Лятото е онзи магичен сезон, когато лозето оживява с пълна сила. Редовете от лози се протягат към слънцето, което щедро сипе светлина и топлина над всяко листо и всяко зърно. Въздухът трепти от живот, а ароматът на зеленина и зреещо грозде се носи наоколо. В този момент лозарят наблюдава с надежда и очакване - гроздовете наедряват, оцветяват се, и сякаш всеки ден приближава жадуваната реколта.

Но както често се случва в природата, красивата картина понякога се променя рязко. Когато жегата премине границата на поносимото и термометърът закове над 41-42 оС, в лозето се настанява неканен гост - слънчевият пригор.

Първите му следи се появяват тихо, почти незабележимо. Листата, които цял сезон са били зелени и свежи, започват да променят цвета си. Там, където слънцето удря най-силно, зеленото прелива в жълтеникаво, после в кафяво. Некротични петна - мъртви зони по листната тъкан - се разрастват като следи от изгаряне, и не след дълго листата изсъхват напълно, сякаш обгорели.

Но пораженията не спират дотук. Гроздовете, които доскоро бяха гордостта на лозаря, също понасят ударите на жегата. По зърната се появяват пригори - светлокафяви или черни петна, които загрозяват и увреждат плода. Вместо сочност и аромат, в тези зърна се настанява горчивина.

Затова в летните дни, когато слънцето е безмилостно, лозарят трябва да бъде особено внимателен.

Но какво влияе върху това дали

лозата ще пострада от пригор?

Освен самата температура, има още няколко важни фактора:

0 Чувствителността на различните части на лозата - зърната, за разлика от листата, не могат да се охлаждат така ефективно чрез изпарение. Затова те обикновено са с 1 до 4 градуса по-горещи от листната маса и съответно - по-уязвими.

0 Формировката на лозата - ниско оформените лози са изложени на по-голяма опасност. Причината е проста - почвата под тях отразява слънчевите лъчи директно върху гроздовете, засилвайки ефекта на жегата.

0 Изложението на терена - южните склонове, макар и чудесни за узряване, улавят слънцето през целия ден. Така се превръщат и в капан, когато температурите станат прекалено високи.

0 Типът на почвата - светлите, чакълести терени се нагряват бързо и отразяват слънцето по-интензивно. Така листата и зърната стават двойно по-изложени – отгоре и отдолу.

0 Липсата на влага - при засушаване лозата се защитава, като затваря устицата на листата, за да не губи вода. Но това води и до намаляване на охлаждането чрез изпарение. Така листата се загряват още повече.

0 Обработка със сяра - ако лозето се пръска със сяра в най-топлите части на деня, ефектът от слънчевия пригор се засилва. Сярата допринася за изгаряне на тъканите, особено ако не е нанесена с внимание.

Дори младите растения вкоренени в разсадници не са защитени. Пригорът ги поразява в основата – точно над почвата, където младите леторасли са най-чувствителни.

За лозаря, слънцето винаги е било съюзник. Но когато то прекали, става враг. Важно е да се знае кога да се отдръпнем и как да предпазим лозата, защото тя не може да избяга от слънцето - тя разчита на нас да ѝ осигурим сянка, влага и навременна грижа.

Лозата е растение, което от векове

се е научило да оцелява в условия на суша

Тя е от т.нар. сухоустойчиви мезофити - растения, които обичат умерена влага, но могат да издържат и на дълги сухи периоди. Тази ѝ устойчивост не е случайна - тя се дължи най-вече на силната ѝ и дълбоко развита коренова система, както и на способността ѝ да „изтегля" вода дори от по-дълбоките слоеве на почвата.

Но и лозата има своите граници. Особено тежко става във втората половина на лятото, когато слънцето напича безмилостно, а почвата и въздухът изсъхват до прах. Ако няма достатъчно влага, корените вече не могат да захранят растението с нужното количество вода. И тогава започват първите сигнали на бедствие.

Най-напред летораслите спират растежа си, връхчетата им се изпъват, сякаш замръзват в очакване на дъжд. Листата губят своята свежест - избледняват, стават матови, а по-старите пожълтяват и окапват. Дори мустаците започват да съхнат. Зърната - онези, на които лозарят възлага всичките си надежди - спират да растат. Ако сушата продължи, омекват, свиват се, а най-узрелите започват да капят или дори се мумифицират на чепката.

В това време под земята нещата също не изглеждат добре. Много от корените спират да растат, а младите връхчета - най-активните – изсъхват. В лозата започва вътрешна битка - вода няма за всички, затова зърната се борят с листата, а едни листа - с други. Осмотичното налягане в тъканите се покачва, стресът се засилва, и цялото растение страда.

Засушаването в лозето не идва изведнъж -

то се настанява бавно,

ден след ден, когато дъждът се бави, а слънцето неумолимо изпива всяка капка от почвата. Но има ситуации, в които последиците от сушата се усещат особено остро и лозарят първи забелязва признаците на страдание по растенията.

Най-засегнати са онези лози, които имат високи надземни части - мощни, развити стъбла и гъста листна маса. Красиви и внушителни на пръв поглед, но с един сериозен недостатък - корените им често се намират в повърхностните слоеве на почвата, далеч от дълбоките зони, където все още може да се открие някаква остатъчна влага. И когато сушата удари, тези лози бързо започват да показват признаци на стрес - повяхващи листа, по-бавен растеж, окапващи зърна.

Също толкова уязвими са и гъсто засадените насаждения. В тях растенията са в постоянна надпревара за ресурси – всяка лоза се стреми да изпревари съседната в борбата за капка влага. Корените се преплитат, влагата в почвата бързо се изчерпва, а сушата буквално „удря" цялото насаждение наведнъж.

Особено тежко е положението при лози, които не са присадени или са присадени върху неподходящи подложки - такива, които не притежават устойчивост към засушаване. Вместо да развиват дълбока, адаптивна коренова система, те се задушават от липсата на вода. Такива растения са първите, които изгарят под слънцето и последните, които се възстановяват след дъжд.

Добивите в такива години са значително

по-ниски - лозите раждат по-малко,

а и гроздето е с по-ниско захарно съдържание

Летораслите не успяват да узреят добре и лесно измръзват през зимата. В пъпките не се залагат достатъчно съцветия, а напролет лозата се събужда мудно - сокът не тръгва, напъпването закъснява. А понякога, в най-тежките случаи, някои лози загиват напълно - корените им просто не издържат.

Какво може да се направи?

Най-доброто средство е, разбира се, напояването. Но когато това не е възможно, лозарят може да предприеме няколко важни агротехнически мерки, които значително ще облекчат положението.

Още при засаждането е добре да се извърши дълбока оран и да се премахнат повърхностните корени. Така растението ще бъде насърчено да пусне корени надълбоко - там, където влагата се задържа по-дълго. Торенето също трябва да се прави на по-голяма дълбочина. По време на вегетацията честите обработки и почистването на плевелите спомагат за задържане на влагата.

Особено полезно е периодичното внасяне на органични торове, особено при леки песъчливи почви. Те подобряват структурата на почвата и ѝ помагат да задържа повече влага.

Също така, колтученето и кършенето имат допълнителен ефект - намаляват зелената маса, която изпарява вода, и така влагата в растението се съхранява по-добре. В райони с чести засушавания дори едно кършене през август може да се окаже равно на една поливка!

А ако лозите са присадени върху подходящи, сухоустойчиви подложки като 110 Рихтер, 140 Ружери или 1103 Паулсен - те ще преминат през жегата и безводието с по-малко стрес и с по-добри шансове за добив.