Български фермер отговаря: Въпросът ви е много общ, затова Ви препоръчваме да прочетете препоръките на агрометеоролога, публикувани в нашия сайт. Ето и линк към публикацията: www.bgfermer.bg/Article/ArticleId/7483383

Български фермер отговаря: За борба с гризачите се накисват дървени стърготини в разтвор на дезинфектанта креолин и се разхвърлят около овошките. Освен това можем да натрием стволовете на дърветата с гранясала сланина, тъй като дългоушковците не понасят миризмата ? и дори няма да докоснат нежната кора на дървото. Препоръчва се също при белосването на овошките през есента или зимата в разтвора да се добави фенол (карболова киселина) – при зайците тя се асоциира със смъртта и те няма да доближат белосаните дървета в продължение на месец, че и повече. Мишките обаче не са толкова претенциозни и е по-добре за обвием стволовете на овошките със специална пластмасова мрежа със ситна структура. По този начин ще опазим дървото в продължение на почти целия му живот

Български фермер отговаря: Най-лесният отговор, който можем да дадем, се отнася до произходния център на самите видове кактуси. Кактусите от пустинята имат едни изисквания - малко и рядко поливане, много слънце, висока температура. Докато тези от тропическия пояс се нуждаят от съвсем различен режим - повече вода, по-висока въздушна влажност, само сезонно засушаване. Всички кактуси цъфтят по-често през нощта, защото тогава условията за опрашване са по-благоприятни. Не са малко и тези, които се обсипват с изобилие от цветове, например великденчето. Голяма част от кактусите не понасят ниски температури, но има и такива, които издържат нашите зими. Опуницята се смята за инвазивна, колкото и чудно да звучи. Разликите между кактусите са толкова много, че ще е трудно да ги изброим всички. Основното, което трябва да запомните, е, че произходът е най-важен.

Български фермер отговаря: Пожълтяването на листата на розата е тъжна гледка, независимо дали я отглеждате в саксия или в градината. Причините може да са много, но ще трябва сами да разнищите загадката предвид краткото описание, което давате. Ето няколко насоки: Липса на светлина. Недостатъчно осветяване води до пожълтяване и опадане на листата най-вече в долните етажи на храстчето. Процесът е обратим, ако преместите цветето на по-светло и слънчево място. Прекалено висока температура също може да доведе до жълтеене, но изключваме този вариант предвид сегашните метеорологични условия. Преполиване или пресушаване са най-вероятните причини, щом отглеждате розата в саксия. И в двата случая, ако промените поливния режим и не се е стигнало до загниване, растението ще се оправи. Запомнете, че розите предпочитат рядко, но обилно поливане. Липса на хранителни елементи е следващото ни предположение. Най-често е виновен азотът за пожълтяването. Ако не сте хранили цветето, е редно да започнете. Комбинираните торове са доста сполучливо решение. Но, ако подхранвате редовно, може да сте „предобрили“ диетата на розата. Тогава спрете да внасяте торове. Пожълтяването може да се дължи и на нападение от неприятел или болест. Огледайте добре листата за повече симптоми. Стреляме в тъмното, но това са петте основни причини за пожълтяване на листата при всички растения. Променете точката, която смятате за най-вероятна и би трябвало растението да се съвземе. За повече информация четете вестник "Хоби фермер".

Български фермер отговаря: Цезалпинията е от друг свят! Носи красиви имена, като „райска птица“ или „гордостта на Барбадос“ например. Растението е изключително топлолюбиво и сухоустойчиво. А точно тук се крие тайната за изобилие от огнени цветове. За да цъфти тази красавица, й е необходима много топлина и директно слънчево огряване през целия ден. Цветовете греят през най-горещата и суха част от годината. И ако за повечето растения тези условия са равносилни на „гърч“, то за райската птица те са идеални и стимулират цъфтежа. Ако осигурите: 1. Огряване от слънцето през целия ден; 2. Лека и пропусклива почва, задължително с добър дренаж на дъното на саксията; 3. Оскъдно поливане и позволяване на субстрата да изсъхва между поливките; 4. Никаква допълнителна храна; скоро ще се радвате на цветове. Очаквайте повече информация за отглеждането на цезалпиния у нас на страниците на в. "Хоби фермер"

Български фермер отговаря: Необходимо е да продължите с грижите за ябълките. Важно е да направите пръскане срещу брашнеста мана. Обикновено се препоръчват две предцъфтежни пръскания през 7-8 дни: в началото на фаза миши уши и при пълно разпукване на смесените пъпки. Използвайте фунгициди, подходящи за брашнеста мана. Повечето от тях действат и на струпясването.

Български фермер отговаря: Колонният тип се характеризира с това, че овощното дърво не нараства много, тъй като почти не образува корона. То наподобява палмета, но е много по-компактно и по-слабо разклонено. Ориентировъчно достига размери около 60 см в диаметър и до 2.5-3 м височина. Плодовете се образуват на разклоненията в близост до основното стъбло. Тези дръвчета са много подходящи за малки градини и дворове. От тях може да се направи и редица от няколко на брой дръвчета, които се засаждат близо едно до друго. По принцип тези овошки могат да се засаждат и в саксия, но при нашите условия има вероятност корените да измръзнат, тъй като се намират в по-малък обем почвена среда. Обичат слънчево и светло място Искат грижи Въпреки че не се различават много от обикновените овощни видове, колонните дръвчета трябва да се обгрижват много внимателно от стопаните си. Засаждането се прави през есента или пролетта, както и при останалите овощни видове. Няколко са акцентите, на които трябва да се обърне внимание: Мястото трябва да е топло и добре осветено. Ако се засади на сенчесто място, върхът може да се изтегли прекалено. Дръвчето се полива и тори редовно, тъй като кореновата му система е разположена в плиткия почвен слой, заради слабата подложка, на която е присадено. Редовно се преглежда за поява на болести и неприятели и при нужда се третира. ОСИГУРЕТЕ ОПРАШВАНЕ! Ако решите да си засадите колонно дръвче, не бива да забравяте за опрашването. Затова задължително се информирайте от консултантите в разсадника, кой сорт го опрашва и си купете и от него, ако го нямате в градината.

Български фермер отговаря: Въпросът е неразбираем. По принцип на всеки етаж се оставят толкова разклонения, така че дървото да е добре просветлено. Ако разклоненията (тези, които излизат от главното стъбло) не са достатъчни, на някое разклонение се оставят едно или две разклонения (в зависимост от нуждата), които ще запълнят празните места. Всички останали клони по скелетния клон се премахват, така че дървото да остане добре осветено.

Български фермер отговаря: Късните сортове се берат в техническа зрелост, която настъпва по-късно през есента. Беритбата трябва да е съобразна и с климатичните условия. Ако има опасност от ранни мразове, плодовете се прибират по-рано. Късните сортове се поставят в подходящо помещение, където преминават период на дозряване.

Български фермер отговаря: Първо ще обърнем внимание на липсата на цветове. Дипладенията е топлолюбиво растение, но е необходима температурна разлика между дневните и нощните температури, за да продуцира цвят. Особеност на това цвете е, че цъфти на млади филизи. От тук следва, че при правилни условия и резитби цвят трябва да има. Ще изброим основните аспекти при отглеждането на дипладения, за да прецените къде сте сбъркали и да си имате едно на ум за следващата година. Дипладенията се чувства най-добре в богата на хранителни вещества почва. Предвид факта, че у нас може да се отглежда само в саксия, трябва да се грижим редовно за диетата на цветето. Пресаждането става на пролет. Почвата се поддържа влажна, но не подгизнала. През топлата част от годината се подхранва редовно през около 2 седмици. Първото подхранване може да е с по-високо съдържание на азот, а при следващите да се наблегне на фосфор и калии + микроелементи. Много азот води до буйно развитие на вегетативната маса и отсъствие на цветове. Мястото на цветето да бъде слънчево, но в най- големите горещини трябва да се осигури засенчване. В началото на сезона се прави резитба, така че да се стимулира развитие на нови филизи. Осигурете опора, а ако филизите я изпълнят не се притеснявайте да пензирате. Така ще осигурите допълнителни разклонения, следователно и нови цветове. Не очаквайте дипладенията да цъфти, ако й е студено. По отношение на листните петна, пожълтяването и окапването на листата трябва да предприемете спешни мерки. Дипладенията по принцип е здраво растение и рядко страда от болести и неприятели. В случаите, когато заболее, може да е заради неправилен воден режим, ниски температури или лоша почва. Най- често патогените са от рода на ботритис, фузариум, различни причинители на листни петна и др. По описанието на симптомите можем само да предполагаме точно с гъбен патоген си имате работа. Препоръката ни е да вземете повредени листа и да ги отнесете в аграрна аптека. Когато знаем срещу какво се борим, по-лесно е да подберем и правилния препарат. Универсално решение е маслото от нийм или медсъдържащ фунгицид. Третирайте спрямо предписанието на опаковката. Каквото и да иберете действайте бързо и се постарайте да оптимизирате факторите на средата. Успех!