Животът е един неспирен кръговрат. Такъв е и принципът на всяка градина. Каквото вземем от нея, е добре дошло, но трябва и да връщаме.

Набавянето на нутриенти в почвата може да става по много начини - чрез минерални или органични торове, компост от растителни остатъци или калифорнийски червеи, чрез подобряване на микробиологичната активност, чрез най-обикновено разграждане на органични остатъци на място и т.н.

Важно е да поддържаме почвата здрава и жива, а какъв по-добър начин да го направим от този да не използваме химични препарати и изкуствени торове?

Как с черен оман да подхраните доматите?

Растението черен оман, известно у нас с цял куп имена (зарасличе, чернокос, див тютюн, мазен корен, страстник, голям кокеш, голяма черна стомахоглътка) може да намери широко приложение в градината. Със своите дълбоки корени той извлича хранителни вещества от различен слой почва спрямо повечето културни растения.

Черният оман се счита за акумулатор на нутриенти, които лесно могат да бъдат прехвърлени на желано място в градината под формата на зелен мулч, компост или чай. Той е богат на калий и други жизнено важни хранителни елементи за растенията. Подходящ е за плододаващи растения, които имат нужда от повече калий, а също и за цветя.

Важно е чаят от черен оман да се прилага в правилните фази от развитието на растенията.

Не изхвърляйте окосената трева

Ако имате морава и се грижите редовно за правилната ѝ поддръжка, то неминуемо сте се замисляли какво можете да направите с окосената и раздробена трева. И най-вероятно просто я изхвърляте, нали? Е, значи хвърляте на вятъра огромни количества азот.

Извлекът от райграс е истинска азотна бомба, а самата зелена маса може да намери множество приложения в градината.

За приготвянето на хранителната течност са необходими съд, парче плат и време. Съдът се пълни до 1/3 със зелена маса, а останалият обем се допълва с вода. Парчето плат се използва като похлупак, за да не се завъдят комари. Сместа престоява 2 седмици, прецежда се и се разрежда в съотношение 1:5 с още вода.

Течен тор от коприва

Всички знаем, че копривата е полезна, че е богата на желязо, че може да се използва в борбата с някои болести и неприятели в градината, но тя не е само това.

Копривата подобно на окосената трева е богат източник на азот, както и на желязо, калий, мед, цинк, магнезий, калций. Съдържанието на макро- и микроелементи в нея е добре балансирано, особено в младите стръкчета, където е и много по-концентрирано.

Чаят от жилещото растение е подходящ за листни зеленчуци, както и за приложение в първите фази на развитие на зеленчуците. Той може да се приготви по два начина - бърз и бавен. Бързият, си е чай в истинския смисъл на думата. Вари се и се разрежда с вода преди употреба. За бавния метод е ноебходимо повече време, защото трябва да протече ферментация (Рецептата вече е публикувана, затова няма да навлизаме в подробности, но ако проявявате интерес към ползите от копривата в градината, ще отделим специална страница за това).

Обръщаме внимание на факта, че някои културни растения (доматите и розите например) не понасят добре завишените нива на желязо в копривения тор.

Глухарчето съдържа калий

Много се говори за този слънчев плевел. От цветчетата се правят чудесни сиропи и мед, а листата пък намират място в салати. Пчелите също са облагодетелствани. Е, и мъхнатият бръмбар, но нали всеки има място под слънцето.

Ако сте решили да се отървете от глухарчетата в ливадата, не ги прахосвайте. Месестият им корен извлича много и различни нутриенти, дори от дълбоките почвени слоеве. Плевели или не, те ще са от полза за калиеволюбивите култури в градината.

За приготвянето на течен тор от глухарче е необходимо растенията (подземна и надземна маса) да се раздробят и да се залеят с вода в подходящ съд.

Престояват така около две седмици и се прецеждат. Течността се разрежда в съотношение 1:10 с още вода преди употреба.

Миксът от бурени - с най-добри резултати

Изброените подхранващи “чайчета” дават доказано добри резултати, но в градината или близо до нея се срещат още много нарочени и нежелани растения. Вместо да ги унищожавате, без да извличате полза от тях, не е ли по-добре да ги употребите? Ето за какво иде реч:

Белият равнец е богат източник на калий, фосфор, мед, сяра.

Борагото съдържа много азот, калий и микроелементи.

Люцерновият чай подхранва растенията с азот и желязо.

Мъжката папрат съдържа разнообразие от нутриенти.

Лайката е източник на калций, калий и фосфор.

Тор от врабчови чревца внася калий, фосфор и манган в почвата.

Лепката съдържа натрий и калций.

Подбелът е източник на множество нутриенти.

Румексите (кисалец, лапад и др.) освобождават калций, калий, фосфор, желязо.

Бялата лобода - NPK, калций и магнезий.

Живовляците - редица хранителни вещества.

Тученица- калций, калий и желязо.

И списъкът може да бъде продължен...

Внимавайте с дозата

Реално няма научни доказателства, че “чаят” от плевели наистина работи.

Тази практика се прилага най-вече в любителски и експериментални градини, а резултатите можете да проверите сами.

Истина е, че елементите в растителните тъкани могат да варират силно спрямо различните почвено-климатични условия и прилаганите агротехнически дейности.

Самото извличане на хранителни вещества и връщането им в почвата под каквато и да е форма е сложен процес, който не е напълно изучен все още. В него участие взимат редица фактори, в това число и микроорганизмите.

Въпреки това органичното торене с извлеци от плевели ще ви бъде от полза. Хем градината ще е изрядна, хем ненужните растения ще се върнат в кръговрата ѝ.

Ако решите да експериментирате, подхождайте разумно и поетапно увеличавайте дозата и концентрацията.

По материали от Rural Sprout и Gardening Know How, снимки: Pixabay и Flickr