Примамките срещу вълци тровят птици и животни

За да пазят стадата, животновъди често си нанасят по-големи вреди

Радина Иванова

От 70-те години на XX век, когато вълците у нас са били едва 100, до днес популацията им се е увеличита десетократно - над 1000. Те нанасят сериозни щети на животновъдни стопанства и селски дворове, затова е напълно разбираемо желанието на потърпевшите да търсят бързо и лесно решение на проблема, като поставят отровни примамки.

Успоредно с тревожното им размножаване, причина №1 за смъртността на световно застрашени видове, като царски орел, египетски и белоглав лешояд, в последните години, са отровите в дивата природа. Същите, които през 50-те и 60-те години на миналия век, са довели до загубата на видове като чернен и брадат лешояд, са застрашили и много други. Защото тогава по национална програма за борба с вълчите атаки се използвал стрихнин.

Въпреки, че законът днес го забранява, той все още се намира тук-таме по мазетата, а подобни на него, като карбофуран, метонил, ланат и други, се внасят лесно от Турция, твърдят природозащитниците. По силата на не един закон у нас умъртвяването на животни с отровни вещества е престъпление. Но все още в България не е установен нарушител и не е наложена санкция, защото тези деяния трудно се доказват.

За да се намери цялостно решение на национално ниво, Българското дружество за защита на птиците миналата седмица организира среща с МОСВ, БАБХ, МВР, Националното ловно-рибарско сдружение "Съюз на ловците и риболовците в България" (НЛРС-СЛРБ), Професионалната ловна асоциация в България (ПЛАБ) и експерти от български и международни природо-научни и екоорганизации.

Всички те се договориха да разработят заедно дългосрочна национална стратегия за борба с отровите в дивата природа. На нея ще се разчита да се засили почти липсващия сега контрол и слабата координация между институциите. Това ще се постигне с новосъздадена работна група към МОСВ, която ще включва експерти от всички заинтересовани страни - БАБХ, МВР, МОСВ, НПО и ветеринари. По време на двудневния форум в София бяха набелязани всички стъпки за справяне с проблема - от превенция до операциите при нарушение.

Една от основните грижи на експертите е да се преборят с липсата на знания и неосведомеността на обществото за последствията от боравенето с отровни вещества. Природозащитните експерти обясняват, но малко хора знаят, че често първата жертва на отровите всъщност не е вълкът, а застрашените видове птици. Потърпевши са и немалко селскостопански животни.

Отровите са заплаха и за пастирските кучета и за кравите, които ближат кости или кръв на други умрели животни. Природозащитниците припомнят случая от 2016 г. край крумовградското с. Стражец, когато са намерени загинали от отрови над 20 диви и домашни животни.

Трябва да се знае, че веществата, които се използват, имат дълъг период на разпад, отровата се предава по хранителната верига и така може да стигне и до човека. Някои вещества се запазват дълго време в почвата и се акумулират и в ядливите гъби.

Според представителя на националното ловно-рибарско сдружение Стилиян Герасков не малко животновъди в планински райони си позволяват да поставят отрови и по-рядко търсят местните ловни дружинки за помощ при вълчи атаки над стадата им.

Те имат право на обезщетение по смисъла на Закона за лова и опазването на дивеча, за което има установен ред, но често добитъкът им, който търпи щети, е пуснат безпризорно, казва той. А при доказване на такива обстоятелства, фермерите трябва да знаят, че не получават компенсации. Герасков пледира да се търси начин да се облекчи работата на фермерите-животновъди, като им се предоставят овчарски кучета и се обучават как сами да бранят стадата си.

Освен отровните примамки тема, която трябва да влезе в бъдещата стратегия, е и контролът върху пестицидите казаха от БЗДП и институциите. Цитирано бе, че у нас още съществуват безстопанствени складове, вече съборетини, но пазят стари изоставени пестициди. С тяхното изнасяне и ообезвреждане се е наел проектът "Пудоос", финансиран от българо-швейцарската програма, но хората, които го изпълняват, трябва да знаят кои са тези райони. А от полицията твърдят, че към тях рядко се подават сигнали за подобни случаи, за да вземат мерки и да сигнализират. И така тези вредни бази могат да просъществуват с години.

В частта за пестицидите Ирина Матеева от БДЗП изрази и друга тревога - за изполването на продукти за растителна защита, които по силата на ЕС са нелегални, но продължават да се използват на места в страната. В стратегията трябва да влязат конкретни мерки, защото достъпът им от Турция е безпроблемен, подчерта Матеева. Екипите на БДЗП сигнализират за немалко опаковки от такива пестициди, откривани често покрай ниви в Северна България или дори изхвърлени в отводни води. Според дружеството има случаи, при които тези забранени вещества за растителна защита също са използвани за направата на отровни примамки.