10° C, разкъсана облачност
Внедряването на иновации се изплаща в опазени почви, в развиващ се бизнес, но и в стимулиран екип, казва Марк Рандал, шеф-агроном на „Агротайм“
ВИЗИТКА: Марк Рандал е директор „Растениевъдство“ на „Агротайм“, специализирал е в „земеделски почви“, „управление на земята“, „управление на стопанствата“. Родом е от Великобритания. Над 10 години е работил за големи стопанства в Русия, Судан, Саудитска Арабия, Угандa. Потърсен от Иван Иванов (Крачунов) да „разтърси бизнеса“ в „Агротайм“ и „Аннона грейн“, в последните две години Рандал е на българска почва в Исперих. Иванов е назначил и още един чужденец от Дания, който отговаря за свинекомплекса на „Агротайм“.
- Г-н Рандал във вашите ръце е поверено едно много сериозно звено в „Агротайм“. Преди да започнем в дълбочина, разкажете какви са вашите задачи?
- Позицията ми е свързана с всички дейности по земеделие, които извършваме с двата бизнеса - „Агротайм“ и „Аннона грейн“. Отглеждаме около 80 000 декара с пшеница, царевица, слънчоглед, рапица в Разград и Исперих. Моите отговорности са да гарантирам, че имаме добър бизнесплан, че се представяме по силите си, че разполагаме с мотивиран и добре обучен персонал, но и не само. За малко повече от 2 години направихме няколко много големи промени, които бяха доста интересни за мен и за нашите механизатори и агрономи. Беше доста голямо предизвикателство за тях, но смятам, че се движим в правилната посока.
- Кое е предизвикателството, да бъдат обучени в нови неща или...?
- Не, агрономите ни са опитни професионалисти, но променихме начина, по който работим. Земеделието беше традиционно, с доста тежки обработки. Вече преминаваме към оптимизиран начин на оран. Избягахме от плуга, възприехме техники за опазване на земеделието.
- Значи ли това, че сте въвели No-till?
- Не само, но вървим и в тази посока. По-скоро работим природосъобразно. Първо, защото познатият начин на обработка на почвите не е толкова полезен за почвата и природата, защото разрушава органиката. Второ, изгаря се много гориво, което замърсява въздуха и струва пари, от което имаме повече култивация през пролетта и отново повече гориво, повече работна сила и машини наесен. Така с намалена оран, с по-малко обработки през есента означава, че в 80% от случаите можем просто да направим една обработка през пролетта и да засеем.
През следващите няколко години водеща цел на ЕС и ОСП ще бъде въглеродният отпечатък и как да бъде компенсиран в оранта, защото чрез намалена обработка на почвата намаляваме емисиите значително. А това е голяма промяна за нас като бизнес, трябва да се запознаем с принципите - защо го правим и как да го осъществим.
Споменахте No-till и г-н Иванов има огромното желание да поеме бизнеса в посока „безорно земеделие“. Приблизително 15% от нашата площ ще бъде в No-till тази година. През есента направихме така пшеница, после слънчоглед и царевица. Отново голямо учене за всички нас, да разберем какви са техниките, как да подготвим почвата, поставяме ли покривни култури, как да се отървем от културите, преди да ги засеем, кои са правилните препарати, които да използваме, за да сме сигурни, че можем да отглеждаме тези култури ефективно.
Да не забравяме ползите, които са съществени - задържане на вода, по-малко ерозия. Ще има много положителни въздействия.
Сякаш сме в космическа ракета, променяйки всичко правено дотук и учейки се през цялото време, това е голямо напрежение за екипа. Но той е невероятен, всички осъзнават накъде отиваме.
Още една новост е въвеждането на контролиран трафик (Control traffic farming CTF).
Той е наричан още tramline - трамвайни релсови линии. Това означава, че цялата обработка (колела на машини, сеене, пръскане, напояване и т.н.) минават в едни и същи дири, за да не се получава отъпкване на различни места по блока.
Съответно се използват инвентари с различни нужди и широчини, които са кратни на определени числа, и машините се водят от RTK и GPS сигнали.
И вместо това кръстосване и отъпкване с гуми по цялото поле, сега знаем следите на мястото, където е отишъл първият трактор и следващият може да постави гумите си с точност 2 см и половина на същите следи.
Подобно на всеки възрастен градинар, който, когато прекопава градинката си, стъпва винаги на едно и също място и никога не стъпва там, където сади.
И в момента служителите ни работят по телеметрията (автоматично събиране на данни), за да накараме тракторите да „говорят“ помежду си. Организираме всичко на 9 метра ширина, така че сеялката е 9 метра, хедерите на комбайните са на 9 метра широчина, нашите пръскачки са широки 36 м и т.н. И ще има дългосрочно въздействие, тъй като
имаме голяма площ на полето, която никога няма да е отъпкана
от колелата на трактора. Това отново означава, че няма да са нужни дълбоки обработки, които поправят уплътняването на почвата, получено от колелата на трактора. А там, където се отъпква постоянно, продълбочаваме. По този начин блокът е пощаден от тежка обработка. И отново, намаляваме използването на гориво.
Също така машините, които сме закупили, имат VRA технологията (променлива норма на приложение). С други думи, прави се картиране и се вижда в кои части на блока какви запаси има, например на азот и калий. Там, където запасите са по-малко, торачката пуска повече. Единият ефект от това, че поставяме точното количество тор на правилните места, вместо да имаме „тук повече - там по-малко“, цялото поле ще е еднакво. И второ, надяваме се, че това ще ни спести нуждата от торове. А това е доста значителна икономия. На някои места тази година няма да сложим грам фосфат и калий, защото индексите показват високи нива.
- Така ставате и по-екологични, и по-икономични.
- Абсолютно. Ползите са и за растенията, и в бизнеса. За първи път прилагаме азотни торове, базирани на изображения на NDVI (вегетационен) индекс*. И това е много вълнуващо за нас. Така че отново - големи промени, които текат едновременно: повече начини за спестяване на пари, повече начини за по-екологична употреба, намаляване на използването на синтетични торове.
Промени, които правим заедно с останалия свят
И трябва да ги направим, за да бъде земеделието печелившо и по-екологично. С новата технология ще постигнем това.
Както знаете, имаме голям свинекомплекс, който произвежда голямо количество органичен тор, в който има N, P и К. Инвестирахме доста пари, за да сме сигурни, че правилно прилагаме този тор и че можем да го отнесем до други части на цялото стопанство, а не в малък периметър около свинефермата. Защото логистично това не е лесно с 330 куб. м. тор, който прасетата отделят всеки ден.
Ето че пак имаме ефекта за намаляване на количеството закупени синтетични торове, но и ефекта на кръговата икономика и оползотворяването на отпадъка. И отново правим всичко това с мисъл и модерни технологии. Крилата на торопръскачката – 18 метра, са съобразени с размера на релсовата сеитба – 36 метра. В машините има GPS, и така и при разпръскването на свинския тор се използват същите релси, които са ползвани при сеенето.
От миналия ноември работим със специален софтуер на унгарската „Агровир“, който е в състояние да взема данни директно от пръскачката и тракторите. И цялата комуникация и документация става по мобилни приложения,
няма нищо на хартия.
Мисля, че това наистина е
огромна крачка в повечето традиционни бизнеси
Знаете, в продължение на много, много години „Агротайм“ е успешен традиционен бизнес, за който е време да се „разтърси“. Г-н Иванов искаше тези промени. Тук съм, за да помогна в това. Правим грешки в процеса, но като направим една, не я повтаряме. И както казвам, аз съм просто едно малко зъбно колело в голямото колело. И ако аз се въртя, всички след мен се въртят. Този обрат ще направим с успех и увереност.
- Но навярно са нужни много инвестиции.
- Миналата година инвестирахме много. Нови 5 трактора, 2 сеялки, торачки, култиватор, 9-метрова дискова брана, всичко с компютърно управление Имаме собствени три комбайна, преди разполагахме с местен изпълнител, но нямахме контрол. Много от по-старите комбайни нямат GPS. Те не могат да направят картографиране на добива. Така че половината от зимните ни култури ще съберем сами, както и всички пролетни.
Или: 1. Имаме контрол, 2. Можем да картографираме всичко, за да внесем дадените детайли във всеки парцел. 3. Имаме анализ на почвата, сканиране, норми на торове и последно, карти на добива.
Смятам също, че
това стимулира механизаторите ни,
когато носят отговорност за прибирането на собствената ни реколта (за това отговарят трима души). Парите остават в бизнеса и нашите момчета са развълнувани, работейки с нови машини с модерни опции. За мен това е важно.
- Като момче в чисто нова кола с много копчета…
- Да, така е. Може да греша, но има много мотивационна страна, когато механизаторите виждат инвестиции, когато виждат промени, които един ден ще имат ефект върху бизнеса, върху тях самите. Нова техника, нови начини на работа, възможност да се учат и растат, а не просто да останат на нивото, в което са били 10 години.
Предизвикателство и стимул е и за мен, защото макар да съм променял бизнеси в много по-големи мащаби (стопанството в Русия беше 750 000 дка) сега работя с нови технологии – VRA, CTF, с които досега не съм боравил в практиката.
* Индекс, който следи вегетацията на културата, снимка (от сателит и/или дрон), дава в цветен код в каква фаза на развитие са отделните растения и посевите. Има и малко по-усъвършенствани карти, където освен вегетативния индекс, получават и информация от какво страда въпросният посев.
Коментари