Еутипиозата, причинявана от гъбата Eutypa lata, е един от онези невидими болести, които се появяват най-често в лозя над 8-годишна възраст. Тогава, когато лозата вече е навлязла в своя пълноценен плододаващ период. Първите белези често се проявяват бавно, докато гъбата се настанява трайно в дървесината.

Основният играч в жизнения цикъл на еутипиозата са т. нар. перитеции. Това са

миниатюрни тела, които гъбата формира

дълбоко в многогодишната дървесина

Интересното е, че тези перитеции узряват бавно. Нужно им е време, обикновено между две и четири години, за да достигнат фазата, в която са способни да изстрелват зрели аскоспори.

Когато времето поднесе лек дъжд са достатъчно само от 2 до 3 литра на квадратен метър и лозята се навлажнят трайно, перитециите се „отварят" като малки оръдия. Те изстрелват аскоспорите си във въздуха и вятърът ги пренася към свежите рани по лозите. А тези рани най-често се образуват след резитбата. Точно тогава, когато проводящите съдове са открити и най-уязвими.

Така, почти незабележимо, болестта влиза в лозата. Тя напредва бавно, но сигурно. С времето вътрешната дървесина започва да загнива, лозата закърнява, летораслите изсъхват частично или напълно. С годините това води до намаляване на добива и отслабване на целия кордон или рамо.

Затова добрият лозар знае, че

борбата с еутипиозата започва

още към момента за резитба

Най-добре е тя да се прави в сухо време, а раните, особено по-големите — да се обработят с пасти или фунгициди. Така ще дадете по-малко шанс на тази тиха, но коварна гъба да намери своя вход и да подкопае силата на лозето.

Когато веднъж се промъкне през раната от резитба, мицелът на Eutypa lata тръгва да се разраства навътре - като невидими нишки, които полека завладяват дървесината. Мицелът се разполага както в междуклетъчните пространства, така и по вътрешните стени на самите клетки. В този свой таен ход гъбата не просто се храни, тя разгражда основните градивни материали на дървесината - хемицелулоза, целулоза и лигнин.

Това разграждане не е случайно. Гъбата отделя токсини и ензими, които буквално разяждат дървесната структура. Ако пътят ѝ я води само през целулозата, дървесината потъмнява по-силно, става ронлива и се напуква на малки кубчета. Сякаш е сух хляб, който се рони под пръстите. Но

ако се засегне и лигнинът,

пораженията са още по-коварни

- целулозата се разчленява и дървесината придобива нишковидна структура. На пипане тя става мека, почти гъбеста и ясно се откроява от здравата част. Така може лесно да разпознаете „язвата", която гъбата е отворила в сърцевината на лозата.
Проблемът е, че когато гъбата напредне, тя може да достигне и до най-важната част на лозата – мястото на спойката. А когато този възел се разруши, целият кордон или цялото стъбло загива и лозата изсъхва напълно.

Но историята не спира дотук - в тази мъртва и изгнила дървесина се раждат перитециите. Те са като „зимни складове" на гъбата - тук тя презимува на сигурно, докато настъпи влага и се открият нови рани по лозите. Тогава

новото поколение аскоспори отново излита

и цикълът на заразяване започва отначало

Ето защо еутипиозата е известна като една от най-коварните „болести на дървесината".

Макар че еутипиозата е болест, която тихо се загнездва в многогодишната дървесина, едногодишните части на лозата обикновено остават незасегнати - или поне така изглежда. Но ако гъбата вече се е разпространила в старата дървесина, младите леторасли, които тръгват от повредените участъци, ще носят нейните белези.

Първите признаци често се забелязват още в първите един-два месеца след започване на вегетацията. Тогава лозарят може да види, че част от лозата „изостава" - там, където трябва да има силни, жизнени леторасли, има слаби и слабо развиващи се. Листата са дребни, бледи, със светлозелен до жълтеникав отенък - хлоротични, казват агрономите.

Междувъзлията по летораслите са събрани едно към друго, сякаш лозата няма сили да ги изтегли и разпъне по дължина. Това придава на леторасъла спаружен и неравномерен вид.

А ако погледнете чепките, там картината е още по-показателна. Често те са смес от дребни и едри зърна. Няма равномерност, няма онзи хубав, плътен грозд, който всеки лозар очаква. Затова и добивът страда, а с времето болестта може да се разпространи още повече, ако не се вземат мерки.

Ето така, малко по малко, еутипиозата показва лицето си и по зелените части на лозата. Навреме да разпознаете тези признаци е половината битка, защото тогава можеш да планираш навреме резитба, санитарно премахване на болните части и да затвориш вратата пред заразата.

Еутипиозата е бавна болест - тих враг, който не убива лозата за месец или година. Тя я изтощава с години. Може да мине дълго време, докато видите как цели рамена, кордони или стъбла постепенно загиват едно след друго. И тогава човек разбира, че тази гъба не идва за една реколта - тя идва да вземе силата на лозето за десетилетия напред, ако ѝ позволите.

Истината е, че когато веднъж влезе навътре в дървесината, спасението е трудна работа. Затова добрият лозар не чака чудеса от химията - защото тук химическа борба няма. Не е открит фунгицид, който да проникне и да спре мицела дълбоко в дървесината. Затова всичко е в ръцете на ножицата и огъня.

Резитбата е оръжието - но не каква да е, а умна и внимателна.

Трябва да се отстранят всички повредени,

изгнили части, докъдето се простира болестта

Ако трябва - махаш цяло рамо или цял кордон. Без милост към заразената лоза, защото ако остане малко гнило, болестта пак ще се върне.

А когато изрежете, не трябва да хвърляте отрязаното на купчината за компост - а го изгорете. Само огънят може да прекъсне цикъла и да не позволи на перитециите да зимуват и да разпръснат нови аскоспори.

Така е в големите лозови масиви, където няма как да изолираш заразата лесно. Още по-важно става, ако в района има и други гостоприемници - костилкови овошки, например, които също могат да приютят Eutypa lata. Там борбата е още по-важна и трябва да се води без отлагане.

Ето затова за еутипиозата важи златното правило - профилактиката и санитарната резитба са вашите най-верни приятели. Така запазвате лозето си здраво и не давате шанс на тази болест да превземе дървесината година след година.