За всеки лозар, който обича да се грижи за лозето с внимание и търпение, въпросът за торенето е от ключово значение. Не е достатъчно просто да наторим - важно е да го направим в правилния момент и с подходящите вещества.

Най-подходящото време за внасяне на органичните торове и на минералните фосфорно-калиеви торове е есента.

Азотните торове обаче изискват по-внимателен подход. Най-добре е да ги внасяме на два пъти: първият - в началото на пролетта, но не по-късно от 20–30 дни преди напъпването на лозите; вторият – в началото на юни, когато лозите са в пика на растежа си. Знайте, че най-голямото усвояване на азота - около 70 до 75% - се случва между напъпването и цъфтежа.

Важно е да помним, че

не трябва да подхранваме лозите

с азот в последните месеци

преди узряването на гроздето.

В противен случай рискуваме да нарушим баланса в растежа и да повлияем негативно на качеството на гроздето.

Има и случаи, когато можем да внесем торовете по-късно, дори през зимата. Това важи за някои форми на азот - като амониев сулфат или карбамид. При тях няма опасност от измиване, защото азотът се задържа добре в почвата. Това е особено удобно за онези от нас, които предпочитат есенно-зимните грижи в лозето.

Най-добрите резултати идват, когато съчетаем основното торене с допълнителното подхранване - било то през корените или през листата.

Но има едно важно условие - листното и кореновото подхранване имат най-голям ефект при поливни условия, особено когато е изградено капково напояване. Тогава подхранването става на два етапа:

0 Първият път - около 10–15 дни преди цъфтежа. Това е моментът, в който лозата се готви за своя голям празник - разцъфтяването. Ако й подадем нужните вещества, тя ще изгради по-силни съцветия и ще подобри оплождането.

0 Вторият път - малко след като гроздовете са вече оплодени и зърната са колкото грахови зрънца. Тогава лозата има нужда от сила, за да изхрани зърната добре и да заложи хубави плодни пъпки за следващата година.

При кореново подхранване

обикновено се внася точно премерен „коктейл" от хранителни вещества. За един хектар се препоръчват:

  • Азот – от 10 до 40 кг
  • Фосфор – от 15 до 40 кг
  • Калий – от 15 до 30 кг
  • Бор – от 1 до 5 кг
  • Манган – от 3 до 10 кг
  • Цинк – от 1 до 3 кг
  • Молибден – от 0,25 до 0,5 кг

Тези микроелементи често се подценяват, но именно те правят разликата между лозе, което просто оцелява, и лозе, което ражда изобилно и с висококачествени плодове. Затова - подхранвайте лозата с разум и навреме. Тя ще ви се отблагодари с пълни кошници ароматно, сладко грозде.

Понякога, колкото и добре да сме подхранили лозето през почвата, природата си казва думата - суша, студ, тежка почва или просто момент на интензивен растеж. Именно тогава лозата започва да показва признаци на недостиг - листата бледнеят, растежът се забавя, гроздето не се развива добре. И точно в такива критични моменти на помощ идва листното подхранване.

То се извършва чрез напръскване на листата с хранителен разтвор, богат на макро- и микроелементи. Така, дори когато корените не могат да усвоят нужните вещества от почвата, растението получава помощта си директно през листата - бързо и ефективно.

Най-подходящото време

за листно подхранване е:

0 преди или след цъфтежа - за да се подпомогне оплождането и развитието на съцветията;

0 в началото на узряването на гроздето - когато натоварването на лозата е голямо и има нужда от допълнителна енергия.

Пръскането трябва да се прави рано сутрин или привечер, когато слънцето не е силно. Така се избягва рискът от пригори по листата и се осигурява по-добро поемане на хранителния разтвор.

На един хектар се изразходват между 400 и 1000 литра разтвор, в който може да се съдържат:

  • 0,1-0,3% амониева селитра (за азот),
  • 2-5% суперфосфат (за фосфор),
  • 0,3-1% калиев сулфит (за калий),
  • 0,05-0,1% манганов сулфат,
  • 0,03-0,1% цинков сулфат,
  • 0,03-0,05% бор.

Към всичко това задължително се добавя и прилепител – вещество, което помага на торовия разтвор да остане по-дълго върху листата и да бъде по-добре усвоен.

Още един полезен съвет: листното подхранване може да се комбинира с пръсканията срещу болести и неприятели. Така с едно минаване се постигат два ефекта - подхранване и защита.

Тази операция може да се извършва както с класическа надземна техника, така и с помощта на дронове или дори хеликоптери - когато става дума за по-големи лозови масиви.

Торенето е тънко изкуство,

което изисква познаване не само на времето, но и на мястото, където се внасят хранителните вещества. Истината е, че ефективността на торовете зависи в голяма степен от дълбочината на внасяне, а не само от срока.

Нека започнем с фосфорните и калиевите торове. Те са от онези „бавни", но жизненоважни елементи. За да бъдат усвоени от лозата, трябва да достигнат зоната на хранещите корени, която обикновено се намира на 30 до 45 см дълбочина. Ако ги разхвърляме повърхностно, те ще останат там, където няма кой да ги потърси - в горния слой на почвата. Знаете ли, че фосфорът за цяла година може да се придвижи едва с 1 сантиметър надолу? Затова е важно да му помогнем с по-дълбоко внасяне.

От друга страна, азотните торове се държат различно. Например амониевата селитра е подвижна и лесно се разтваря. Може да я разпръснем повърхностно, но само ако след това я заорем – иначе ще се изгуби с първия дъжд. С влагата тя ще стигне до корените, където е най-нужна.

Ако използваме амониев сулфат или карбамид, е добре да ги внесем на 10–15 см дълбочина. Така се създават подходящи условия за процеса на нитрификация - онзи биохимичен механизъм, който превръща азота в лесно усвоима храна за лозата.

А когато става дума за оборски тор, трябва да се заоре на 25-30 см. Само така ще се разгражда бавно и равномерно.

За по-дълбоко внасяне на фосфор и калий се използват специални машини, които работят в една или две бразди - ефективно и точно.

И не на последно място - изборът на самия тор също е важен. Той трябва да бъде съобразен с конкретните условия на почвата и лозовия масив - няма универсален вариант. Това, което върши чудеса в едно лозе, може да бъде неефективно в друго.

Добрата реколта започва със здравата почва. А за да бъде тя плодородна и балансирана, трябва да й се даде точно това, от което има нужда. Не повече, не по-малко.

Сред най-широко използваните торове в лозарството са

амониевата селитра и суперфосфатът – универсални помощници, които се справят добре в различни условия. Но когато почвата е по-кисела, има и по-добър избор за фосфорен тор – фосфоритният тор.

Той съдържа фосфор в по-слабо разтворима форма, но именно това го прави подходящ за кисели почви – там се разтваря лесно и бавно отдава хранителни вещества. Освен това в него има и калций, който „омекотява" киселинността на почвата и подпомага растежа. Това го прави чудесен избор за предпосадъчно торене или за дългосрочно подхранване на плододаващи лозя, особено ако искаме да направим запасяване за няколко години напред.

Но и калиевите торове не са за пренебрегване. Те също имат своите тънкости. За лозята, които вече дават плод, най-подходяща е сулфатната форма на калия – като калиев сулфат или калиево-магнезиев сулфат. Защо? Защото освен че подхранват растението, сярата в тези торове подобрява качествата на гроздето и виното. При сорта Памид, например, добивите се увеличават с 24% при торене с калиев хлорид, но с цели 43% при калиево-магнезиев сулфат. Подобни резултати са наблюдавани и при Каберне Совиньон, а дегустационните оценки на вината от безхлорните торове са значително по-добри.

Калиевият хлорид, макар и по-евтин, има своето място – най-вече преди засаждането на нови лозя, когато не влияе директно върху качеството на реколтата.

Не трябва да забравяме и за микроелементите – онези малки, но жизненоважни съставки. В нашите почви често се среща недостиг на бор, цинк и желязо, особено при алкални почви. В такива случаи листното подхранване с торове, богати на микроелементи, е най-ефикасният начин за възстановяване на баланса.