4° C, разкъсана облачност
Вложени са по-ясни текстове, браншовете обсъждат предложения
Диана Ванчева
Законопроектът за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи три пъти досега през годините предизвика драматични реакции сред браншовете и затова парламентът удължаваше срока за приемането му.
За последен път това стана по молба на министърът на земеделието Румен Порожанов.
Сега е поредният четвърти опит да бъде обсъден и гласуван обемният законодателен материал от 145 страници, където са преплетени членовете и клаузите на няколко закона за земята и ползването й.
Крайният срок за коментари и становища е 5 декември и от МЗХГ казват, че е препоръчително в малкото оставащо време съюзите и асоциациите да дадат навреме своите бележки, а не след като отмине срокът да недоволстват.
Научихме, че някои от по-големите съюзи и асоциации правят активно обсъждания по региони, за да излязат с единна позиция.
Какво предвижда проектозаконът този път? Очаква се, че повече не може да се отлага и трябва да бъде приет. Какви са мненията?
Това, което най-много вълнува земеделските производители на зърнени и технически култури, са членовете от глава 5, която засяга видовете договори за земята, регистрирането им и създаването на масиви за ползване, заяви Мариела Йорданова от Разград, член на управителния съвет на НАЗ.
Тя каза пред в."Български фермер", че преди дни регионалният им съюз е обсъждал подробно и ще е готов с мнение скоро.
Пловдивският съюз на зърнопроизвдителите също е провел горещ дебат. От там не скриха, че откриват правни слабости и недобре разработени текстове.
Според фермерите от района именно в глава 5 е направен опит поземлените отношения да стъпят на нова плоскост, но се нарушават някои правни принципи.
Регионалният съюз коментира, че в чл.13 се предвижда автоматично прекратяване на договорите за наем и аренда при влизане в сила на решение за уедряване при комасация.
Според членовете му обаче не трябва да се допуска възможността договорите да се променят, а споразуменията трябва да се съобразят с тях.
В чл.33 те смятат, че е заложена опасна възможност за едностранно изменение на вече договорени условия, и предлагат тези текстове да не влизат.
Също смятат, че срокът на давност за вземане на рентни плащания от физически лица е редно да бъде намален от 10 на 5 години.
А що се отнася до определяне на масивите за ползване по чл.89, настояват да се предвиди постигане на споразумение и за не по-малко от две трети от площта на масива, и за не по-малко от две трети от заявителите.
Опазването на селскостопанското имущество в глава 25 е старо предложение и болка на НАЗ и земеделската общност. Досега те винаги са твърдяли, и пак го повтарят, че държавата не трябва да прехвърля проблема само на местната власт, а да предвиди отделен държавен орган или институция с правомощия и ресурс за борба срещу посегателствата.
Скоро работната група на НАЗ ще даде общото си официално становище, казаха от там.
Вижсаме, че в проектозакона е предвидена промяна в сроковете на договорите за аренда и наем
Решено е, че продължителността на договорите за ползване не може да бъде повече от 10 години за земи с полски култури и 30 години за трайни насаждения. Мотивът е да се избегне дългосрочна обвързаност с неизгодни договори, включително, сключени от съсобственици с незначителен дял.
Вкарано е изискването за минимален 5-годишен срок на договорите за аренда и за сключването им от съсобственици, притежаващи повече от половината от земята.
Предвидено е средното рентно плащане да се определя от областна комисия на база на всички договори за периода от 20 януари на предходната година до 20 януари на текущата.
Въвежда се 10-годишен давностен срок за изплащането на рентите, в който собствениците на земи, които не са си ги потърсили, ще ги загубят.
За разпределяне на общинските и държавни пасища, мери и ливади е решено, че ще бъде поверено на съответните общински и държавни комисии.
Младите фермери с таван на площите
За тях е предвидено земеделски земи от държавния поземлен фонд да могат да им се дават под наем или аренда без провеждане на търг, но по пазарни цени.
Ще имат право на земя само регистрирани земеделски стопани, които имат постоянен и настоящ адрес в населено място на общината.
Предвижда се обаче да имат право на земя без търг в обем до 10 дка за създаване и отглеждане на зеленчукови култури, до 20 дка за трайни насаждения и до 50 дка за едногодишни полски култури. Като сроковете за отдаване под наем или аренда на земя при отглеждане на зеленчукови и едногодишни полски култури да е до 10 г., а за трайни насаждения - до 30 години.
Плановете за уедряване
Собствениците на земеделски имоти ще могат да ги комасират чрез одобрени от министъра на земеделието планове за уедряване, пише в проектът.
Съответният план за уедряване пък може да включва изграждане и на съоръжения за напояване или други, свързани с ползване на земеделските земи по предназначение.
Нов момент е, че в плана ще могат да се включват и земеделски имоти, които са държавна или общинска собственост.
Предназначението и начина на трайно ползване
С придобиването на земеделски земи няма да може да се променя тяхното предназначение за срок от 7 години, предвижда проектът.
Като разбира се са предвидени изключения за инфраструктурни проекти.
За чужденци или чуждестранни юридически лица е предвидено да могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на България, който е обнародван и влязъл в сила.
Но ще има забрана земя да се придобива от фирми, в които съдружници или акционери са регистрирани в офшорни зони, както и от регистрирани в страната компании, в които съдружници или акционери са граждани или фирми от страни извън ЕС.
Досега
Какви коментари виждаме, че са постъпили по законопроекта в писмен вид?
Фермери и експерти смятат, че трябва да се намали административната тежест, което не те не виждат в проекта.
Например в чл.73 и 74, трябва да има възможност декларации да се подават и по електронен път, както и останалите документи.
Други мнения упрекват в прекомерно ограничаване на правото на собственост заради записаното в чл. 5, че след придобиване на собственост върху земеделски земи, приобретателите няма да могат да променят тяхното предназначение за срок от 7 години. Предлага се това да отпадне, защото ще блокира съществено стопанската активност.
Никъде не е предвидена процедура, с която собственик или ползвател на земеделска земя да може да поиска ревизия или промяна в специализираните карти. Такава трябва да има!
Липсва информация по какви критерии държавата ще прави промени по картите, настоява се в друго становище.
Потърсихме и други браншови мнения.
От Националния съюз на градинарите Мариана Милтенова заяви, че не са готови със становище.
От Българска асоциация на биопроизводителите Веселина Ралчева каза, че те смятат, че като цяло няма достатъчно баланс в законопроекта между правата на собствениците и ползвателите, и се дава превес на първите.
За тях най-притеснително е обаче обратното действие на текстовете по отношение на договорите за наем и аренда, което поставя в риск биопроизводители и стопанства с трайни насаждения.
Защото, ако договорите им не отговарят на днешните предвидени условия, е казано, че ще се считат за едногодишни. Но ако фермер е сключил договор преди 15 г. по старите условия и 10 г. са изтекли, сега излиза, че не му остават 5 г., а само 1 г.А той е инвестирал доста средства и няма да може да завърши ангажимента си, дава за пример тя.
Коментари