Разберете тайните на нейното вътрешно равновесие

В лозето всичко е свързано. Всяка пръчка, всяко листо и всяко зърно грозде не растат на случаен принцип - те следват един вътрешен ритъм, едно тънко равновесие между вегетативния и генеративния растеж. За любителя лозар това равновесие е важно да бъде разбрано, защото от него зависи здравето на лозата и качеството на реколтата.

Когато лозарят посегне към ножицата през зимата и реши да остави повече очи при резитбата, сякаш слага повече задачи на лозата. Но тя не може да отговори на всички еднакво. Затова природата си има правило - колкото повече зимни очи оставим, толкова по-малък процент от тях ще се развият напролет. И обратно - ако оставим по-малко, лозата ще потърси резерв и ще събуди спящите пъпки, които иначе биха останали в покой.

Този саморегулиращ механизъм

е част от мъдростта на лозата

Той продължава и през летния растеж. Силата, с която расте един леторасъл, пряко влияе върху това колко едри ще бъдат листата му, колко дълги междувъзлията, колко развити пъпките и какво ще бъде съцветието, а по-късно и гроздето. Всичко по него е в хармония - голямата сила на растеж води до големи органи. Същата сила пък се предава и на колтуците - онези вторични леторасли, които се развиват от пазвите на листата.

Но лозата не оставя всичко на свободен растеж. Върхът на всеки леторасъл, онова нежно зелено продължение, носи в себе си специални вещества - ауксини. Те действат като диригент на растежа, потискайки развитието на страничните пъпки. Така лозата насочва енергията си нагоре, към светлината, към разгръщането на нов живот.

В тази тиха симфония на растежа лозарят трябва да слуша внимателно и да се намесва деликатно. Разбирането на тези зависимости не е само наука - то е и изкуство, което прави от добрия лозар истински майстор на лозето.

Всяка намеса в лозето води до отговор
от страна на растението - и то не хаотично, а по строго определени закономерности. Лозата е жив организъм, който балансира между своите нужди и възможности. Един от най-ясно изразените механизми на това саморегулиране се проявява при растежа на летораслите и тяхната реакция на резитби.

Когато лозарят отстрани върха на един леторасъл - било то при прищипване или прекършване - веднага настъпва промяна. Колтуците (страничните леторасли, разположени по главния леторасъл), разположени под мястото на прекършването, се активират и започват да растат по-интензивно. Но това не остава без последици - самият леторасъл, който ги носи, отслабва. Лозата сякаш усеща, че водачеството е прехвърлено на новите, странични издънки и насочва ресурси натам.

Съществува и естествена конкуренция между летораслите. Тези, които първи тръгнат силно и развият мощен растеж, започват да потискат съседите си. По-слабите леторасли не могат да се наложат в борбата за хранителни вещества и светлина. Но ако се намеси ръката на лозаря и премахне върховете на най-силните, балансът се възстановява - слабите леторасли се съживяват и поемат по-силен растеж.

Това равновесие се вижда ясно и при различната гъстота на летораслите. Ако на една лоза се оставят много леторасли, всеки от тях ще получи по-малко ресурси, а растежът ще бъде слаб. Но ако броят им е по-малък, те ще се развиват буйно и жизнено. Все пак има и друг фактор - силата на самата лоза. Колкото по-силна и добре развита е тя, толкова повече леторасли може да поддържа без това да отслаби техния растеж.

И накрая - не бива да забравяме, че

надземната и подземната част на лозата

са като две страни на една монета

Колкото по-голяма е надземната част, толкова по-мощна е кореновата система в дълбочина. Те растат заедно, развиват се заедно и взаимно се поддържат. Разбирането на тази връзка помага на лозаря да взема правилни решения и да работи в хармония с лозата, а не против нея.

В лозата живее една тиха, но изключително сложна вътрешна хармония. Всички зависимости, които наблюдаваме между различните й органи – между леторасли и колтуци, между листа и гроздове, между надземната и подземната част са израз на една удивителна способност – способността за саморегулиране. Това е начинът, по който растението балансира между растеж и плододаване, между стремеж към развитие и опазване на ресурсите.

И макар науката да е открила много за лозата, механизмът зад тази саморегулация остава загадъчен. Според известния лозар Негрул, в основата стои умението на растението да преразпределя пластичните вещества - онези ценни продукти на фотосинтезата, които се насочват към органите, нуждаещи се най-много от тях в дадения момент. Лозата сама решава - къде да вложи усилията си, кога да подхрани леторастите, кога да налее зърната, кога да укрепи корените.

Ключова роля в този процес играят

растежните биорегулатори,
които се съдържат в тъканите й - ауксини, цитокинини, гиберилини и други. Те са като вътрешни сигнали, които насочват движението на хранителните вещества, стимулират или потискат растежа на отделни части и поддържат равновесието в цялото растение.

Именно в разгадаването и използването на тези закономерности се крие изкуството на лозаря. Когато познава тези зависимости, той може чрез правилна резитба и балансирано натоварване с очи да насочи развитието на лозата в желаната посока - да я подготви за качествена реколта или за възстановяване, според нуждата. А когато към това се добави и внимателно приложение на биорегулатори, възможностите за управление стават още по-прецизни.

Така се ражда хармонията между природа и човек - когато лозарят не просто отглежда лозата, а я разбира. И именно това разбиране е основата на добрия добив, здравото растение и виното с душа.