Български фермер отговаря: Оптималните дози серен двуокис до голяма степен зависят от захарното съдържание и здравословното състояние на гроздето и температурата. При нормална температура и здраво грозде дозите от серен двуокис варират от 5 до 8 г за 100 кг гроздова каша, респективно за 100 л мъст. Ако температурата по време на гроздобера е ниска, трябва да се използват ниски дози - 5-6 г за 100 кг грозде или 100 л мъст. Подходящи форми серен двуокис за ползване при домашни условия са сернистата киселина и калиевият метабисулфит. Сернистата киселина е безцветна течност с остра задушлива миризма и съдържа средно около 5-6% серен двуокис. Тя обаче е нестабилна и от нея непрекъснато се отделя серен двуокис, което налага да се съхранява в добре запушени съдове. Освен тва при боравене с нея трябва да се внимава, защото отделящият се серен двуокис може да предизвика задушаване. Необходимото количество серниста киселина се определя от количеството на гроздето /гроздовата каша или мъстта/, които ще се сулфитират. Пример: Ако трябва да се внесат 8 г серен двуокис за 100 кг каша или за 100 л мъст при концентрация 5%, се прави следното изчисление: разделя се определената доза от 8 г на концентрацията 5% и се получава 1,6, което се умножава по 100 и се получава количеството серниста киселина в мл за 100 кг гроздова каша или 100 л мъст - това е 160 мл серниста киселина. Калиевият метабисулфит е бяло кристално вещество - той съдържа 50% серен двуокис. Затова при определяне на дозата се взема два пъти по-голямо количество. Пример: Ако сме определили доза от 6 г серен двуокис за 100 кг гроздова каша или 100 л мъст, за сулфитиране ще вземем 12 г калиев метабисулфит. Сулфитирането става, като като калиевият метабисулфит първо се разтвори в малко вода или мъст, след което се внася в кофа, пълна с мъст. Разбърква се добре и се излива в съда с кашата или мъстта. Размесва се чрез бъкане или претакане. Внимание! Серниста киселина може да се набави от винарски предприятия или от специализирани магазини. Калиевият метабисулфит - от специализирани магазини. Кога се използва серниста киселина в гроздовата каша Сернистата киселина се употребява за бистрене и стабилзиране на виното. Когато се използва за влагане в кашата или мъстта, определеното количество първо трябва да се внесе в кофа с мъст. Разбърква се добре и се налива в гроздовата смес. Когато сернистата киселина се внася в гроздова каша, размесването трябва да става чрез претакане - от канелата на кацата се изтака мъст и се връща върху кашата. Претакането да продължи, докато цветът на мъстта се измени - т.е.избледнее. Когато се сулфитира мъст, размесването да става чрез разбъркване с дървена пръчка.

Български фермер отговаря: Зърната се напукват по две основни причини - от оидиум, и от преовлажняване. Докато в първия случай става дума за заболяване, което Вие твърдите, че няма, то във втория - при преовлажняването, трябва да се каже, че то е преодолимо. Т.е. не бива да бъдат обвинявани някои сортове, че имат тази склонност. Опитът е показал, че вследствие на повече влага, първо се напукват зърната на едрозърнестите сортове, и то тези, които имат светла окраска. В по-малка степен се напукват зърната на тъмно оцветените сортове. Във фаза прошарване и малко след това можете да си позволите едно-две пръскания на лозите и асмите с торове. Те трябва непременно да съдържат калций, защото именно този елемент подобрява здравината и еластичността на тъканите.

Български фермер отговаря: Въпросът ви е много общ, затова Ви препоръчваме да прочетете препоръките на агрометеоролога, публикувани в нашия сайт. Ето и линк към публикацията: www.bgfermer.bg/Article/ArticleId/7483383

Български фермер отговаря: За борба с гризачите се накисват дървени стърготини в разтвор на дезинфектанта креолин и се разхвърлят около овошките. Освен това можем да натрием стволовете на дърветата с гранясала сланина, тъй като дългоушковците не понасят миризмата ? и дори няма да докоснат нежната кора на дървото. Препоръчва се също при белосването на овошките през есента или зимата в разтвора да се добави фенол (карболова киселина) – при зайците тя се асоциира със смъртта и те няма да доближат белосаните дървета в продължение на месец, че и повече. Мишките обаче не са толкова претенциозни и е по-добре за обвием стволовете на овошките със специална пластмасова мрежа със ситна структура. По този начин ще опазим дървото в продължение на почти целия му живот

Български фермер отговаря: Най-лесният отговор, който можем да дадем, се отнася до произходния център на самите видове кактуси. Кактусите от пустинята имат едни изисквания - малко и рядко поливане, много слънце, висока температура. Докато тези от тропическия пояс се нуждаят от съвсем различен режим - повече вода, по-висока въздушна влажност, само сезонно засушаване. Всички кактуси цъфтят по-често през нощта, защото тогава условията за опрашване са по-благоприятни. Не са малко и тези, които се обсипват с изобилие от цветове, например великденчето. Голяма част от кактусите не понасят ниски температури, но има и такива, които издържат нашите зими. Опуницята се смята за инвазивна, колкото и чудно да звучи. Разликите между кактусите са толкова много, че ще е трудно да ги изброим всички. Основното, което трябва да запомните, е, че произходът е най-важен.

Български фермер отговаря: Пожълтяването на листата на розата е тъжна гледка, независимо дали я отглеждате в саксия или в градината. Причините може да са много, но ще трябва сами да разнищите загадката предвид краткото описание, което давате. Ето няколко насоки: Липса на светлина. Недостатъчно осветяване води до пожълтяване и опадане на листата най-вече в долните етажи на храстчето. Процесът е обратим, ако преместите цветето на по-светло и слънчево място. Прекалено висока температура също може да доведе до жълтеене, но изключваме този вариант предвид сегашните метеорологични условия. Преполиване или пресушаване са най-вероятните причини, щом отглеждате розата в саксия. И в двата случая, ако промените поливния режим и не се е стигнало до загниване, растението ще се оправи. Запомнете, че розите предпочитат рядко, но обилно поливане. Липса на хранителни елементи е следващото ни предположение. Най-често е виновен азотът за пожълтяването. Ако не сте хранили цветето, е редно да започнете. Комбинираните торове са доста сполучливо решение. Но, ако подхранвате редовно, може да сте „предобрили“ диетата на розата. Тогава спрете да внасяте торове. Пожълтяването може да се дължи и на нападение от неприятел или болест. Огледайте добре листата за повече симптоми. Стреляме в тъмното, но това са петте основни причини за пожълтяване на листата при всички растения. Променете точката, която смятате за най-вероятна и би трябвало растението да се съвземе. За повече информация четете вестник "Хоби фермер".

Български фермер отговаря: Цезалпинията е от друг свят! Носи красиви имена, като „райска птица“ или „гордостта на Барбадос“ например. Растението е изключително топлолюбиво и сухоустойчиво. А точно тук се крие тайната за изобилие от огнени цветове. За да цъфти тази красавица, й е необходима много топлина и директно слънчево огряване през целия ден. Цветовете греят през най-горещата и суха част от годината. И ако за повечето растения тези условия са равносилни на „гърч“, то за райската птица те са идеални и стимулират цъфтежа. Ако осигурите: 1. Огряване от слънцето през целия ден; 2. Лека и пропусклива почва, задължително с добър дренаж на дъното на саксията; 3. Оскъдно поливане и позволяване на субстрата да изсъхва между поливките; 4. Никаква допълнителна храна; скоро ще се радвате на цветове. Очаквайте повече информация за отглеждането на цезалпиния у нас на страниците на в. "Хоби фермер"

Български фермер отговаря: Необходимо е да продължите с грижите за ябълките. Важно е да направите пръскане срещу брашнеста мана. Обикновено се препоръчват две предцъфтежни пръскания през 7-8 дни: в началото на фаза миши уши и при пълно разпукване на смесените пъпки. Използвайте фунгициди, подходящи за брашнеста мана. Повечето от тях действат и на струпясването.

Български фермер отговаря: Колонният тип се характеризира с това, че овощното дърво не нараства много, тъй като почти не образува корона. То наподобява палмета, но е много по-компактно и по-слабо разклонено. Ориентировъчно достига размери около 60 см в диаметър и до 2.5-3 м височина. Плодовете се образуват на разклоненията в близост до основното стъбло. Тези дръвчета са много подходящи за малки градини и дворове. От тях може да се направи и редица от няколко на брой дръвчета, които се засаждат близо едно до друго. По принцип тези овошки могат да се засаждат и в саксия, но при нашите условия има вероятност корените да измръзнат, тъй като се намират в по-малък обем почвена среда. Обичат слънчево и светло място Искат грижи Въпреки че не се различават много от обикновените овощни видове, колонните дръвчета трябва да се обгрижват много внимателно от стопаните си. Засаждането се прави през есента или пролетта, както и при останалите овощни видове. Няколко са акцентите, на които трябва да се обърне внимание: Мястото трябва да е топло и добре осветено. Ако се засади на сенчесто място, върхът може да се изтегли прекалено. Дръвчето се полива и тори редовно, тъй като кореновата му система е разположена в плиткия почвен слой, заради слабата подложка, на която е присадено. Редовно се преглежда за поява на болести и неприятели и при нужда се третира. ОСИГУРЕТЕ ОПРАШВАНЕ! Ако решите да си засадите колонно дръвче, не бива да забравяте за опрашването. Затова задължително се информирайте от консултантите в разсадника, кой сорт го опрашва и си купете и от него, ако го нямате в градината.

Български фермер отговаря: Въпросът е неразбираем. По принцип на всеки етаж се оставят толкова разклонения, така че дървото да е добре просветлено. Ако разклоненията (тези, които излизат от главното стъбло) не са достатъчни, на някое разклонение се оставят едно или две разклонения (в зависимост от нуждата), които ще запълнят празните места. Всички останали клони по скелетния клон се премахват, така че дървото да остане добре осветено.