-5° C, ясно небе
Страната ни сама се справя със сушата, без финансиране от ЕС
При липсата на ресурси за напояване, които държавата дължи да осигури, фермерите в страната са силно затруднени в грижата за животните и земеделските култури. Притиснати от екстремните температури и сушата, стопаните поискаха поне спешна финансова подкрепа от държавата. Обещан им беше втори транш от извънредната помощ заради войната в Украйна, но дори и неговото осигуряване затруднява политиците и изпълнителната власт в България.
Когато няма вода, губим пасищата
Горещото време и липсата на възможности за достатъчно паша и напояване принудиха животновъдите, отново да настояват държавата да им изплати дължимия втори транш компенсации заради войната на Русия в Украйна. От сдружението „Обединени български животновъди" поискаха среща със служебния ни премиер.
„Ще внесем искане до Министерски съвет за незабавна актуализация на бюджета така, че да бъде изплатен втория транш на т.нар. украинска помощ. Той ще ни помогне да поемем увеличените разходи за фураж", каза за „Български фермер" Бойко Синапов, председател на „Обединени български животновъди" и допълни: „Пашуването в Родопите приключи едва в началото на юли. Сега животните се хранят като посред зима. Огромен проблем е и намаленият достъп до вода за напояване. В момента напояваме с водоноски за наша сметка."
Стопаните са притеснени и от унищожителните пожари в Южна България. „Целият бранш се организира, изготвихме списъци и всеки помогна със средства и свои животни, за да възстановим стадото на колегата, чиито 200 овце пострадаха в землището на Харманли. На това наше предложение откликнаха членовете на редица браншови организации", обясни Синапов. По неговите думи служебният министър Тахов е проявил разбиране и готовност да съдейства и да направи необходимото, за да се помогне на целия земеделски сектор. „Това за нас е голямо успокоение в този труден момент", посочи Бойко Синапов и допълни:
„Служебното правителство до голяма степен е с вързани ръце, правомощията му са силно ограничени. Това, което наблюдаваме през последните месеци на политическата сцена, е подигравка с обществото.
Знаете, че
Европейската комисия увеличи
бюджета за напояване
На разположение са огромни средства, но аз не виждам нашата държава да прави необходимото, за да ги получим. Нашите политици не могат да се разберат. Сушата е огромен проблем, с който се сблъскваме не само в България, а и в цяла Европа. Другите държави вече взимат мерки – ремонтират язовири, предвиждат сондажи. Ние също трябва да вземем мерки, защото промените в климата вече са факт. През последните години ние много изоставаме. Когато няма вода, ние губим пасищата.
Единствената паша в момента е на високопланинските пасища, където еколозите и Министерство на околната среда и водите създават ограничения. Не си обяснявам това, защото когато едно пасище не се изпасва, се създава висок сухостой, който в горещото време се превръща в бомба със закъснител и е необходима само една малка искрица, за да пламне всичко. Виждаме какви пожари бушуваха в страната. Не си обяснявам ръководствата на парковете как смятат да се грижат за Балкана, когато не искат да предоставят пасищата на животновъдите. Всеки знае, че във високопланински държави като Швейцария пасищата са рай за животните, а у нас се забранява пашуване, което е било практика през годините назад.
Ние, в Родопите, разчитаме изцяло на пашата за изхранването на животните, отглеждаме местни български породи.
Такава суша и липса на паша
досега не сме имали
Преди сме изкарвали стадата до към август, а сега сезонът приключи в началото на юли. Проблемът е в това, че държавата не иска да вземе мерки. Трябва да се съберем и да обсъдим какви мерки да вземем. Срещу природата никой не може да върви, но трябва да защитим средствата за България, за да имаме и пасища, и водохранилища, за да може този бранш да оцелява. Множество млади колеги казват, че при сегашното положение приключват фермите си. Трябва да работим заедно с държавата, за да можем да се измъкнем всички заедно от тази ситуация.
Овошките са в топлинен стрес,
няма вода за напояване
Производителите на плодове и зеленчуци също поискаха спешна финансова подкрепа от политиците и държавната администрация, за да могат да се справят с екстремната суша това лято, която ще се отрази на развитието на овощните насаждения и през идната стопанска година.
„През последните 8 години количествата валежи прогресивно намаляват, летата са изключително сухи, но тази година достигнахме абсолютен рекорд в Югоизточна България. Дневните температури не падат под 35 градуса през последните 6-7 седмици. Всичко това се отрази много стресиращо на растенията", коментира за „Български фермер" Живка Гроздева, председател на Асоциация на овощарите в България. Заедно с ръководствата на други асоциации като Съюза на градинарите в България, Добруджанския овощарски съюз и Съюза на дунавските овощари те изпратиха писмо до парламентарната комисия по земеделие, земеделския, финансовия министър и други отговорни лица.
„Големият въпрос, който стои пред всички нас е: Как ние в бъдеще ще осигуряваме вода за българското земеделие?", посочи Живка Гроздева и допълни: „Първата дума на всеки министър, който дойде на власт е: Ние защо не сме като Холандия, Израел – те нямат почви, а са сред първите по количество и качество на продукцията. Как можем ние да се сравняваме с такива държави? В Испания, Италия или САЩ например всяко стопанство има достъп до вода. Държавата е осигурила този достъп. Каквото зависи от стопанството, то ще си го подготви – довеждаща инфраструктура и други съоръжения. Държавата обаче е осигурила водоизточник на разстояние 200 м или 500 м, който може да се ползва. Язовирите в Югоизточна България са празни и всеки, който ползва повърхностни водоизточници, остава на сухо. Сондажите пресъхват, държавна инфраструктура няма. Всеки стопанин е готов да инвестира, за да си осигури вода. Въпросът е, че няма от къде да я вземем."
Браншовите асоциации алармираха, че сухото време, изключително високите температури и липсата на достъп до водоизточници представляват сериозна опасност за земеделските стопани и насажденията им. За да съществуват,
овощните насаждения имат нужда от интензивно
поливане в периода от март до октомври,
без значение кога е прибрана реколтата. Те са заплашени от сериозни и за съжаление необратими икономически последствия, включително и от загуба на стопанството си, посочват браншовите представители в своето писмо до институциите.
Качеството на реколтата от череши, праскови, кайсии, сливи, ябълки и др. е компрометирано, плодовете са с много малки размери, зреят преждевременно, част от тях окапват като защитна реакция от неблагоприятните климатични условия, продължаващи вече над месец (липсата на вода и високите температури). Голяма част от реколтата е негодна за пресен пазар и стопаните са принудени да я реализират на много ниски цени за преработка. Разходът за бране на плодовете също се увеличава заради малкия им размер. В същото време стресът за растенията в насажденията е огромен – без вода във вегетацията те изсъхват, което ще доведе до големи загуби в стопанствата, дори и до загуба на цели стопанства.
Засушените овощни видове биват нападани повече от опасни вредители като Черна златка, която изключително прогресивно се разпространява в цяла Източна и Южна България през последните 7-8 години. Тези условия на продължителен стрес ще попречат на растенията да натрупат достатъчно резервни хранителни вещества, необходими за понасяне на ниските зимни температури и нормалното им развитие, и плододаване през следващата година.
При новосъздадените насаждения
и тези, в които е извършвано презасаждане с нови млади фиданки, ще настъпи изсъхване, заради все още плитките корени, високата евапотранспирация и загубата на вода. В много насаждения процентът на загинали растения ще доближи или ще достигне 100. Тези, които може би ще оцелеят, ще бъдат много слаби, с недостатъчен растеж и недостатъчно натрупани хранителни вещества – рискът от измръзване през зимата е голям. Освен това, твърде високите температури и сушата ще нарушат нормалния им растеж и развитие и време до встъпване в плододаване.
Градинарите настояват, в най-кратки срокове да получат помощ de minimis или друг вид държавна помощ в размер на минимум 1300 лв./ха. Средствата са необходими още в началото на новата стопанска година, за да могат стопаните да покрият част от загубите си, да закупят овощен посадъчен материал за презасаждане на загиналите от сушата растения и да извършват навреме мероприятията по отглеждане на насажденията.
Стопаните очакват също така, България да се възползва от възможността за подкрепа, чрез кризисния резерв от Общата селскостопанска политика на ЕС.
„Искаме да се осигури подкрепа на пострадалите стопани със средства от кризисния резерв по подобие на колегите от другите страни-членки и да инициирате съответната възможна процедура пред ЕК", посочват стопаните в своето писмо до държавната власт. Фермерите настояват, спешно да се вземат както тези краткосрочни финансови мерки, така и дългосрочни мерки, които да направят възможно практикуването на земеделие в страната през идните десетилетия – изграждане на напоителна инфраструктура и осигуряване на достъп до вода на земеделските стопани. Ръководствата на браншовите асоциации настояха за спешна среща с ръководството на Министерство на земеделието и храните, в рамките на която да се обсъди сериозността на проблема и да се намерят решения.
Коментари