През месец май лозата навлиза в една от най-динамичните фази от своя годишен цикъл, летораслите нарастват с изключително бързи темпове, формират се ресите, постепенно се подготвя за предстоящия цъфтеж. Този период е критичен, защото всяка грешка в храненето, водния режим или растителната защита може да окаже пряко влияние върху бъдещия добив и качеството на гроздето.

За да поддържа този интензивен растеж, лозата мобилизира огромно количество хранителни вещества както от почвата, така и от запасите, натрупани в многогодишната дървесина през предходната година.

Най-голямо значение през май имат азотът, фосфорът и калият,

но също така и редица микроелементи като бор, магнезий, цинк и желязо. Всеки от тях изпълнява специфична физиологична функция.

Климатичните условия също играят решаваща роля. При хладна и влажна пролет усвояването на фосфор и микроелементи често се затруднява, дори когато те присъстват в почвата. В такива ситуации листното подхранване може да се окаже особено ефективно, тъй като осигурява бързо постъпване на хранителните вещества директно през листната повърхност. От друга страна, при засушаване още в края на май лозата започва да изпитва воден стрес, който ограничава растежа и нарушава нормалното развитие на съцветията.

Всъщност през май лозата има нужда не само от хранителни вещества, а от цялостен физиологичен баланс. Тя се нуждае от добре аерирана почва, умерена влажност, достатъчно слънчева светлина и правилно регулиране на растежа чрез зелени операции. Филизене, колтучене и навременно привързване на летораслите подобряват осветеността и проветрението на короната, което пряко влияе върху ефективността на фотосинтезата и намалява риска от инфекции.

В началото на май лозата вече е изразходила значителна част от въглехидратните и азотните резерви, натрупани в корените и многогодишната дървесина през предходната година. Растението постепенно преминава от фазата на т.нар. хетеротрофно хранене - при която използва вътрешните си резерви към автотрофно хранене, основано на активна фотосинтеза. Именно затова периодът между развитието на третия и осмия лист се счита за един от най-критичните физиологични етапи в годишния цикъл на лозата. Тогава се изгражда основният фотосинтетичен апарат, който впоследствие ще осигурява енергията за развитието на летораслите, ресите и бъдещите гроздове.

Енергийните потребности на растението

през този момент са изключително високи

Лозата трябва едновременно да формира нова листна маса, да удължава междувъзлията, да изгражда проводящи тъкани и да развива съцветията. При недостиг на хранителни вещества или неблагоприятни климатични условия физиологичният баланс лесно се нарушава. Това често води до симптоми като забавен растеж, деформация на младите листа, скъсяване на междувъзлията и отслабване на фотосинтетичната активност.

През първата десетдневка на май лозата се намира във фаза на интензивен растеж - обикновено между трети и пети лист. Тогава водеща роля имат азотът, желязото и цинкът. Азотът участва пряко в синтеза на аминокиселини и белтъци, необходими за формирането на новите тъкани. Желязото е ключов компонент в процесите на синтез на хлорофил, а цинкът регулира ензимната активност и хормоналния баланс, свързан с растежа на летораслите. При дефицит на тези елементи листата остават дребни, бледозелени, а развитието на лозата се забавя още в началото на вегетацията.

Втората десетдневка на май съвпада с формирането и интензивното развитие на ресите. Това е период, в който физиологичният фокус на растението постепенно се измества от чисто вегетативен към генеративен растеж. Тогава особено важни стават фосфорът, магнезият и борът. Фосфорът участва в енергийния обмен и транспорта на енергия в клетките, магнезият е централна съставка на хлорофила и поддържа интензивната фотосинтеза, а борът има ключова роля в клетъчното делене и развитието на репродуктивните органи. Именно през тази фаза често се извършват листни подхранвания с бор, особено при по-леки и бедни почви.

Най-чувствителният момент настъпва през третата десетдневка на май – няколко дни преди началото на цъфтежа. Тогава хранителният приоритет се насочва към бор, цинк и молибден. Тези микроелементи влияят пряко върху жизнеспособността на полена, оплождането и нормалното протичане на цъфтежа. Недостигът им може да доведе до неравномерно опрашване, изресяване и формиране на рехави гроздове.

Въпреки че през май вниманието на много лозари е насочено основно към микроелементите, истинската основа на храненето остава класическата триада – азот, фосфор и калий. Именно тези макроелементи изграждат физиологичния фундамент на растението и определят дали лозата ще развие мощен листен апарат, жизнени съцветия и добър потенциал за бъдещата реколта. Не по-малко важно обаче е тяхното правилно съотношение. Дори наличието на всички елементи не гарантира успех, ако между тях възникне дисбаланс.

През май лозата изпитва особено висока нужда от азот, тъй като летораслите растат интензивно и растението трябва бързо да изгради ефективен фотосинтетичен апарат.

При недостиг листата започват да изсветляват, растежът отслабва,

а летораслите остават тънки и слабо развити

Това автоматично намалява капацитета за фотосинтеза и ограничава възможността на лозата да изхранва съцветията.

Но именно при азота се допускат и едни от най-честите грешки. Прекомерното торене в края на май води до буен и неконтролируем растеж. Летораслите стават прекалено дълги, листната маса се сгъстява, а ресите остават засенчени. Освен че се нарушава проветрението, тъканите стават по-меки и чувствителни към инфекции. Това създава идеални условия за развитие на обикновена мана и оидиум. Практиката показва, че умереното и балансирано азотно хранене е далеч по-ефективно от агресивното „форсиране" на лозата. Обикновено за любителски насаждения се препоръчва около 1 кг чист азот на 100 м² годишно, като конкретната форма трябва да бъде съобразена с почвените условия.

При карбонатни почви по-подходящ е амониевият сулфат,

докато амониевата селитра има по-универсално приложение

Фосфорът изпълнява друга, не по-малко важна функция, той е енергийният посредник в клетките. Всички процеси, свързани с растеж, делене и формиране на репродуктивните органи, зависят от енергията, съхранявана в молекулите на аденозинтрифосфата. Затова нуждата от фосфор рязко нараства в периода преди и по време на цъфтежа. Именно тогава лозата извършва интензивни метаболитни процеси, свързани с формирането на цветовете и бъдещото оплождане.

Проблемът е, че фосфорът често присъства в почвата, но остава недостъпен за корените. При ниски температури, преовлажняване или неблагоприятно pH той лесно се блокира и растението започва да проявява симптоми на дефицит. Листата придобиват тъмнозелен оттенък, появяват се бронзови или пурпурни участъци, а младите петури се деформират. В подобни ситуации листното подхранване с водоразтворими фосфорни торове преди цъфтежа често дава много добри резултати, защото осигурява бързо достъпен енергиен ресурс директно през листата.

Калият има по-различна, но също толкова важна роля. Той регулира водния баланс, осмотичното налягане и работата на устицата. През май това е особено важно при резки температурни промени или краткотрайни засушавания. Макар че максималната нужда от калий настъпва по време на узряването на гроздето, неговият недостиг още през пролетта води до слаби леторасли и лошо развитие на гроздовете.

Ако макроелементите изграждат „скелета" на храненето, то

микроелементите управляват фините механизми на физиологията

През май най-голямо значение имат борът, цинкът и желязото.

При дефицит на бор често се наблюдава масово изресяване, неравномерно завързване и образуване на дребни безсеменни зърна. Особено важно е, че борът има ниска подвижност в растението, поради което почвеното торене невинаги дава бърз ефект. Затова листното приложение преди цъфтежа е най-сигурният метод за навременно снабдяване на лозата. Често се използва борна киселина в концентрация около 0,1%, което при практическо приложение означава приблизително 2 грама на 10 литра вода.

Цинкът има пряка връзка с растежните хормони. Той участва в синтеза на триптофан - предшественик на ауксините, които регулират удължаването на летораслите и развитието на листата. При недостиг листата остават дребни, асиметрични и деформирани, а междувъзлията се скъсяват силно. Интересното е, че прекомерното фосфорно торене може допълнително да блокира усвояването на цинк. Именно затова балансираното хранене е толкова важно през май.

Желязото, макар и необходимо в малки количества,

е жизненоважно за синтеза на хлорофил

При студени и влажни пролетни условия често се развива желязна хлороза – младите листа пожълтяват, докато жилките остават зелени. Това сериозно намалява фотосинтетичната активност и отслабва растежа още в началото на сезона. В подобни случаи особено ефективни са железните хелати, както и листните пръскания с железен сулфат.

Наред с основните макро- и микроелементи, през май важна роля за физиологичното равновесие на лозата играят и т. нар. вторични хранителни елементи - най-вече сярата и магнезият. Макар често да остават в сянката на азота, фосфора и калия, тяхното значение за нормалното протичане на фотосинтезата, белтъчния синтез и устойчивостта на растението е изключително голямо.

При недостиг на магнезий първите симптоми се появяват по листата. Между жилките се образува характерно избледняване, докато нерватурата остава зелена. При по-силен дефицит листата започват преждевременно да стареят, а растението губи способността си ефективно да натрупва асимилати. Това е особено опасно през май, когато лозата трябва да изгради мощен фотосинтетичен апарат и едновременно да изхрани формиращите се реси.

Практиката показва, че

 с листното подхранванемагнезиев сулфат

в този период има много добър ефект

Освен че подпомага фотосинтезата, магнезият стимулира транспорта и натрупването на захари, подобрява физиологичната активност на листата и подготвя лозата за по-добро завързване. Особено полезен е при песъчливи, бедни или силно варовити почви, където магнезиевият дефицит се проявява по-често.

Сярата също има фундаментално значение, макар нейното действие често да остава „невидимо" за лозаря. Тя участва в състава на важни аминокиселини като цистеин и метионин и е необходима за синтеза на белтъци и ензими. Освен чисто хранителната си функция, сярата играе важна роля и в устойчивостта на растението към стрес и болести. Тя подобрява метаболитната активност, укрепва клетъчните структури и подпомага по-ефективното усвояване на азота.

Именно затова в практиката сярата често се комбинира с азотното торене. Когато двата елемента са в правилен баланс, лозата усвоява азота по-пълноценно и го използва по-ефективно за изграждане на нова биомаса. Освен това сярата има и добре познат защитен ефект срещу оидиума, поради което много серни продукти съчетават едновременно хранително и фунгицидно действие.

Един от най-често задаваните въпроси през май е свързан с избора между почвено и листно подхранване. В действителност двата метода не се конкурират, а се допълват.

Листното подхранване има огромното предимство, че доставя хранителните вещества директно през листната повърхност. Това позволява да се заобиколят редица почвени ограничения - неблагоприятно pH, блокиране на елементи, ниски температури, преовлажняване или засушаване. Именно през май, когато лозата се развива изключително интензивно и потребностите ѝ рязко нарастват, листното хранене често се оказва най-бързият начин за реакция.

То е особено ефективно при микроелементи като бор, цинк и желязо, тъй като осигурява почти незабавен достъп на растението до критично важни вещества. Листното подхранване е ценен инструмент при:

  • бързо преодоляване на симптоми на хлороза;
  • стимулиране на цъфтежа и оплождането;
  • ограничаване на стреса при резки температурни промени;
  • подпомагане на лозите след преовлажняване или застудяване.

Много наблюдения в практиката показват, че при правилно приложение листното подхранване може осезаемо да подобри физиологичното състояние на лозата и да повиши добивния потенциал.

Почвеното торене обаче остава основният източник

на хранителни вещества за растението

Именно чрез кореновата система лозата получава необходимите количества азот, фосфор и калий за изграждане на своята вегетативна и генеративна маса. Докато листното подхранване действа бързо и коригиращо, почвеното осигурява устойчив и дълготраен хранителен резерв.

При младите лози още през първата година често се използват разтвори на комбинирани NPK торове за стимулиране на вкореняването и началния растеж. При плододаващите насаждения е важно хранителните вещества да достигат до активната коренова зона. Затова торенето трябва да се извършва на достатъчна дълбочина (обикновено около 35-40 см). Повърхностното разхвърляне без инкорпориране в почвата често води до значителни загуби, особено при азотните торове, а в много случаи подхранва основно плевелната растителност.

Все повече лозари днес обръщат внимание не само на количеството на реколтата, но и на качеството на гроздето, устойчивостта на лозята и дългосрочното здраве на почвата. Именно затова

органичното и биологичното подхранване постепенно се превръща

от „алтернативна практика" във важна част от съвременното лозарство

Месец май е особено подходящ за използването на природни биостимулатори и органични източници на хранителни вещества, тъй като тогава лозата се намира в период на интензивен растеж и реагира изключително чувствително на всяка форма на подхранване.

Сред най-старите и изпитани средства в практиката остава дървесната пепел. Тя е естествен източник на калий, калций и редица микроелементи, които подпомагат водния баланс, клетъчната устойчивост и бъдещото натрупване на захари в гроздето. В края на май много лозари използват разтвор от дървесна пепел като леко калиево подхранване, особено при по-леки почви или след обилни валежи, когато част от хранителните вещества са били измити. Освен че подобрява хранителния баланс, калият от пепелта подпомага и по-доброто усвояване на други елементи, а клетките стават по-устойчиви на засушаване и температурни колебания.

Особено интересно място в биологичното лозарство заема копривата. През май тя се развива масово и съдържа високи количества азот, желязо, магнезий, органични киселини и естествени растежни вещества. Неслучайно много лозари я наричат „зеления биостимулатор на пролетта".

Ферментиралата коприва е една от най-популярните практики

Обикновено около 1 кг прясна коприва се поставя в 10 литра вода и се оставя да ферментира между 7 и 14 дни. Полученият екстракт се разрежда преди употреба и може да се използва както за поливане, така и за листно подхранване. Той стимулира растежа на летораслите, подобрява физиологичната активност на лозата и засилва устойчивостта срещу някои вредители и стресови фактори.

Съществува и по-бърз вариант – т. нар. „копривена баня", при която пресната коприва се накисва за около 24 часа. Полученият извлек се използва непосредствено за пръскане на младите леторасли и често има добър ефект срещу листни въшки, като едновременно доставя лесноусвоими микроелементи.

Най-подходящото време за листно подхранване е рано сутрин или привечер,

когато температурите са по-ниски, а рискът от пригори е минимален

При силно слънце капките по листата могат да предизвикат изгаряния, а част от хранителните вещества се изпаряват твърде бързо. Оптималните температури за добро усвояване обикновено са между 21 и 31°С, а по-високата въздушна влажност значително подобрява проникването на листните торове.

Особено важно правило през май е да не се извършват обработки по време на цъфтежа. Пръсканията в този момент могат да причинят механично опадане на цветовете и сериозно изресяване. Затова всички листни подхранвания и комбинирани обработки трябва да приключат поне 3–5 дни преди началото на цъфтежа.

В практиката все по-често се прилага интегриран подход, при който подхранването се комбинира с растителната защита. Това спестява време и разходи, но изисква добра съвместимост между препаратите.

Още във фаза 3-ти лист обикновено се извършва първото профилактично пръскане срещу мана и оидиум, като към фунгицидите често се добавят листни торове с азот, магнезий и микроелементи за стимулиране на растежа.