Интервенцията в животновъдството пак ще бъде обвързана с реализация на продукция, по данни от НАП има огромен сив сектор

Депутатите от всички парламентарни групи в аграрната комисия се обединиха срещу предвиденото отпадане на т.нар. модуларна ставка за млечни крави в развъдни програми. Промяната в Стратегическия план беше гласувана на последното заседание на Комитета по наблюдение на 3-4 септември. Това обаче породи напрежение в животновъдния бранш.

Затова и депутатите от парламентарната земеделска комисия изслушаха министър Георги Тахов във връзка с предложените промени в Наредба №3 от 10 март 2023 г. за обвързаното подпомагане за млечни крави, включени в развъдни програми.

Предложението за отпадане на модулираната ставка е внесено от Национален съюз на говедовъдите в България, асоциация „Обединени български животновъди", асоциация на българските биволовъди, Институт на жените фермери в България. Според тях прилагането на по-висока ставка само за първите 150 животни създава неравнопоставеност.

Комитетът по наблюдение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. е дискутирал по предложението на 3 септември, но не е бил постигнат пълен консенсус между членовете, поради липса на анализ за въздействие. Точката е била отложена за разглеждане през следващия ден.

По информация, представена на следващия ден, при отпадане на диференцираното подпомагане 42% от млечните крави, 74% от биволите и близо 70% от овцете и козите в развъдни програми биха били ощетени.

Депутатите обаче поискаха да им бъде предоставен от министерството пълен анализ за въздействието - включително по породи и области. Категорично обаче представителите на всички групи се обявиха отсега срещу отпадането на модулираната ставка.

„То не съответства на политическата програма, приета от правителството, нито на основните политики и цели на европейската Обща селскостопанска политика (ОСП). Не можем да подкрепим решение, което би довело дори 1 лев или 1 ст. по-малко да получи земеделски стопанин", заяви Десислава Танева от ГЕРБ. По думите й, ако има проблем с равнопоставеността, който се коментира, трябва съвсем нова и различна концепция за интервенциите.

Айлин Пехливанова от ПП-ДБ, по чиято инициатива се проведе изслушването, категорично заяви, че подкрепят малките и средните производители, защото големите имат други механизми да развиват собствения си бизнес. Тя припомни, че Европейската комисия върви в посока да се подкрепят все повече малките и средните, а не големите производители и ние трябва да сме в синхрон в тази тенденция.

Байрам Байрам от ДПС-Ново начало смята, че трябва да направят така, че да не се дискриминират отделни райони. Според него това, че има 1 г. до влизане в сила на тази мярка е нищо, защото не е достаъчно времето, в което да се реагира. Затова е необходим по-дълбок анализ, който ще развие животновъдството през следващите десет години.

Красимир Йорданов от БСП – Обединена левица постави отново въпроса за отпадане на данъка върху субсидиите, като предложи да се организира дебат с участието на бранша преди бюджетната процедура.

Депутатите единодушно подкрепиха министър Тахов за друга предстояща промяна - подпомагането в животновъдството да се обвърже с реализация и доказването й със счетоводни документи. Такова вече имаше в годините назад. Последни данни от НАП показвали, че има огромен сив и черен сектор при млякото и животните. Министър Тахов обяви и тревожната тенденция за значителен спад с 15% в производството на мляко у нас от 2020 до 2024 г. - от над 811 000 т до 677 000 т. При овчето дори намалението е още по-голямо - 30%, а при козето - с 35 на сто. Затова и е било предложението за отпадане на модулираната ставка - да има стимули, а не санкции за фермите, които реално произвеждат и плащат данъци.

Още за отговорите на министър Георги Тахов по актуални агротеми четете в новия брой на в. "Български фермер" от 15-21 септември