Примамките срещу вълци тровят птици и животни

04 декември 2019
Агробизнес
6660
Няма снимка
Николай Терзиев от БДЗП представя най-ефикасната практика за намиране на примамки и умрели животни - кучешки отряд. Едно куче "следотърсач на отрови" изисква специално дресиране, но след това може да върши работата на 15 човека, констатира Терзиев.
 

За да пазят стадата, животновъди често си нанасят по-големи вреди

Радина Иванова

От 70-те години на XX век, когато вълците у нас са били едва 100, до днес популацията им се е увеличита десетократно - над 1000. Те нанасят сериозни щети на животновъдни стопанства и селски дворове, затова е напълно разбираемо желанието на потърпевшите да търсят бързо и лесно решение на проблема, като поставят отровни примамки.

Успоредно с тревожното им размножаване, причина №1 за смъртността на световно застрашени видове, като царски орел, египетски и белоглав лешояд, в последните години, са отровите в дивата природа. Същите, които през 50-те и 60-те години на миналия век, са довели до загубата на видове като чернен и брадат лешояд, са застрашили и много други. Защото тогава по национална програма за борба с вълчите атаки се използвал стрихнин.

Въпреки, че законът днес го забранява, той все още се намира тук-таме по мазетата, а подобни на него, като карбофуран, метонил, ланат и други, се внасят лесно от Турция, твърдят природозащитниците. По силата на не един закон у нас умъртвяването на животни с отровни вещества е престъпление. Но все още в България не е установен нарушител и не е наложена санкция, защото тези деяния трудно се доказват.

За да се намери цялостно решение на национално ниво, Българското дружество за защита на птиците миналата седмица организира среща с МОСВ, БАБХ, МВР, Националното ловно-рибарско сдружение "Съюз на ловците и риболовците в България" (НЛРС-СЛРБ), Професионалната ловна асоциация в България (ПЛАБ) и експерти от български и международни природо-научни и екоорганизации.

Всички те се договориха да разработят заедно дългосрочна национална стратегия за борба с отровите в дивата природа. На нея ще се разчита да се засили почти липсващия сега контрол и слабата координация между институциите. Това ще се постигне с новосъздадена работна група към МОСВ, която ще включва експерти от всички заинтересовани страни - БАБХ, МВР, МОСВ, НПО и ветеринари. По време на двудневния форум в София бяха набелязани всички стъпки за справяне с проблема - от превенция до операциите при нарушение.

Една от основните грижи на експертите е да се преборят с липсата на знания и неосведомеността на обществото за последствията от боравенето с отровни вещества. Природозащитните експерти обясняват, но малко хора знаят, че често първата жертва на отровите всъщност не е вълкът, а застрашените видове птици. Потърпевши са и немалко селскостопански животни.

Отровите са заплаха и за пастирските кучета и за кравите, които ближат кости или кръв на други умрели животни. Природозащитниците припомнят случая от 2016 г. край крумовградското с. Стражец, когато са намерени загинали от отрови над 20 диви и домашни животни.

Трябва да се знае, че веществата, които се използват, имат дълъг период на разпад, отровата се предава по хранителната верига и така може да стигне и до човека. Някои вещества се запазват дълго време в почвата и се акумулират и в ядливите гъби.

Според представителя на националното ловно-рибарско сдружение Стилиян Герасков не малко животновъди в планински райони си позволяват да поставят отрови и по-рядко търсят местните ловни дружинки за помощ при вълчи атаки над стадата им.

Те имат право на обезщетение по смисъла на Закона за лова и опазването на дивеча, за което има установен ред, но често добитъкът им, който търпи щети, е пуснат безпризорно, казва той. А при доказване на такива обстоятелства, фермерите трябва да знаят, че не получават компенсации. Герасков пледира да се търси начин да се облекчи работата на фермерите-животновъди, като им се предоставят овчарски кучета и се обучават как сами да бранят стадата си.

Освен отровните примамки тема, която трябва да влезе в бъдещата стратегия, е и контролът върху пестицидите казаха от БЗДП и институциите. Цитирано бе, че у нас още съществуват безстопанствени складове, вече съборетини, но пазят стари изоставени пестициди. С тяхното изнасяне и ообезвреждане се е наел проектът "Пудоос", финансиран от българо-швейцарската програма, но хората, които го изпълняват, трябва да знаят кои са тези райони. А от полицията твърдят, че към тях рядко се подават сигнали за подобни случаи, за да вземат мерки и да сигнализират. И така тези вредни бази могат да просъществуват с години.

В частта за пестицидите Ирина Матеева от БДЗП изрази и друга тревога - за изполването на продукти за растителна защита, които по силата на ЕС са нелегални, но продължават да се използват на места в страната. В стратегията трябва да влязат конкретни мерки, защото достъпът им от Турция е безпроблемен, подчерта Матеева. Екипите на БДЗП сигнализират за немалко опаковки от такива пестициди, откривани често покрай ниви в Северна България или дори изхвърлени в отводни води. Според дружеството има случаи, при които тези забранени вещества за растителна защита също са използвани за направата на отровни примамки.

Още от Агробизнес
0

За първи път те получават подпомагане за зимни пръскания За първи път финансова подкрепа за растителнозащитни дейности получават производителите на маслодайна роза

0

След успешното навлизане на регионалния пазар с инсталации в България и Македония ONDO вече разширява присъствието си на международните пазари с отварянето на първия клон извън Европа

0

Стартира приемът по подмярка 19.1 „Помощ за подготвителни дейности“ от мярка 19 „Водено от общностите местно развитие“ /ВОМР/ на Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г

0

Стартира приемът по подмярка 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“ от мярка 19 „Водено от общностите местно развитие“ /ВОМР/ на Програма за развитие

0

Как се справят в кризата, коментират представители на различни сектори Жени Владинова През последните 3 месеца на фокус са притесненията, причинени от коронавируса

Последни новини
0

Американски и мексикански еколози проследиха колебанията в броя на почти 30 000 вида гръбначни животни на сушата и установиха, че повече от 500 от тях са на границата на измиране, съобщи ТАСС

0

Заради пандемията от COVID-19 оперативна програма “Развитие на човешките ресурси“ отлага за следващата година кандидатстването по поощрителната мярка за завръщане в България с цел работа. 10-те. млн

0

Съветът на ЕС прие регламент с нови правила за етикетиране на автомобилните гуми, които предстои да бъдат въведени и в нашето законодателство. Те ще влязат в сила от 1 май следващата година

0

Месец на отворените врати вместо ден провежда Опитната станция по поливно земеделие - Пазарджик в с. Ивайло. Това съобщава за "Марица" доц. Христина Георгиева, директор на научния център

0

Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели прави анкета, насочена към земеделски производители от цялата страна, с цел събиране на реална информация за проект "Теоретични модели

Коментари

*Име:
* E-Mail:
* Код:
Въведете кода от картинката
* Коментар:
Отговор:Ако почерняват, трудно ще ги спасите. Късните мразове са опасни за картофите. Ако са само оклюмали, опитайте бързо да ги подхраните с листен тор.
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Варненският апелативен съд отмени определение на Окръжния съд в града, според което банкова служителка, обвинена в длъжностно присвояване в особено големи размери, можеше да е в домашен арест. На 22 май първата инстанция е заменила задържането под стража на Невена Й. с домашен арест с електронно наблюдение

Един от членовете на Комисията по хазарта Тодор Марков, който е сред разследваните по делото срещу бизнесмена Васил Божков, е пуснат на свобода. Той трябва да плати гаранция от 15 000 лв. Марков бе началник на отдел “Контролна дейност” в Комисията по хазарта. Към момента той още не е отстранен от длъжност

Съветът на ЕС прие регламент с нови правила за етикетиране на автомобилните гуми, които предстои да бъдат въведени и в нашето законодателство. Те ще влязат в сила от 1 май следващата година. Идеята е новите етикети да позволят на купувачите да изберат по-ефективни гуми, което да им спести пари. От друга страна