Големи части от Бангладеш се намират на повече от два метра под средното ниво на морето, което ги прави изключително уязвими на приливни вълни, сезонни наводнения и продължително преовлажняване. С усилването на климатичните промени се очаква тези предизвикателства да станат още по-сериозни, заплашвайки прехраната на милиони фермери. В крайбрежните и податливи на наводнения райони общностите вече изпитват спад в добивите от реколтата и нарастваща несигурност по отношение на прехранването, което застрашава способността им да се изхранват, информира Preventionweb.

В отговор на тези предизвикателства фермерите в крайбрежните райони на Бангладеш са възродили и усъвършенствали древна селскостопанска практика, известна като отглеждане на байра или плаващи градини. Използвайки местни материали като водни хиацинти и други местни водни растения, те изграждат плаващи лехи, на които отглеждат зеленчуци и култури без нужда от почва.

Тази иновативна практика се е превърнала в мощна стратегия за адаптиране към климата, позволяваща на общностите да си осигурят храна, доходи и хранене въпреки повтарящите се наводнения и преовлажняване. Тези плаващи градини помагат и на населението в крайбрежните райони, изложени на наводнения, да се адаптира към променящата се околна среда, която все повече се влияе от повишаването на морското равнище.

Отглеждането на байра се практикува от поколения в някои ниско разположени села в Бангладеш, като позволява на фермерите да отглеждат култури на плаващи лехи, направени от водни зюмбюли и други водни растения. Тези безпочвени салове действат като естествена платформа за отглеждане на зеленчуци, които осигуряват продоволствена сигурност на местните жители по време на продължителни наводнения. С течение на времето разлагащата се растителна маса обогатява водата с хранителни вещества, подпомагайки местното биоразнообразие и създавайки естествен компост за бъдещи култури.

По време на продължителни наводнения и преовлажняване традиционните полски култури често се провалят, оставяйки земеделските семейства без храна и доходи. Обаче културите, отглеждани на байра, могат да издържат на тези трудни условия.

Осъзнавайки потенциала на тази вековна практика, селскостопански експерти от големи НПО като IUCN и други партньори за развитие си сътрудничиха тясно с местните общности, за да подобрят отглеждането на байра чрез научни и технически подобрения. Тези партньорства доведоха до разработването на по-здрави и по-трайни плаващи легла, въвеждането на разнообразни зеленчукови култури и приемането на техники за редуване на културите, което увеличи както производителността, така и устойчивостта.

Днес отглеждането на байра се е разпространило в стотици села, участващи в проекта, като осигурява жизненоважна подкрепа за общностите, уязвими към климатичните промени. Чрез адаптиране на традиционните знания към съвременните техники тези фермери са превърнали своите земи в процъфтяващи плаващи ферми, осигуряващи храна, доходи и надежда в условията на нарастваща климатична несигурност.