Компостът - за по-добро почвено плодородие, но и като средство за защита на растенията

08 юли 2025, 12:00

Бг Фермер

2185

Компостът се използва в любителското градинарство

Приготвя се от градински и кухненски отпадъци, подходящ е не само за биологични стопанства

Ваня ВЕЛИНСКА

В съвременното земеделие, което цели опазването на културните растения с намалена употреба на химически продукти, се търсят практики, които да допринасят за по-доброто им здравно състояние. От друга страна почвите също са с намалено естествено плодородие, което не винаги успява да се компенсира с торенето. Безспорно доброто здравно състояние на културите кореспондира и със здравия статус на почвите. Затова тези два аспекта трябва да се разглеждат като едно цяло и да се търсят практики, които им влияят съвместно.

Една такава е използването на компост в растениевъдното производство. Разбира се, компостирането и използването на готовата компостна маса за подхранване и мулчиране се прилага в любителското градинарство, както и в много малки зеленчукови стопанства, най-често с биологично производство. Тава обаче е едни метод, който има много голям потенциал и би трябвало да се радва на по-голямо внимание дори от по-големите стопанства.

Компостът подобрява почвената структура, осигурява хранители вещества за растенията, а също засилва устойчивостта им към някои почвени патогени.

За компостирането

Компостирането е естествен процес, в който участват бактерии, гъби, насекоми, червеи и множество микроорганизми, които „преработват" различни отпадъци като ги превръщат в продукт, наподобяващ почва. За компостиране се използват разнообразни градински и битови отпадъци.

Подходящи са: окосена трева, едногодишни плевели, листа, клони от резитба на дървета и храсти, дървесна пепел, дървени стърготини, мъх, обелки от плодове и зеленчуци, черупки от яйца, пакетчета чай, утайка от кафе, някои хартии и картони и т.н.

Неподходящи са: многогодишни плевели, заразени растителни остатъци, месо, риба, сготвена храна, млечни продукти и други.

За „работниците"

За да се превърнат отпадъците в продукт с тъмна, ронлива и хранителна маса, роля имат различни организми:

0 Бактерии

Именно те започват да разграждат органичната материя, като я довеждат до форма, която е усвоима за другите участници в процеса.

0 Микроорганизми

Това са най-вече акткиномицети, които се развиват предимно върху дървесни материали. В резултат на дейността им се отделят вещества, които наподобяват антибиотици - те убиват някои патогенни микроорганизми. Именно те придават и специфичния мирис на компоста.

0 Гъби

Те са организмите, на които се дължи разлагането на продуктите в компоста. Процесът е доста бавен – отнема няколко месеца.

0 Червеи

Те са вторични участници в процеса на разлагане. Срещат се земни червеи, които се движат вътре и извън компостния куп и тигрови червеи – намират се само вътре.

0 В компоста има още голи охлюви, мравки, мокрици и други организми.

За условията

0 Съотношение на свежи и сухи материали

Условно материалите могат да бъдат разделени на: зелени или свежи и кафяви или сухи.

Като свежи се определят тези, които са меки и сочни. Такива са кухненските отпадъци, както и тревата, плевелите и други. Те съдържат повече азот и по-малко въглерод, разграждат се по-лесно. Освен това те са с повече влага, която е важна за бързото им разграждане.
Кафявите са сухи и влакнести материали, като хартия, стърготини, сухи листа и други. Те имат повече въглерод и по-малко влага - разграждат се много по-бавно.

Препоръчително е да се използва смес от меки и твърди материали, за да се осигури баланс между тях и съответно да се получи по-добро компостиране.

0 Оптимална влага

Един от факторите за правилно компостиране на отпадъците е осигуряването на оптимална влага в компостния куп, която трябва да е около 70-80% от ППВ. Периодично компостът трябва да се оросява. Постигането на оптимална влага влияе на процеса и времето за компостирането. Ако е прекалено влажно – масата може да загние, а ако е суха – да спре процесът на разлагане.

За добра влажност се приема, когато се вземе малко компост в ръката и се притисне. Материалът не трябва да се разпада, да не капе вода от него, а да запази формата при притискането му.

0 Аериране

За да се подпомогнат процесите, които съпътстват разлагането, необходимо е да осигури кислород в цялата компостна маса. Това става посредством разбъркването ѝ. Така се подобрява както равномерното навлажняване на масата, така и достъпът на кислород до работещите организмите.

За процеса

0 Разграждане

Процесът се състои в преработването на отпадъците от организмите. Те се хранят и размножат, като произвеждат топлинна енергия, която повишава температурата в компостния куп. Тогава работата се поема от микроорганизми, които се развиват при такива по-топли условия. И така през отделните процеси на разлагането се включват различни организми.

0 Преобразуване

Този етап започва след като температурата в компосния куп се понижи, тъй като микроорганизмите са изчерпали хранителните си източници. Идва ред на следващите микроорганизми, които работят при по-ниски температури. Те довършват процеса на разлагане на отпадъците, които вече трудно могат да се различат от първоначалния им вид.

Процесът е най-ясно изразен на дъното на компосния куп, тъй като там материалите са престояли най-дълго време.

0 Зреене

В този етап почти няма микробиална активност, защото материалът вече се е охладил. Той обаче е идеална среда за червеи, ларви и насекоми, които финализират компостирането.

Резултатът е тъмнокафява землиста маса с наситена миризма. Полученият компост може да се пресее, за да се отстранят по-едрите частици – например клончета, които могат да се върнат в друг компостен куп.

Продължителност

Компостирането е с различна продължителност, като това се определя най-вече от сезоните. Резонно през пролетта и лятото процесите протичат много по-бързо. Компост, който е заложен в края на пролетта - началото на лятото, е готов за около 3 месеца. През хладните месеци е необходимо повече време за разлагането на материалите.

Ползи за почвата и растенията

Използването на компоста като почвен подобрител е известно, затова и е търсен ефект. С прилагането му се намалява внасянето на други минерални и органични торове, но не се изключват от технологията напълно.

С приложението му се увеличава микробиалната активност, което води до развитие на организми, които имат антагонистично действие срещу някои почвени патогенин. Така се осигурява биологичен контрол на някои болести по растенията, като се потиска развитието на патогените по коренни, проводящата система и надземните им органи.

В компоста са установени различни бактерии и гъби, които са подходящи за биоконтрол срещу определени зарази. Освен това микроорганизмите, намиращи се в него, подпомагат разграждането на органичните продукти, като ги превръщат в лесно усвоими за растенията.

Правени са различни опити, които показват много положителни резултати. Компостът се препоръчва като средство за повишаване на устойчивостта на зеленчукови и украсни култури срещу почвени патогени. Например да се използва за борба с кореновото гниене при краставици. Наблюдава се и добро действие срещу нематоди по краставици, като се отчита намален брой на галите по корените.