Учени от университета Йоханес Гутенберг в Майнц са изследвали останките от воини от бронзовата епоха, убити около 1200 г. пр.н.е. на територията на съвременна Германия. ДНК анализът показа, че само един от осем заселници притежава генома, който е отговорен за разграждането на лактозата (млечната захар). В резултат на генетична мутация обаче човешкото тяло започва да произвежда специален ензим, наречен лактаза, който разгражда лактозата. Днес около 90% от населението, живеещо в същия район, го притежава. Учените предполагат, че тази мутация се е разпространила само за няколко хиляди години.

Професор Даниел Вегман от университета във Фрибург, Швейцария отбелязва, че единственото обяснение за толкова бързото разпространение на мутацията е много силен естествен подбор: „През последните 3000 години резистентните към лактаза хора са имали повече деца или, обратно, децата им са имали по-голям шанс за оцеляване отколкото тези, на които е липсвала тази черта.“

Въпреки това днес много възрастни по света са с непоносимост към лактоза, така че пиенето на мляко им причинява неприятни телесни реакции.