14° C, предимно облачно
Първата основна грижа след сеитбата на пшеницата и ечемика, за да се осигурят чисти посеви, е контролът на заплевеляването
Земеделските производители са в сеитбена кампания. По-точно от известно време в застой, тъй като след обилните дъждове почвата не позволява да се обработва, съответно да се сее. Разбираемо е недоволството им, но пък би трябвало да надделява добрата ситуация от това, че имаше дъждове и то доста обилни.
По оперативни данни на МЗХ от преди 10-ина дни засетите площи с есенни житни култури към момента са с около 10% по-малко спрямо същия период за миналата година. Все пак сме средата на октомври, има време до края на месеца. Да, оптималните срокове за сеитба на пшеницата у нас са от 10 октомври до края на месеца, но известното забавяне, което се очертава, няма да е проблем.
Бих казал, че земеделците трябва да се много доволни, от валежите, които имаше в цялата страна, коментира Иван Дражев, агроспециалист с дългогодишна практика. Това, което научавам от колеги от различни райони на страната е, че най-малкият валеж е минимум 100 л, а най-големите количества са около 230-250 л. Това определя една добра запасеност на почвата с влага и ще гарантира развитието на есенните култури. Ако паднат поне още 100 л, това ще е много добра запасеност и за пролетниците, но за тях все още е рано, разбира се. Така че трябва да гледаме положително и да отчетем дъждовете като отлична предпоставка за началото на сезон 2025/26. Колкото до закъснението на сеитбата на пшеницата и ечемика, което ще има, при тази форсмажорна ситуация, то това е по-малкото зло, отколкото би било едно засушаване през есенния сезон, каквото имахме през последните няколко години. Сеитбата спокойно може да продължи и през ноември, което не е фатално.
Като цяло нагласата на земеделските производители беше
да сеят повече есенници – зърнено-житни и
маслодайна рапица, като намалят пролетниците,
тъй като резултатите за сезон 2024/25 не бяха добри почти за цялата страна. Да, рапица се зася, и то доста, почти с около 50% повече от миналогодишните площи. Сега ще видим какво ще се случи при пшеницата и ечемика. Съветът на агроспециалистите е да не се намаляват площите, да се сее, макар и с малки закъснения, които, както казахме, не би трябвало да носят негативи. И без това сеитбооборотите на много от стопанствата в страната не са много правилни, така че намаляването драстично на пролетниците, не бива да се прави. Не трябва да се залита с една или друга култура. И без това няма никакви гаранции какви точно ще са условията и кои култури ще са по-добре, или, дано не се случва, по-зле.
Земеделците ще засеят, посевите ще поникнат бързо, тъй като предпоставките влага и температура са налице. Какво следва за пшеницата и ечемика? Но първо да акцентираме на едно много важно мероприятие преди засяването.
Според мен една от най-важните практики преди сеитбата на пшеницата и ечемика е, че семената трябва да се обеззаразят, акцентира Иван Дражев. Това е превенция срещу преносими чрез семена болести при житните – основните са твърда и праховита главня при пшеница, праховита главня и ленточна болест при ечемик, а също и фузарийно кореново гниене, снежна плесен и някои други.
Препоръчително е да се направи тази инвестиция
при третирането на семената,
тъй като тя дава едно спокойствие на производителите срещу тези много опасни болести.
На пазара се продават и фабрично обеззаразени семена, но по-честа практика е земеделците сами да го правят в зависимост от очакванията, които имат спрямо тези болести.
По отношение на употребата на обеззаразители, те може да се разделят на три класа - нисък, среден и висок премиум, като самите означения показват какво е действието на всеки от продуктите.
При ниския клас обеззаразители, обикновено възможно най-ефективните това са препарати, които съдържат едно активно вещество - тебуконазол или дифеноконазол. Те основно контролират твърда главня при пшеницата – на 100%, праховита главня, но тук дозата трябва да се повиши, подчертават специалистите. Нямат обаче пълен контрол върху ленточна болест при ечемика. Тебуконазолът като активно вещество е едно от най-ефикасните, което
се ползва не само за обеззаразяване на семената,
но и за вегетационно пръскане срещу фузариум,
т.е. има действие върху почвената форма и съответно върху въздушната, която се проявява по време на цъфтеж. При тези продукти няма достатъчен ефект при ленточната болест, както и при другите видове гниенета, които не се контролират напълно.
Вторият клас препарати, т.е. на средно ниво, са комбинация на споменатите дифеноконазол или тебуконазол с флудиоксонил, или флуксапироксад или тебуконазол + протиоконазол, който допълва действието срещу почвени патогени – най-вече фузариум, снежна плесен и други. Друга възможност е имазалил – активно вещество, което има много добро действие срещу ленточна болест. И в определена ситуация, за да не се рискува, че може да се появи ленточна болест, фузариум и снежна плесен, тогава трябва да се отиде на третото ниво.
Третият висок премиум клас са фунгициди за обеззаразяване, които съдържат тебуконазол + протиоконазол + флудиоксонил, тритиконазол + флудиоксонил + флуксапироксад или тебуконазол + протиоконазол + флуопирам или седаксан + флудиоксонил, които дават пълен контрол на всички почвени патогени.
Но моят съвет е, по отношение на последействието на продуктите, земеделците да се интересуват от по-подробна информация, като питат фирмите производители, посочва агроспециалистът. Ако се търси сигурност за болестите, пренасяни със семена, то трябва да се отиде на второ или трето премиум ниво продукти. И още веднъж да подчертая, че тази практика е важна, тъй като
обеззаразяването на семената е единственото
и незаменимо средство за борба с тези болести,
които споменахме. Защото, когато признаците на тези болести се видят на полето, а то е на много късен етап – чак по време на изкласяването, то вече е много късно за реакция. Тогава, ако в посевите има твърда главня, то ще има един клас, който ще мирише на развалена риба и вътре в плевите няма да има зърна, а черна главнива маса от хламидоспори на гъбата. Когато е праховита главня, няма да има клас, а само оста на класа, с черна главнива маса от хламидоспори. Ако е ленточна болест – ще има клас, но със стерилни семена, както и големи ивици от петна по стъблата и листата на житните. Така че не рискувайте, а заложете на обезазарзяването – това е гаранция за получаване на добър добив. И тук, искам да отворя една скоба, тъй като напоследък много се препоръчва допълнително прилагане на биостимуланти за третиране на семена. Тези продукти спомагат за по-бързото покълване на семената, както и поникване на растенията. Реално от практиката, от моя опит, мога да кажа, че наистина има някои продукти, които дават ефект и резултат, т.е. те имат стимулиращ ефект и водят до
по-бързо развитие през есенните фази,
за да се стигне до фаза презимуване, т.е. братене
на житните култури и влизането им в период на зимен покой (яровизация). Разбира се, и тук трябва да се подхожда внимателно, да се търси повече информация. Като цяло тези продукти съдържат определена пропорция от микро- и макроелементи, аминокиселини и фулвокиселини. Имайте предвид, че инвестицията не е голяма от гледна точка на финансови средства, затова си струва и препоръчвам да се направи.
Едновременно с поникването на пшеницата се развиват и плевелите. Решенията за контрол са различни и трябва да се избират според заплевеляването на полетата. Вариант е и почвен контрол на плевелите, тъй като при тази влага те ще работят ефикасно. Въпросът е, че когато се ползват почвени хербициди след сеитбата преди поникване на културата, има един минус - не се знае какво точно ще е заплевеляването на даденото поле и дали точно този хербицид ще свърши работа, защото може плевелите да са такива, които не се контролират от него, а ще е ефективен само за тези, които контролира. Следователно за останалите плевели трябва да се отиде на
последващо коригиращо пръскане с
вегетационен хербицид за съответните видове
Реално основните почвени хербициди, които се използват в практиката са на база флуфенацет. Те могат да се прилагат соло, или плюс дифлуфеникан, като флуфенацет действа на едногодишни житни, но не всички, както и някои широколистни. Дифлуфеникан е известно активно вещество, което се използва от години в практиката - контролира основно едногодишни широколистни плевели.
Друго активно вещество е хлортолурон - много използвано е още от началото на 70-те години на миналия век, т.е. повече от 50 г. е в употреба, което контролира лисича опашка, ветрушка, има по-слабо действие на див овес, като няма действие върху ливадна власатка и овсига, разяснява Иван Дражев. При флуфенацета имаме действие върху див овес, овсига в определена степен, тъй като при него контрола зависи от дозата, затова препоръката е да не се прилага ниската доза, ако се ползва срещу видовете овсига, а да се отиде на висока доза. Като цяло обаче аз съм привърженик при зимните житни култури на вегетационните хербициди, защото при тях може да се използват точно определени продукти за всяка една плевелна асоциация, която се идентифицира в блока.
За всички плевели има вегетационни решения
От житните плевели най-важни са див овес, видовете райграс, в по-малка степен лисича опашка и ветрушка. През последните години в Южна България – в района на Стара Загора, Ямбол, голям проблем са видовете овсига и ливадна власатка. От изключителна важност, напомнят агрономите, е да се определят правилно плевелите в ранна фаза, когато са на 2-3 листа. Да, много е трудно да се познаят някои видове. А единственият признак на разпознаване е по ушичките на първите листенца, т.е. да се видят добре и да се определят.
Срещу дивия овес най-използваното активно вещество е на база пиноксаден, следвано от феноксапроп-П-етил, който контролира плевела до началото на братене, тъй като след това ефектът намалява. Пиноксаден контролира и видове райграс, лисича опашка и ветрушка, докато феноксапроп-П-етил – див овес, лисича опашка и ветрушка, но не контролира видовете райграс.
При двата плевела – видовете овсига и власатка, нито пиноксаден, нито феноксапроп-П-етил, нито клодинафоп имат каквото и да е действие, т.е. трите активни вещества не ги „хващат", подчертава агроспециалистът. За видовете овсига и власатка, доказано и използвано в практиката активно вещество, е пироксулам. Той може да се прилага соло или плюс флорасулам, както и плюс клодинафоп. Използван самостоятелно той контролира житни плевели и някои широколистни. В комбинация с флорасулам е за житни и най-важните широколистни. С клодинафоп е за житни, но да се има предвид, че той подсилва ефекта срещу житните плевели, но не разширява обхвата на контролираните плевели. Така че тези три решения са, когато има
житно заплевеляване и житни с някои широколистни
За разширяване контрола на широколистни видове препоръка е пироксулам плюс флорасулам. Ако няма овсига и власатка, може пиноксаден плюс флорасулам.
И още един набор от хербициди, които може да се ползват за контрол на житни и широколистни видове, но там, за да се хване спектърът на всички тях, съветват специалистите, трябва да се види точното съотношение на активните вещества. Активните вещества са на база мезосулфорон, тиенкарбазон, йодосулфорон, амидосулфорон. Йодосулфорон има по-скоро противошироколистно действие и с частично противожитно действие. Амидосулфорон е с противошироколистно действие. Основните активни вещества, които действат на житните плевели са мезосулфорон и тиенкарбазон. И пак напомнянето, че винаги трябва да се гледа комбинацията на активни вещества, за да се избере точната комбинация за дадения плевелен състав.
Когато се развият широколистни плевели и самосевки от слънчоглед или рапица, защото житните се сеят след рапица, царевица, слънчоглед, а и като има влага и температура още наесен, със сигурност ще поникнат самосевки, подчертава Иван Дражев. Още тогава
те трябва да бъдат елиминирани, плюс евентуално
поникващите широколистни есенни плевели,
като див синап, дива ряпа, подрумче, ефемерни видове, които ще се развият сега на есен – това вече не е необичайно. И тук решенията са много – предвид това, че голяма част от самосевките, специално при слънчогледа са от експрес технологията. Респективно, когато има самосевка слънчоглед, има вероятност да е експрес-толерантна, затова да не се ползват хербициди, съдържащи сулфонилуреи – дали соло или в комбинация – трибенурон-метил соло и трибенурон-метил + тифенсулфурон-метил и други. Тези хербициди не са подходящи, тъй като ще ги „пропуснат". Тук най-добрите решения са хербициди, които съдържат различни вещества от сулфунилуреите – например флорасулам + аминопиралид. Флорасулам „събаря" самосевките, а аминопиралид също ги „събаря" и има и допълнително почвено действие, което дава ефект при евентуално по-късно поникващите самосевки.
Друг вариант е флорасулам + флуроксипир, като по същия начин се контролират всички самосевки, но и от рапица, и плевели, които са поникнали наесен. Има и друга комбинация флорасулам със сулфонилуреи. Подходящо третиране наесен е комбинацията флорасулам + арилекс, което е ново активно вещество. И не на последно място -
ефективен и най-евтин вариант – употребата на хормоноподобни хербициди
на базата на 2,4-Д. Тук обаче има две важни условия, за да се ползва сега, а именно зимните зърнено-житни култури трябва да бъдат във фаза братене и температурата да е минимум 10-12 градуса, като се задържи 8 часа. Ако ги няма тези условия, да не се прилага такова третиране. 2,4-Д е най-евтиният, най-ефикасният, най-бързо действащият срещу самосевки от рапица и слънчоглед – пръскайки с него след 12 часа плевелите вече са клюмнали и елиминирани, но условията трябва да са налице, подчертават специалистите. Друга възможност е да се приложи през пролетта, когато се достигне температура и фаза братене.
За контрол на плевелите в житните култури има наистина много предложения, като земеделците решават, кои са най-добрите за техните полета, обобщава Иван Дражев. Аз изповядвам философията, че колкото по-рано се проконтролират плевелите, толкова по-добре е за оптималното развитие на културата и няма да се отнема от добивния ѝ потенциал.
...
БОЛЕСТИ
При благоприятни климатични условия през есента е възможно развитие на някои болести в ранна фаза - брашнеста мана, видовете ръжди и септория по листата. Тъй като в момента има влага и при по-висока температура са възможни инфекции. Затова препоръката е посевите да се проверяват редовно, за да се предприемат навременни мерки. И тук решенията са много и разнообразни.
Фунгициди, които могат да се прилагат самостоятелно са тебуконазол, протиоконазол или комбинация между двете активни вещества, като евтин вариант. На малко по-високо ниво е фенпикоксамид/инатрек + протиоконазол; фенпикоксамид/инатрек + прокиназид, мефентрифлуконазол + крезоксим-метил или тебуконазол + протиоконазол + спироксамин.
Специално за брашнеста мана бих препоръчал препарати, които съдържат прокиназид, тъй като има газова фаза, съветва Иван Дражев. Други варианти - спироксамин и фенпропидин, които също са с действие срещу патогена. Разбира се, при комбинация с други активни вещества, контролът е още по-добър. Принципът в растителната защита е продуктът да не е соло, а да е комбинация от поне две активни вещества и те да са от различни химични групи и с различен механизъм на действие. Тези продукти могат да се ползват и срещу другите болести в ранната фаза.
Съветът е препаратите с по-висок клас да се използват при по-късни фаза, например начало на вретенене и особено при появата на флагов лист и изкласяване, тъй като тогава културите са най-чувствителни, затова тогава контролът е задължителен.
...
НЕПРИЯТЕЛИ
От възможните неприятели през есента е житният бегач, който е почвен вредител. Препоръката при него е третиране на семена с инсектицид. У нас има регистрирани два продукта – на база тефлутрин + флудиоксони и циперметрин. Разбира се, могат да се ползват и вегетационни инсектициди, но според специалистите, третирането на семената е по-ефикасно.
Други есенни неприятели са житните мухи - шведска и хесенска. При тези ниски температури, а и по-късни сеитби, най-вероятно посевите ще бъдат „пощадени" и няма да има проблем с тях. Правилото при мухите е, че трябва да се третира от преди яйцеснасяне до преди излюпване на ларвите и преди вгризването им във вътрешността на младите растения. Това е много важен момент, необходимо е да се направи много точна прогноза, като се гледа да се хване летежът на мухите. И след като се засече летежа след около 7 дни може да се счита, че ще започне излюпването на ларвите и те да започнат да се вгризват, а направят ли го - няма инсектицид, който да свърши работа. Необходимо е ларвите да поемат листна маса, която е напръскана с инсектицид, за да се проконтролира. И другият възможен неприятел са листните въшки, но при този студен период, те едва ли ще са проблем засега.
Коментари