При средноранните череши има сериозна опасност от нападение от черешова муха

Дукена Жолева,

агрометеоролог при НИМХ

И през следващия седемдневен период агрометеорологичните условия ще се определят от неустойчиво време, с чести валежи, които ще поддържат високо нивото на влагозапасите в 50 и 100-см почвен слой. Регистрираните валежи през първото, второто и началото на третото десетдневие на май на много места в страната надвишиха 60 л/кв. м (Кнежа - 61 л/кв. м, Плевен - 61 л/кв. м, Шумен - 69 л/кв. м, Русе - 72 л/кв. м, Разград - 73 л/кв. м, Силистра - 80 л/кв. м, Кърджали - 67 л/кв. м, Хасково - 76 л/кв. м, Елхово - 62 л/кв. м, Чирпан - 63 л/кв. м) и в по-голямата част от полските райони почвените влагозапаси при зимните житни култури достигнаха нива до и над 80% от ППВ (Пределна полска влагоемност).

През първата половина от периода се прогнозира съществено повишение на температурите и ускоряване на вегетационните процеси при зимните житни култури и засетите пролетници. През последната седмица от май, при добре обезпечените с влага посеви с пшеница, ще протича формиране и наливането на зърното. В края на месеца при ечемика, на места в югоизточните райони (Карнобат), ще се наблюдава и начало на млечна зрелост. При слънчогледа и царевицата ще протича листообразуване.

През втората половина от третото десетдневие на май при лозата ще преобладава фаза отделяне на реса, която е критична за заразяване с мана и оидиум.
Прогнозираните чести валежи през периода ще повишават риска за развитие на гъбни болести: септориоза и фузариоза по пшеницата, мани по зеленчуковите култури и лозата, късно кафяво гниене по плодовете на ранните сортове череши. При средноранните сортове череши в края на май сериозни повреди нанася черешовата муха. За редуциране щетите от този вредител в началото на фаза узряване се препоръчва третиране с инсектициди с кратък карантинен срок.

През периода не се изключва вероятността за градушки. Засегнатите от градушка култури при първа възможност трябва да се третират с медсъдържащи фунгициди за намаляване риска от вторични зарази с патогени.