Европейският съюз е инвестирал €8,6 млрд. в неземеделски дейности в селските райони по Общата селскостопанска политика през периода 2014-2022 г. Това представлява приблизително 9% от общия бюджет на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Планираните разходи на ЕС за неземеделски дейности в селските райони възлизат на €18,3 млрд. или приблизително 14% от общите планирани разходи на ЕС, което съответства на степен на абсорбция от приблизително 47% за неземеделски дейности в селските райони към края на 2021 г.

Това се посочва в проучване на Европейската комисия, което изследва приноса на финансирането от ЕС за развитието на селските райони, и което оценява въздействието на подхода LEADER. Докладът подчертава значителната роля на Общата селскостопанска политика (ОСП) за справяне с нуждите на тези райони и за осъществяването на „Дългосрочната визия за селските райони на ЕС". Проучването оценява ролята също на други фондове на ЕС, насочени към селските райони през разглеждания период, а именно Европейският фонд за регионално развитие/Кохезионен фонд; Европейският социален фонд; Европейският фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), както и националните средства.

Селските райони на ЕС обхващат

83 на сто от неговата територия

Според изследването най-ефективната подкрепа се основава на подходи за развитие на местно ниво и на проекти с малък мащаб. В целия ЕС по подхода LEADER са подкрепени общо 118 650 проекта до 2023 г., като Испания, Полша и Германия са се възползвали в най-значителна степен от този инструмент за развитие. Средствата са подобрили качеството на живот за 171 974 360 души в селските райони на ЕС. От тях 1 646 580 души са българи.

Неземеделски дейности

В различните държави-членки подкрепата по ОСП е инвестирана в различни дейности, като например изграждането на нови обществени пътища и възобновяеми източници на енергия или превръщането на изоставени къщи в обществени центрове. ОСП е помогнала за създаването на пространства, предлагащи цифрови услуги на селските общности, възможности за провеждане на обучения, спортни събития, представления или местни училищни събирания. Местните селски власти също получават финансиране от ЕС, за да дигитализират дейността си, да подобрят достъпа до услуги, да популяризират екологичната осведоменост и да подкрепят стартиращите селски предприятия в разработването на иновативни технологии.

Средствата в България

България, Кипър, Германия, Хърватия, Латвия, Румъния и Швеция са изразходвали най-голям дял от своите средства от ЕЗФРСР за дейности несвързани със земеделието в селските райони. Близо 50% от средствата от ЕЗФРСР са инвестирани в опазването на околната среда и климата. Около 300 000 ха земя са определени като екологично насочени площи през 2021 г.

Впечатление прави фактът, че държави-членки като България, Швеция и Словения почти не използват Европейския социален фонд за подкрепа на своите селски райони. България, Естония, Швеция и Словения са инвестирали своите средства по този фонд за свои уникални тематични цели като подобряване ефективността на публичната администрация, образование и професионално обучение, социално включване и инвестиции в най-отдалечени и рядко населени райони.

В доклада са разгледани подходите на всяка държава-членка за развитие на неземеделски дейности в селските райони. За България се посочва, че няма специална политика или стратегия за развитие на селските райони извън ЕЗФРСР през периода 2014-2022 г. Подпомагането по ПРСР в това направление обаче включва няколко мерки: подмярка 6.4 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности", подмярка 7.2 за всички видове малка по мащаби инфраструктура, подмярка 7.3 за широколентова инфраструктура, и подмярка 7.6 за културното и природно наследство на селата, както и мярка 16 и мярка 19 от подхода LEADER. Освен това са предвидени мярка 21 - Спешна временна подкрепа за фермери и МСП, особено засегнати от COVID-19 и мярка 22 - Спешна временна подкрепа за фермери и МСП, особено засегнати от последиците от нахлуването на Русия в Украйна. Подобно на Чехия, България приложи също така многофондово финансиране по подхода Водено от общностите местно развитие (ВОМР), насочен към различни неселскостопански нужди чрез фондове на политиката на сближаване, със значителна роля за Европейския социален фонд.

В България през разглеждания период действат 60 местни инициативни групи, които са осъществили общо 180 проекта по подхода LEADER. Данните на ЕК сочат, че през 2021 г. в България са усвоени под 50% от близо €1 млрд. по мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" и мярка 19 „Водено от общностите местно развитие". В проекти по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" през периода 2014-2021 г. са инвестирани около 100 млн. евро, а по подмярка 13.1 „Компенсаторни плащания в планински райони" (НР1) са вложени 258 млн. евро.

Инвестиции в местния

административен капацитет

Липсата на административен капацитет на местно ниво отслабва способността на администрациите да осъществят целите, които сами са положили. Така, въпреки че по принцип средствата са насочени към съответните нужди, на практика не успяват да ги осъществят поради неефективно изпълнение, се посочва още в доклада. Подобно предизвикателство се среща не само в България, а и в Румъния, Хърватия и Португалия.

Сложните правила за прилагане на подмерки като например финансирането за изграждане на достъп до широколентов интернет в селските райони пречат или обезсърчават осъществяването на тези проекти. Вследствие на това се намалява уместността на цялостния пакет за финансиране, тъй като ключови нужди остават неудовлетворени.

Финансиране според нуждите на място

В проучването се посочва, че финансирането по ОСП 2014-2022 г. е било съобразено с нуждите на местните общности, но изпълнението на проектите е било небалансирано и по-големите селски общини са успели да управляват повече проекти от малките общини с нисък административен капацитет и не са приоритизирани общините, разположени в периферни, планински и полупланински територии.

В проучването се посочва, че нуждите на селските райони в ЕС стават все по-сложни и се препоръчва в бъдеще да бъдат възприети холистични политически подходи за още по-ефективно насочване на средствата по ОСП и други фондове на ЕС в тези райони.