29° C, ясно небе
Акцентът в политиката за земеделие трябва е приемствеността между поколенията, смята Петър Петров, 33-годишен животновъд в област Габрово
Лилия Александрова
В рамките на Общата селскостопанска политика през периода 2023-2027 г. е планирано да бъдат финансово подкрепени над 380 000 млади фермери в ЕС. За България делът на тези стопани е около 2,4% или 9121 души. По този показател сме близки с Австрия, където процентът е 2,8%. Всяка държава-членка трябва да задели за своите млади фермери до 3% от своя бюджет за директни плащания.
Също така Европейската комисия изисква от държавите-членки, в своите планове за развитие на земеделието и селските райони да включат национални стратегии за обновление на поколенията фермери. Тези мерки ще трябва да се основават на оценка на местните специфични условия и нужди, както и да бъдат определени в съответствие с Визията на ЕК за селското стопанство и храните.
Отделно от това, младите фермери в ЕС могат да се възползват от възможностите за отпускане на нисколихвени кредити от Европейската инвестиционна банка, която за 2025 г. е заделила 3 млрд. евро подкрепа за проекти свързани с инвестиционните намерения на младите, половото равенство и зелените инвестиции в секторите земеделие и биоикономика.
Въпреки всички възможности за финансиране
обаче, младите фермери в България се сблъскват с местни системни проблеми, които ги обезсърчават и които не могат да се решат само с пари.
Според тях, националните мерки за развитието на агробизнес от хора под 40 годишна възраст през последните 15 години са „пълен провал".
Пред „Български фермер" Петър Петров, който е животновъд в област Габрово, сподели своите наблюдения за това, какви са резултатите от прилагането на директните плащания и инвестиционните мерки през последните години в областта. Младият фермер е изградил стопанството си и цеха за преработка към него със собствени средства. Председател е и на Националната асоциация на младите фермери в България (НАМФБ).
„Говоря от мое лично име, защото асоциацията в момента има затихващи функции. Трудно се намират млади хора, които да поемат нейната дейност от нас, а ние вече сме с много ангажименти", обяснява младият животновъд и допълва: „В Министерство на земеделието трябва да има повече хора, които адекватно да решават проблемите на младите фермери. Имам 15 години опит в селското стопанство, въпреки 33-годишната ми възраст, и мога да кажа, че всички мерки, които досега са взимани за подкрепа на младите фермери, са били единствено палеативни. Вероятно и през предходните 15 години, преди да започна работа в сектора, е било горе-долу същото. Моето лично мнение на млад фермер, а не в качеството ми на председател на асоциация е, че държавата трябва да възприеме фактите, да не си заравя главата в пясъка и да обяснява, че прави нещо по въпроса. Необходимо е да пренастрои визията си за бъдещето на тези млади фермери.
Моето мнение е, че
акцентът на всички тези кампании
трябва да бъде изцяло пренасочен
от това да търсим млади фермери по програмите за тях към това да насърчаваме семейните ферми и хората, които семейно се занимават със земеделие. Децата на сегашните фермери трябва да припознават това като своя бъдеща професия, да се създадат възможности за приемственост между поколенията. Всеки друг аспект, според мен към момента ще бъде абсолютно безпредметен и ще бъде по-скоро странична дейност на тази програма.
Грижата трябва да е дори и най-малките ферми и тези в лошо финансово състояние да бъдат запазени, да бъдат подкрепени. Младите хора, които са наследствени фермери, трябва да бъдат подпомогнати по всякакъв начин да останат в стопанството. А не както сега, младият фермер не може да започне свой бизнес, понеже се смята свързано лице с баща си, или пък моята съпруга да не може да бъде подкрепена да започне бизнес с птицевъдство, защото сме семейство. Не всеки човек става за фермер. Това са хора, които са израснали с проблемите на този бизнес. За мен това е бъдещето на сектора. Държавата трябва да направи каквото зависи от нея, дори над това, за да запази хората в бранша.
Последните 3-4 оперативни програми показаха,
че ефектът от усилията да бъдат привлечени млади хора в бранша е нулев. Мога да го кажа открито - нищо не се случва. Едни хора крадат едни пари – това е. Всяка година има колеги около мен, които бракуват тотално стопанствата си. Особено с тази суша все по-трудно става. Тъжно ми е да гледам как хора с 30 годишни стопанства се отказват от земеделието.
Хората, които отдават земя под наем, свикнаха на много високи ренти, които към момента повече не могат да бъдат запазени. Фермерите недоволстват, понеже това са им средствата за почивки, за ремонти или за нова кола. В един момент, когато този бюджет го няма, тежестта пада върху фермерите. А всъщност рента от 150-160 лв. на декар е абсолютно невъзможна. Хора, които 2-3 години са взимали високи ренти, мислят, че ги заслужават. Нещата обаче не може да се случват по този начин.
В един момент малките фермери ще се откажат,
големите ще започнат да окрупняват стопанствата и ние ще попаднем в една позиция, в която, вярвам, никоя държава не иска да бъде - да има изключително малък сектор животновъдство и земеделие с изключително големи стопанства, което предразполага към създаване на картели и всякакви други и по-лоши практики.
Държавата би следвало да бъде най-силна, а тя отстъпва от абсолютно всички свои задължения - една поземлена реформа не може да направи 20 години. Имаме разпокъсани ферми, не могат да бъдат окрупнени, масивите всяка година се работят година за година - абсолютно безумие. И ние да очакваме, че държавата ще направи нещо. Докато не влязат в Министерство на земеделието хора, които милеят за земеделието, за животновъдството, всъщност няма да се случат нещата.
Колегите от областните общинските служби за земеделие протестираха, защото са с абсурдни заплати. Аз мога да ви кажа, че млади хора не влизат да работят в службата по земеделие в Габрово, защото започват със заплати под тези на продавач в магазин. Някой млад човек би ли влязъл да работи в тази система? Смятам, че дори 20%-то увеличение отново няма да бъде достатъчно, понеже те няма да имат процента за стаж. Това е мое лично мнение. А в крайна сметка ние искаме тези хора да бъдат неподкупни, да не се изкушават от различни порочни схеми, да познават законодателството и нормативната уредба - как това да стане за хиляда лева?! Аз за 1000 лева не мога да намеря някой да изрине обора, камо ли да работи с документи и да носи някаква отговорност.
Моето лично мнение е, че е необходимо да се регулират нещата така, че да не се позволява създаването на мастодонтни стопанства. За мен субсидии трябва да се дават на стопанства до 2-3 хиляди декара - над това вече говорим за друг вид икономическа единица - не за фермер, а за инвеститор в животновъдството или земеделието, и държавата трябва да прави разлика между единия тип хора и другия.
В Европейския съюз никой
не се интересува от нас.
Аз бях изключително обиден от факта, че България е изпратила 17 евродепутати и нито един не е постоянен член на Комисията по земеделие на Европейския парламент. Имаме резервен член, но той във важните решения няма роля".
Липсата на работна ръка и невъзможността за механизация на повече процеси в животновъдството и производството на млечни продукти са основните фактори, които затрудняват развитието на стопанството на Петър Петров: „Имам малко цехче за производство на млечни продукти от краве мляко по Наредба 26. В момента имам стопанство с около 90 животни млечни крави и овце, обработвам 1200 дка земя – пасища и ливади. Не сея никакви култури, тъй като сме в планината."
От 2019 г. Петър Петров преработва
в собствен цех първичната си
продукция от краве мляко,
която е между 200 и 300 литра на ден. Рядко продава продукцията си на мандра – само, ако не успее да преработи добитото мляко в собствения си цех. „Изкупната цена на млякото в момента е под себестойността си - около 92 стотинки. За мен всички органи като Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита на потребителите и други са абдикирали от своите отговорности. Аз в момента продавам млечни продукти, които буквално са занаятчийски продукти, на цени като в голяма търговска верига – просто защото няма кой да го купи на по-високи цени.
Единствената надежда за фермерите е или да има кооперативи, или сами да започнат да преработват първичната си продукция за крайния потребител. В района на Габрово не останаха животновъди - десетина души отглеждаме крави, а работим в областен град", казва Петър Петров.
От своя стабилен опит в селското стопанство той
очертава няколко промени,
които са необходими,
за да се подобрят условията за развитие на селскостопански бизнес за младите хора в България. Сред тях са:
0 Финансовата подкрепа да бъде обвързана с произведената продукция
0 Младите фермери да бъдат допълнително субсидирани и след първите пет години финансиране, до навършване на 40 години.
0 Необходима е мярка, която да бъде специално насочена към младите хора от фермерски семейства, където майката, бащата или братът вече се занимават със селско стопанство.
0 Нисколихвени или безлихвени кредити за фермери, които са били активни над 5 години и вече са с утвърдени стопанства.
0 Да бъде по-предвидим начинът, по който се отварят приеми по интервенциите от стратегическия план, тъй като инвестиционните мерки в рамките на Програмата за развитие на селските райони са предоставяни със закъснение спрямо нуждите на стопанствата.
0 Да няма изискване по мерки 4.1и 4.2, да се купува изключително нова техника. Трябва да може да се купува и стара .
0 Да се разшири обхватът на Наредба 26 и абсолютно всякакви фермери да могат да излизат на пазара със своята крайна продукция.
0 Зелената сделка е убийство за сектора и всички ограничения, които произтичат от нея, трябва да бъдат моментално спрени.
Аз използвам всички възможности за подпомагане по ОСП без инвестиционните. До момента не съм изпълнявал проекти по Програмата за развитие на селските райони, всички други видове помощи съм използвал. Ако отворят подмярка 4.1, както се говори, бих кандидатствал пак. Преди време спечелих един проект по подмярка 4.1, но анексираха финансирането за него, вече не си струваше и се отказах от изпълнението.
Работната ръка е проблем, доколкото има една огромна непредвидимост - не знаеш ще дойдат ли наетите на работа, няма ли... Пробвах с чужденци, тогава имах лош опит и не знам дали ще пробвам пак. Не смятам, че ще се случи с чужденците. Може би трябва да има по-сериозни структури, които на място да подбират хората и отделно по някакъв начин да бъдат правно задължени.
Коментари