През последните години много трендове идват и си отиват не само в градинарството. Така е със всичко – мода, техника, диети. За цветната страничка днес, решихме да ви разкажем за поредното позабравено и възкръсващо модно чудо, а именно терариумите.

Стъклените съдове със собствен стил и живот в прекия и преносния смисъл могат както да ви вдъхновят, така и да ви разочароват, ако не сте наясно с принципите им. Нека на първо време ги разделим на терариуми от затворен и от отворен тип. В първия случай системата се самоподдържа, не е нужно да правите почти нищо, само да наливате мъничко вода от време на време и да следите да не започнат гнилостни процеси. Подборът на растения е изключително важен, както и позиционирането на малката екосистема.

Вторият тип тератиуми – отворените са по-ангажиращи по отношение на напояването, но и по-малко рискови в частта с патогените и гниенетата.

Да започнем от растенията

Ако приемем, че терариумът е миниградинка със или без досег с външния свят, то не е все едно какви растения има в него.

В затворения тип растенията е добре да са с тропически желания към околната среда - да обичат повече топлинка и въздушна влажност, да не се нуждаят от свеж въздух, а да се самоподдържат с наличния. Освен това, предвид ограниченията на стъклото, те трябва да растат бавно и да не губят красотата си с напредване на времето. Още едно условие е, когато растенията са повече от две, те да не се разминават в темповете на растеж. С други думи, да няма доминантно и потиснато.

Подходящи видове за затворения тип терариум са папратите, мъховете, бръшляна, фитониите, сингониумите, някои бегонии, африканските теменужки, аспарагусите, някои палми като хамедореята например.

Отворените терариуми ще разделим на две групи

- с малък или с голям отвор. Малкият отвор налага ограничения по създаването на зелената приказка под стъклен похлупак, но в същото време позволява свободна циркулация на въздуха. От тук следва по-ниска атмосферна влажност в сравнение с горния тип. От това пък следва по-ниска опасност от нападения с патогени, по-голям избор на подходящи растения, но и една идея повече грижи.

В този тип терариум сентполиите биха се чувствали прекрасно, ако листенцата им не допират стените на съда. Ограничението за всички останали е само пространството. Тоест, необходимо е растенията да са с мини размери и в зряла форма.

Отворените изцяло терариуми са подходящи за видове, които не искат много вода - кактуси, красули, седуми, сукуленти, някои видове млечкови. Опция са и въздушните растения като тиландзиите например.

Готовите са скъпи

Ако искате готов тератиум, който само да занесете вкъщи и да поставите на желаното място, подгответе се психически, защото хубавите и големите струват доста. Още повече, ако са украсени с някакви естествени орнаменти, камъчета, фигурки и т.н.

Ако пък решите да си направите терариум сами, то ще ви бъдат необходими следните материали:

  • Прозрачен стъклен съд по избор (ваза, буркан, аквариум, друго);
  • Керамзит или друг тип материал, който да послужи за дренаж. Все пак стъкленият съд няма отвори за изтичане на излишна вода.
  • Субстрат – изберете вида му според растенията, които ще засадите;
  • Мъхове – с тях ще покриете субстрата, за да не се цапа съда при поливки, а и изглежда много красиво и натурално;
  • Растения – да са съобразени с размерите на съда, а и с това дали той е отворен или не;
  • По желание – декоративни елементи, каквито споменахме по-горе.

Как да го направите сами?

В зависимост от размерите на съда и неговия отвор може да бъде много лесно или много трудно да си направите сами терариум.
Ако гърлото е много тясно, използвайте фуния от хартия, за да сипете първо керамзитените топченца на дъното. Над тях поставете слой мъх или текстил, който ще пречи на почвените частици да се преместят към дъното заедно с водата. Отгоре разстелете слой субстрат с дебелина, подходяща за засаждане на растенията, които сте си избрали.

За засаждането може да се наложи да използвате пинсета или дървени шишчета. За поливане използвайте пипета, за да не мокрите стените на стъкленицата и, за да не пада от прекалено високо водата.

Последните щрихи са разполагането на мъха и на орнаментите по желание.