследява до древнотракийските времена, като е възможно сортът да е култивиран от диви форми на Vitis vinifera sylvestris в района на днешна Северозападна България.
И нещо много любопитно, свързано с името. Гъмза е дума с арабски произход и в превод означава „капризна". И още - Гъмза е един от сортовете с най-големия брой известни синоними - над 150.
Гъмза спада към Черноморската еколого-географска група. В сортовата структура на България, по площ, сортът е на 6-о място след Мерло, Каберне Совиньон, Памид, Мавруд и Широка мелнишка лоза. Според последните официално публикувани данни на отдел Агростатистика, общата площ, заета с Гъмза в страната е 1185,58 ха, което съставлява 1,97% от всички винени сортове и 3,59% от червените винени сортове у нас. Общият брой на регистрираните стопанства, отглеждащи сорт Гъмза е 1562, от които 7 с насаждения до 3 години, 11 с насаждения от 3 до 9 години, 86 с насаждения от 10 до 29 години и 1458 с насаждения над 30 години. За съжаление, повече от насажденията са много стари, много малко са новосъздадените такива.
Данните показват още, че през миналата година са произведени 395 000 литра вино от сорта, а
площите с насаждения са над 300 хектара,
включително новозасадени 9,5 хектара
в областите Видин и Велико Търново.
Сортът има
високи изисквания към прилагането на добри
агротехнически практики при отглеждането му,
подчертават учените. Гъмза има нужда от специално внимание през различните етапи от вегетационния си период на развитие.
За да се осигури продукция с оптимално качество, производителите трябва да следят много внимателно растежа и плододаването и да правят корекции, ако е необходимо, допълва доц. д-р Илиян Симеонов. Например, трябва да се предприемат стриктни мерки за защита от болести, които лесно могат да засегнат този сорт. Гъмза се напада от мана и оидиум, като за контрол на тези зарази се налага приложение на фунгициди.
Друг фактор, който затвърждава репутацията на Гъмза като капризна, е нестабилността на добивите, обръщат внимание учените. В някои години лозата може да даде изключително високи и качествени добиви, докато в други години, поради неблагоприятни климатични условия или небрежност в отглеждането, добивите могат да са значително по-ниски. Това го прави по-малко предсказуем за винопроизводителите в сравнение с по-устойчивите сортове.
Според учените в Института по лозарство и винарство в условията на разрастваща се глобализация и свръхпроизводство на грозде и вино в световен мащаб, се поставят все по-високи изисквания към качеството на крайния продукт. При засилващата се конкуренция на международните пазари, България трябва да запази своето място,
преоткривайки качествата на традиционните местни
и новоселекционирани винени сортове
Съчетаването на природните дадености и потенциала на тези сортове, при тези условия, са предпоставка за производството на вина с уникален, индивидуален характер, с които страната ни да постигане устойчиво присъствие на световния винен пазар.
Днес Гъмза преживява ренесанс - както в българското лозарство и винарство, така и в повишения международния интерес към локалните и устойчивите сортове. Сортът е обект на клонова селекция, с цел търсене на повишена устойчивост към болести и по-добро натрупване на фенолни съединения. Редица бутикови изби в Северна България вече създават висококачествени чистосортови вина от Гъмза, с подчертана тероарна изразеност и потенциал за износ.
БОТАНИЧЕСКИ ОСОБЕНОСТИ
Лист
Петурата е средно голяма до голяма, петделна, по-широка отколкото дълга, нагъната нагоре улейообразно, отгоре е мрежесто набръчкана до дребно мехуреста, слабо мъхеста, отдолу силно четинесто-мъхеста с ръждив оттенък (характерно). Горните странични врязове са отворени, плитки до средно дълбоки, лировидни, с успоредни страни и остро дъно. Долните врязове са отворени, плитки до едва забележими, във вид на остър ъгъл. Опашният вряз е най-често затворен с елиптичен отвор, със слабо възсядащи се дялове и остро дъно. Есенното оцветяване на листа е виненочервено.
Грозд
Средно голям, цилиндрично-коничен, най-често с едно крило, сбит. Средната маса на един грозд е около 200-250 г.
Зърно
Средно едро, почти сферично, деформирано, когато гроздът е сбит. Кожицата е тъмносиня до синьо-черна, тънка, крехка, покрита с обилен восъчен налеп. Понякога отделни дребни зърна остават зелени. Консистенцията на мезокарпа е средно плътна, сочна. Вкусът е хармоничен и неутрален. Средната маса на едно зърно е около 2,5-3,0 г.
Агробиологична характеристика
Гъмза е късно до много късно зреещ винен сорт. Гроздето му узрява в края на месец септември и през първите дни на октомври. Лозите се отличават със среден до силен растеж, но летораслите узряват добре. Родовитостта на лозите е много добра и при къса резитба на чепове. При високостъблено отглеждане на двустранен кордон - тип Мозер се получават високи добиви, но при претоварване на лозите захарите, багрилната материя и екстрактът в гроздето намаляват значително и качеството на виното се влошава.
Гъмза не е склонен към изресяване и милерандаж. Не е устойчив на обикновена и брашнеста мана и на ниски зимни температури. Той може да се отглежда стъблено само в райони, където температурата през зимата не спада под -18 С. Голям недостатък на сорта е тънката и крехка кожица на зърната, които във влажна есен се напукват масово и загниват. За да се намали опасността от сиво гниене, лозите следва да се засаждат на проветриви, хълмисти терени, а в дъждовна есен гроздето да се бере в кратки срокове.
Технологична характеристика
Гъмза е типично винен сорт. Гроздето съдържа около 20-22% захари (при топла и суха есен и до по-високи нива) и 6,0-9,0 г/дм3 титруеми киселини. Червените сухи вина от този сорт се характеризират с яркочервен рубинов цвят и нежен плодов аромат. Те са хармонични, меки, с приятна свежест. Отлежават и се оформят сравнително бързо за 1-2 години, но са подходящи за консумация и като по-млади вина.
Клонове и вариации
При сорта Гъмза се срещат множество вариации, повечето от които са малоценни. През 2022 г. в ИЛВ-Плевен е утвърден нов високо продуктивен клон – N5.
МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ
Според местните предания, Гъмза произхожда от древността, като неговото име се свързва с множество интересни фолклорни и митологични легенди, които говорят за дълбокото значение на сорта за винопроизводството в региона. Много хора вярват, че Гъмза е била донесена в тези земи от антични търговци, които са използвали специални методи за отглеждане на лозята. Според една от легендите, самият бог Дионис (Бакхус в римската митология) е препоръчал този сорт на древните винарски племена в Тракия. Той наредил да се засаждат специални лози, които да произвеждат вино с божествена сила.
Според друг местен мит, Дионис сам благословил сорта Гъмза, когато преминавал по долината на река Огоста. Той вкусил от виното и казал: „Това е вино на смирението и огъня. Нека пребъде тук завинаги". Оттогава, местните вярват, че всяка есен Дионис идва невидим сред лозята и ако хората го почетат с музика и вино, годината ще е плодородна.
В Плевенско се разказва легендата за трите хълма - Таш баир, Сахат баир и Кайляка - където първите лози на Гъмза били засадени от стар лозар, който предал на синовете си знанието как да „укротяват огъня" в гроздето. Смята се, че най-добрата Гъмза все още расте между тези хълмове.
По време на Средновековието, когато България била част от Византийската империя, има легенда, че виното от Гъмза е било не само утешение за вярващите, но и средство за преодоляване на тежките времена по време на татарски нашествия. Хората вярвали, че виното от Гъмза има лечебни сили, които могат да прогонват болести и да съживяват духа на народа.
През периода на Османската империя, когато винопроизводството в България преминало под турска власт, сортът Гъмза бил широко разпространен и ценен заради своите уникални качества. Историята разказва, че султаните често търсели вина, произведени от този сорт, като го считали за едно от най-добрите вина, които могат да се намерят в империята. Легенда гласи, че султан Мехмед II, след като завладял Константинопол, наредил да се изпрати специално за него вино от Гъмза, като знак на почит към неговото завоевание.
Митът за сорта Гъмза обхваща хилядолетия история и съчетава в себе си божествени, исторически и културни елементи. От времето на древните траки, през Средновековието и до днешния ден, Гъмза е не само ценен сорт за производството на вино, но и символ на българската история и устойчивостта на традициите в лозарството и винопроизводството.
Много от винопроизводителите в България днес възприемат Гъмза като наследство от предците и вярват, че този сорт носи не само уникални вкусове, но и съхранява духа на миналото. Според съвременните митове, хората, които пият вино от Гъмза, не само че се връщат към корените си, но и получават невидима връзка с предците си, които първи са започнали да отглеждат този сорт.
Коментари