С повече внимание за дребните фермери ще се реши въпросът и за селата ни

В плюс за българския агробизнес е да бъде приет закон за браншовите организации, който да позволява по 1-2 асоциации на бранш, смята председателят на УС на Българска асоциация "Биопродукти" Албена Симеонова

Радина Иванова

- Госпожо Симеонова, каква е оценката Ви за българския агробизнес днес?

- Българският агробизнес днес е едър и се дава предимство на едрите фермери. Една голяма част от средствата, от години назад, разбира се, отива за едрите производители, така че малките са не само онеправдани, но и абсолютно дискриминирани.

Агробизнесът днес е агробизнесът от вчера - един и същ, посветен на едрия земеделец.

Ако искаме да намерим решения, можем да видим какво правят на Запад. Няма нужда да измисляме колелото. Виждате там обръщат повече внимание и средства за малките, средните и фамилните фермери, повече внимание за пчеларството, повече внимание за животновъдството. Така ще се реши въпросът, включително и на българското село.

Пречка пред българския земеделски бизнес е също, че той е разединен в прекалено много асоциации. В някои сектори като пчеларството и животновъдството имат по 15-20 организации. Но така те не са толкова силни пред проблемите си.

Нашата асоциация Българска асоциация "Биопродукти" е най-голямото обединение на биопроизводители в страната, която решава трудни задачи, предлага подобрения и облекчения и не на последно място задейства реформи. Благодарение на това, че сме много и сме един чудесен обединен екип, асоциацията е фактор и с нас се съобразяват

В плюс за българския агробизнес е да бъде приет закон за браншовите организации, който да позволява по 1-2 асоциации на бранш.

- Какво решение на важен за сектора проблем, който засяга и вашия бизнес, ще предложите?

- От 10 години Българска асоциация "Биопродукти" предлага решения за проблемите. Непрекъснато излизат нови и нови, така че не можем да кажем един или два са те. От миналата година досега бяха направени много положителни неща за нас. Имаме зам. - министър, който се занимава с биологичното производство и ни подпомага, дирекция, която ни разбира и с която съвместно работим, нова наредба за биологичното производство.

Но продължава да има предизвикателства и те не са до това как да произведем и как да продадем. Защото вие знаете, много трудно е, работим единствено след това да можем да реализираме продуктите си.

Последен такъв бе биорегистърът, който предстои в най-скоро време да бъде готов, защото сертифициращите организации имат 10-дневен срок да внесат и потвърдят данните в него.

За нас най-важно е да има един много сериозен и строг контрол на биопроизводството. Основен проблем при нас е и биологичната сертификация. Няма как, ако ти изкривяваш правилата за биопроизводството или не го правиш така, както е необходимо, или просто откровено лъжеш, това да стане без знанието на сертифициращата организация. Затова ние алармираме лично министър Танева при такива съмнения. Наши колеги се заеха да направят анализ за дейността на сертифициращите организации. И ето какво ни направи впечатление:

Първо, някои от сертифициращите организации, които работят с повече от 500, дори повече от 1000-1200 производители и преработватели на брой, инспекторите са им едва 4 или 5. Вие ми кажете как е възможно да изпълниш проверките на всички тези оператори.

Второ, доста сериозно впечатление ни направиха декларираните печалби на някои сертифициращи организации от 60-70% дори 90%, а заплатите на инспекторите варират между 80 лв и 400-500 лева. Изключително ниските заплати ни навеждат на мисълта, че се укриват доходи. И там ще трябва да се сезират съответните институции.

Българският биопроизводител едва оцелява. Гърчи се в страхотна агония - спомняте си каква невероятна суша беше миналата година и всеки един от нас е добил не повече от половината от продукцията, която очаква. Има случаи, в които тя бе и доста по-малко - 10%, 20%.

Въпреки това цените на сертифициращите органи не се променят. Така, че това е един от основните проблеми, и е задача на МЗХГ да вземе съответните мерки.

От доста време предлагаме сертификация на национално ниво

Първият министър, който го предложи, беше Венцислав Върбанов. По негово време, съвместно с няколко организации тогава създадохме такъв орган. След това дойде друга политическа сила, нещата се размиха и не го приеха.

Става въпрос не за създаване на един единствен орган, който да работи в България, защото като част от ЕС свободното движение на капитали не бива да се възпрепятсва. Но успоредно с тях да бъде задействана една национална сертифицираща организация.

От Аграрния университет имат достатъчно капацитет, има лого за биологичното поризводтво, собственик което е Министерството на земеделието. Да им го предостави и да се направи такъв сетифициращ орган, който на човешки цени да сертифицира малките производители. Ако имаш 20 кошера или 5 дка, да се създаде такъв орган, подпомаган от държавата, и цените да са малко по-човешки.

Цените на сертифициращите фирми са безбожно скъпи и може би тук трябва да се намеси министерството и да ги регулира.

Знам, че веднага ще ме обвинят: искате по социалистически да натиснем надолу, но има колеги, които наистина изнемогват. Ние държим цените да са по-ниски и тази печалба, която генерира българският биопроизвдотител, трябва да отива в неговия джоб, а не в този, който го проверява.

На фона на всичко често наблюдавяме недоразумения в разговорите между българския биопроизводител и регионалните експерти. Липсват познания в биопроизводството на регионално ниво. Това се отнася и до капацитета на самото министерство, те изпращат свои експерти от местните структири на разплащателна агенция, които до голяма част са икономисти. Така, че е нормално да има неразбирателство.

Това е капацитетът на обучението. Ето, да се отвори една специална паралелка в Аграрния университет "Биологично производиство" и после завършилите да бъдат назначени във фонд "Земеделие", за да има кой да ни инспектира от Велико Търново, от Плевен и т.н. Иначе там са общи инспектори, те не са длъжни да познават биопроизводиството. Въпросът се решава пак политически.

- Каква зелена практика бихте избрали или препоръчали с гаранция за по-стабилен фермерски доход?

- Това, което аз правя, е да затревявам междуредията в моето лозе. Преди: ора, дисковам, подравнявам, разходи, разходи и пак разходи. Сега съм затревила междуредията и ги кося с един шредер, който ми е препоръчан. Дроби затревяването и това ми тори допълнително лозето, т.е. прави ми зелено торене. Не съм получила и стотинка до момента, но такава е политиката засега.

- Как си представяте развитието на агросектора в следващите години?

- Ако съм оптимист, каквато съм, смятам, че бъдещето на биологичното производство, на малките и фамилните фермери предстои. Смятам, че обещанието на новия еврокомисар по земеделие Войчеховски ще се сбъдне и ще се обърне внимание на производиството, което щади околната среда.

БАБ е член на международната федерация на биоземеделските движения и ние работим много активно по структурирането на новата ОСП. Както Войчеховски каза, ще бъде отделено много сериозно внимание на производителите, които опазват околната среда и които работят по практики по производство на здравословни храни. Надеждите ни в момента са насочени към това биоземеделците в Европа, а оттам и българските, да бъдат достойно представени на европейската карта за производство на здравословни храни.

Ако съм реалист обаче, няма бъдеще. Всичко е в големите. За съжаление.

Снимки: Андрей Белоконски