19° C, предимно ясно
Превенцията срещу тях е в основата на добрите практики при отглеждане на културата
Ваня ВЕЛИНСКА
В няколко последователни броя на вестника разгледахме икономически най-важните болести, които нападат краставиците, отглеждани в култивационни съоръжения – парници и оранжерии. Същите зарази, разбира се, в по-малка или в по-голяма степен, вредят и по насажденията на открито.
За да се получат не само количествени, но и качествени добиви, задължително трябва да се спазват добри растителнозащитни практики за опазване на краставиците от вредители. Срещу болестите се комбинират агромерки с третирания с фунгициди, а при необходимост и с инсектициди, които са насочени срещу неприятелите, преносители на някои от заразите.
За съжаление икономически важните болести, които нападат краставиците вредят през цялата им вегетация. Ето защо е необходим редовен мониторинг на насажденията през различните фази от развитието им и съответно предприемане на необходимите мерки.
1. Разсад и фаза образуване на 7-8 същински листа
В тези ранни фази от развитието на краставици най-опасни са патогените, които причиняват кореново и базично гниене.
Мерките, които трябва да се вземат, включват както агромероприятия, така и химическа защита:
* Обеззаразяване на почвата в култивационните съоръжения.
* Обеззаразяване на самите култивациионни съоръжения и инвентара, който се използва.
* Използване на нов или стерилизиран почвен субстрат за разсадите.
* Засяване на сертифицирани и обеззаразени семена.
* При възможност отглеждане на устойчиви сортове и подложки.
* Поливане с чиста от патогени вода.
* Унищожаване на заразените растения извън парниците и оранжериите.
* Поливане на разсада с подходящи фунгициди.
2. От разсаждане до техническа зрелост
Почти през цялата вегетация на краставиците проблем могат да са фузарийното и вертицилийното увяхване. Мерките и срещу двете болести са сходни:
* Отглеждане на устойчиви сортове.
* Обеззаразяване на култивациионните съоръжения и инвентара, който се използва.
* Обеззаразяване на почвата.
* Унищожаване на заразените растения извън парниците и оранжериите.
3. От първи същински лист до техническа зрелост
Във всяка една фази от този период може да се развие маната по краставиците. Срещу болестта трябва да се подхожда изключително внимателно, тъй като тя е с голямо икономическо значение.
Мерките срещу заразата са:
* При възможност отглеждане на устойчиви сортове.
* Химическа борба с болестта, която включват предпазни и лечебни третирания. В началните етапи на развитието на растенията, когато има благоприятни условия за заразяване, се използват фунгициди с предпазно действие. При установени симптоми на болестта трябва да се премине към продукти със системно действие.
Препоръчително е да се използват препарати, които са с различни активни вещества, за да се гарантира по-добра защита на растенията.
Има регистриран богат набор от фунгициди за справяне с маната по краставиците.
4. От поникване до техническа зрелост
През цялата вегетацията културата е застрашена от нападение на брашнеста мана. Контролът включва:
* При възможност отглеждане на устойчиви сортове.
* Третиране с подходящи фунгициди при поява на болестта. Има разрешени много продукти за борба с болестта, като е препоръчително да се редуват такива с различни активни вещества.
5. През цялата вегетация
Проблеми през различните фази от развитието на краставичните растения могат да създадат бактерийният пригор, краставичната мозайка, зелената английска мозайка и инфекциозната жълтеница.
Срещу тези болести се използва набор от агромерки, както и химически третирания, които са насочени срещу насекомите, които са преносители на някои от заразите.
Сред най-важните практики са:
* При подходящи условия за развитие на бактерийния пригор третиране с фунгициди.
* Мониторинг на вредителите, които са прекосили на вирусните болести. По възможност ограничаване на разпространението им. А при необходимост, третиране на посевите с подходящи инсектициди.
* Отстраняване и унищожаване на болните растения.
* Дезинфекция на работния инвентар, както и на работниците, които извършват дейности в култивационните съоръжения.
Основни практики при разсадопроизводството:
* Отглеждане на разсади в отделни помещения.
* Засяване на семената в чист от патогени почвен/торопочвен субстрат.
* Използване на обеззаразени съдове, табли и др.
* Поддържане на оптимален температурен и влажностен режим.
* Поливане на растенията с темперирана вода.
* Полагане на добри агрогрижи – почвени обработки, напояване, подхранване, растителнозащитни мерки.
* Отстраняване и унищожаване на всички болни растения, когато се установят симптоми на болести.
* Изнасяне на растителните остатъци извън култивационните съоръжения и унищожаването им на подходящо място.
* При необходимост третиране с подходящи продукти за растителна защита.
Внимание! При използване на агенти за биологична борба, трябва да се съобрази употребата на химични препарати.
Основни практики след разсаждането на растенията:
* Разсаждане на здрави растения.
* Борба с плевелите и самосевките.
* Фитосанитарен мониторинг, за да се проследява появата и развитието на болестите, а също и на непирятелите.
* Спазване на оптимален температурен и влажностен режим.
* Добри практики при отглеждането на културата.
* Събиране на силно нападнатите растителни части и унищожаването им извън култивационното съоръжение.
* Изготвяне на схема за третиране на растенията с подходящи продукти за растителна защита. Задължително редуване на продукти с различни активни вещества.
По време на беритбите трябва да се използват препарати с кратък карантинен срок.
* При внасяне на биоагенти е важно да се спазват изискванията за опазването им от химични препарати.
Основни практики след приключване на вегетацията:
* Почистване на култивационното съоръжение от растителните остатъци. Те се унищожават на подходящо място.
* Обеззаразяване на почвата. Могат да се използват различни методи. Сред добрите практики са соларизация с внасяне на биопродукти, като и биофумигация с внасяне на биопродукти. Разбира се, има и други възможности, като пропарване на почвата, където вариантите са различни.
* Обработка на почвата.
* Подготовка за следващото рекултиране.
Коментари