Български фермер отговаря: На някои от директните сортове листата също стават червени, но мноо често е от климатични промени и дефицит или излишък на елементи.

Български фермер отговаря: По принцип сортът Муцу има сочно месо, което е леко сладко, но и с подчертан киселичък вкус. Колкото до вкусовите качества на ябълките, независимо от сорта, те зависят от климатичните условия през вегетацията, както и от грижите, които са положени за дървото, а също и от момента на беритба. Недостатъчната захарност може да е в резултат от по-малко слънце, както и от някои болести, които водят до промяна на консистенцията на месото и съответно до вкусовите му качества.

Български фермер отговаря: Оптималните дози серен двуокис до голяма степен зависят от захарното съдържание и здравословното състояние на гроздето и температурата. При нормална температура и здраво грозде дозите от серен двуокис варират от 5 до 8 г за 100 кг гроздова каша, респективно за 100 л мъст. Ако температурата по време на гроздобера е ниска, трябва да се използват ниски дози - 5-6 г за 100 кг грозде или 100 л мъст. Подходящи форми серен двуокис за ползване при домашни условия са сернистата киселина и калиевият метабисулфит. Сернистата киселина е безцветна течност с остра задушлива миризма и съдържа средно около 5-6% серен двуокис. Тя обаче е нестабилна и от нея непрекъснато се отделя серен двуокис, което налага да се съхранява в добре запушени съдове. Освен тва при боравене с нея трябва да се внимава, защото отделящият се серен двуокис може да предизвика задушаване. Необходимото количество серниста киселина се определя от количеството на гроздето /гроздовата каша или мъстта/, които ще се сулфитират. Пример: Ако трябва да се внесат 8 г серен двуокис за 100 кг каша или за 100 л мъст при концентрация 5%, се прави следното изчисление: разделя се определената доза от 8 г на концентрацията 5% и се получава 1,6, което се умножава по 100 и се получава количеството серниста киселина в мл за 100 кг гроздова каша или 100 л мъст - това е 160 мл серниста киселина. Калиевият метабисулфит е бяло кристално вещество - той съдържа 50% серен двуокис. Затова при определяне на дозата се взема два пъти по-голямо количество. Пример: Ако сме определили доза от 6 г серен двуокис за 100 кг гроздова каша или 100 л мъст, за сулфитиране ще вземем 12 г калиев метабисулфит. Сулфитирането става, като като калиевият метабисулфит първо се разтвори в малко вода или мъст, след което се внася в кофа, пълна с мъст. Разбърква се добре и се излива в съда с кашата или мъстта. Размесва се чрез бъкане или претакане. Внимание! Серниста киселина може да се набави от винарски предприятия или от специализирани магазини. Калиевият метабисулфит - от специализирани магазини. Кога се използва серниста киселина в гроздовата каша Сернистата киселина се употребява за бистрене и стабилзиране на виното. Когато се използва за влагане в кашата или мъстта, определеното количество първо трябва да се внесе в кофа с мъст. Разбърква се добре и се налива в гроздовата смес. Когато сернистата киселина се внася в гроздова каша, размесването трябва да става чрез претакане - от канелата на кацата се изтака мъст и се връща върху кашата. Претакането да продължи, докато цветът на мъстта се измени - т.е.избледнее. Когато се сулфитира мъст, размесването да става чрез разбъркване с дървена пръчка.

Български фермер отговаря: Зърната се напукват по две основни причини - от оидиум, и от преовлажняване. Докато в първия случай става дума за заболяване, което Вие твърдите, че няма, то във втория - при преовлажняването, трябва да се каже, че то е преодолимо. Т.е. не бива да бъдат обвинявани някои сортове, че имат тази склонност. Опитът е показал, че вследствие на повече влага, първо се напукват зърната на едрозърнестите сортове, и то тези, които имат светла окраска. В по-малка степен се напукват зърната на тъмно оцветените сортове. Във фаза прошарване и малко след това можете да си позволите едно-две пръскания на лозите и асмите с торове. Те трябва непременно да съдържат калций, защото именно този елемент подобрява здравината и еластичността на тъканите.

Български фермер отговаря: Въпросът ви е много общ, затова Ви препоръчваме да прочетете препоръките на агрометеоролога, публикувани в нашия сайт. Ето и линк към публикацията: www.bgfermer.bg/Article/ArticleId/7483383

Български фермер отговаря: За борба с гризачите се накисват дървени стърготини в разтвор на дезинфектанта креолин и се разхвърлят около овошките. Освен това можем да натрием стволовете на дърветата с гранясала сланина, тъй като дългоушковците не понасят миризмата ? и дори няма да докоснат нежната кора на дървото. Препоръчва се също при белосването на овошките през есента или зимата в разтвора да се добави фенол (карболова киселина) – при зайците тя се асоциира със смъртта и те няма да доближат белосаните дървета в продължение на месец, че и повече. Мишките обаче не са толкова претенциозни и е по-добре за обвием стволовете на овошките със специална пластмасова мрежа със ситна структура. По този начин ще опазим дървото в продължение на почти целия му живот

Български фермер отговаря: Най-лесният отговор, който можем да дадем, се отнася до произходния център на самите видове кактуси. Кактусите от пустинята имат едни изисквания - малко и рядко поливане, много слънце, висока температура. Докато тези от тропическия пояс се нуждаят от съвсем различен режим - повече вода, по-висока въздушна влажност, само сезонно засушаване. Всички кактуси цъфтят по-често през нощта, защото тогава условията за опрашване са по-благоприятни. Не са малко и тези, които се обсипват с изобилие от цветове, например великденчето. Голяма част от кактусите не понасят ниски температури, но има и такива, които издържат нашите зими. Опуницята се смята за инвазивна, колкото и чудно да звучи. Разликите между кактусите са толкова много, че ще е трудно да ги изброим всички. Основното, което трябва да запомните, е, че произходът е най-важен.

Български фермер отговаря: Пожълтяването на листата на розата е тъжна гледка, независимо дали я отглеждате в саксия или в градината. Причините може да са много, но ще трябва сами да разнищите загадката предвид краткото описание, което давате. Ето няколко насоки: Липса на светлина. Недостатъчно осветяване води до пожълтяване и опадане на листата най-вече в долните етажи на храстчето. Процесът е обратим, ако преместите цветето на по-светло и слънчево място. Прекалено висока температура също може да доведе до жълтеене, но изключваме този вариант предвид сегашните метеорологични условия. Преполиване или пресушаване са най-вероятните причини, щом отглеждате розата в саксия. И в двата случая, ако промените поливния режим и не се е стигнало до загниване, растението ще се оправи. Запомнете, че розите предпочитат рядко, но обилно поливане. Липса на хранителни елементи е следващото ни предположение. Най-често е виновен азотът за пожълтяването. Ако не сте хранили цветето, е редно да започнете. Комбинираните торове са доста сполучливо решение. Но, ако подхранвате редовно, може да сте „предобрили“ диетата на розата. Тогава спрете да внасяте торове. Пожълтяването може да се дължи и на нападение от неприятел или болест. Огледайте добре листата за повече симптоми. Стреляме в тъмното, но това са петте основни причини за пожълтяване на листата при всички растения. Променете точката, която смятате за най-вероятна и би трябвало растението да се съвземе. За повече информация четете вестник "Хоби фермер".

Български фермер отговаря: Цезалпинията е от друг свят! Носи красиви имена, като „райска птица“ или „гордостта на Барбадос“ например. Растението е изключително топлолюбиво и сухоустойчиво. А точно тук се крие тайната за изобилие от огнени цветове. За да цъфти тази красавица, й е необходима много топлина и директно слънчево огряване през целия ден. Цветовете греят през най-горещата и суха част от годината. И ако за повечето растения тези условия са равносилни на „гърч“, то за райската птица те са идеални и стимулират цъфтежа. Ако осигурите: 1. Огряване от слънцето през целия ден; 2. Лека и пропусклива почва, задължително с добър дренаж на дъното на саксията; 3. Оскъдно поливане и позволяване на субстрата да изсъхва между поливките; 4. Никаква допълнителна храна; скоро ще се радвате на цветове. Очаквайте повече информация за отглеждането на цезалпиния у нас на страниците на в. "Хоби фермер"

Български фермер отговаря: Необходимо е да продължите с грижите за ябълките. Важно е да направите пръскане срещу брашнеста мана. Обикновено се препоръчват две предцъфтежни пръскания през 7-8 дни: в началото на фаза миши уши и при пълно разпукване на смесените пъпки. Използвайте фунгициди, подходящи за брашнеста мана. Повечето от тях действат и на струпясването.