Той се възстановява за над 50 г., това е шок за почвата.

Растителните остатъци не са отпадък, а богатство, стока и пари, обяснява проф. Светла Русева

Диана Ванчева

Човекът е част от енергийно добре балансирана макросистема, чиято устойчивост той постоянно подлага на изпитание.

Това казва за в.“Български фермер” известният почвовед проф. Светла Русева, която от десетилетия работи в сферата на мелиорациите и почвознанието. Била е зам.-председател на Българското почвоведско дружество, секретар на българската секция на Международното дружество по хумусни вещества. Член на ръководството на Европейското дружество по опазване на почвата, директор на Институт по почвознание “Никола Пушкаров”.

Тя и нейни колеги от години пишат научни трудове, доказващи как на планетата всяка година се образуват милиарди тонове биомаса, в която влизат следжътвените растителни остатъци. И ако не я управляваме правилно, ще се превърне в проблем и отпадък. А тя ни дава наготово белтъци, витамини, биоактивни вещества и много енергия.

Всяка година след жътва у нас се опожаряват десетки хиляди декари

Не се взима предвид, че следжътвените остатъци възлизат на 4 т от хектар, което е внушителен обем.

В таблица1, която прилагаме, личи колко са те от 1 200 000 ха с пшеница.

При тази ситуация естествено възникват горещи въпроси, които трябва да бъдат поставени спешно

на вниманието на фермерите

Нужно ли е да горят растителните остатъци? Това ли е най-доброто и единствено решение? Печелят или губят?

Получените досега практически резултати у нас и в чужбина показват, че сламата не е отпадък, който трябва да се отстранява от полето

Тя е полезна и като основа за образуване на почвено органично вещество. То е източник на енергия и хранителни елементи за формиране на високо почвено плодородие, което е от полза за фермера, децата му, обществото.

Земеделските стопани трябва да знаят, че плодородието на почвите им се определя главно от количеството и качеството на минералните и органични колоиди, от тях зависят почвообразуващите процеси, строежът на почвения профил, структурното състояние на почвите и съответно техния воден, въздушен, топлинен и хранителен режим.

Според проф. Русева минералните ихумусни вещества имат своята цена, и тя е много висока

Това определя изключително важната роля на растителните остатъци, от които той се образува, което като процес трае над 50 до 100 години.

Резултатите от изследвания на наши и чужди почвени експерти показват увеличаване на органичния въглерод в почвите (основен елемент за плодородието) след внасяне на растителни остатъци.

Впечатляващи данни

Установено е, че в 4 т пшеничена слама, което е примерно средният добив от 1 ха, се съдържат средно 27 кг азот, 6 кг фосфор, 72 кг калии, 12 кг калции, 5 кг манган във вид на техни съединения.

Както и ценните микроелементи бор, мед, манган, молибден и др.

Те, с изключение на азота, удовлетворяват потребностите на растенията за получаване на добив от зърно около 2 т/ ха.

При трансформацията им в почвата се образуват 0.55 т/ха почвено органично вещество и 1.2 т/ха въглероден диоксид, който се отделя бавно и се използва от растенията за фотосинтезата им. Част от него се свързва с водата и образува въглена киселина, която увеличава достъпа на растенията до фосфор, бор, цинк, манган, желязо и др.

Няма спор нито в Европа, нито по света, че паленето на следжътвените остатъци сваля почвеното органично вещество в хумусния слой. Доказателствата са много.

С изгарянето на сламата на нивата губим хранителни елементи, чиято загуба се вижда от таблица 2, показва проф. Русева.

Палежитe водят до неизчислими загубина въглерод и азот за площите с пшеница, царевица и слънчоглед у нас. В таблица 3 личи какви са загубите.

Така “временната полза” от изгарянето, като по-лесна и икономична обработка, води до шок за почвите.

Какви са рисковете

Унищожаването на органичното вещество е предпоставка за по-бързо обезструктуряване на почвата, намаляване на водоустойчивите агрегати, влошаване на водно-физичните ѝ свойства, уплътняване и образуване на почвена кора.

Изгарянето освен това прави почвата по-податлива на водната и ветрова ерозия, за която се чудим откъде ни идва.

Има ли изход

При добре обмислен и правилен подход растителните остатъци може да не се палят. Как могат да се използват, питаме почвоведа.

Ако отиват за торене, ще снижат чувствително разходите за азотни торове на фермерите.

Резултати от многогодишни полски опити доказват, че 20-30% от следжътвените остатъци и 50% от кореновите влизат в състава на почвеното органично вещество.

При заораване на сламата с предварително раздробяване до 10 см основното предимство е, че се акумулират 550 кг хумус на хектар и 67 кг органичен азот изразен в амониева селитра.

Т.е. за мащаба на България се получават стотици хиляди тонове хумус и десетки хиляди тонове азот, равни на годишната продукция на един малък азотноторов завод.

Според проф. Русева методът на заораване на сламата не отстъпва на внасянето на оборски тор и на компостирането, дори има съществени биологични и икономически предимства.

Крайният резултат е увеличен рандеман на хумус и по-интензивен процес на оструктуряване на почвата.

Какви методи могат да се използват?

Компостиране

За участъци под 1 хектар икономически е по-подходяща тази технология. При нея успешно може да се използват екскрементите от животновъдството, птицевъдството и битови органични отпадъци за получаване на висококачествени компости.

Мулчиране със слама е много ефективно мероприятие и в борбата с водната и ветрова ерозия. Установено е, че с него при черноземи в райони с висока податливост към ерозиране, износът на почвен ситнозем намалява 2-7 пъти в периода на пролетното топене на снеговете.

Ако е невъзможно големите количества слама да се използват чрез директно заораване или компостиране, те могат да идат за други направления и отрасли. Такива са: рециклирането им, за фураж, брикетиране, за директно изгаряне и като суровина за различни промишлени производства.

Едно разумно решение е сламата да се използва за получаване на енергия чрез директно изгаряне в специално пригодени пещи - в местни предприятия, с достатъчно мощности за задоволяване на съответния район с енергия.

Обобщени данни от анализи в Европа показват, че пепелните остатъци от там могат да се връщат на полето като тор, тъй като съдържат много полезни елементи.

В редица държави с ясни закони, нормативни актове и програми е регламентирано управлението на растителните остатъци, решени са въпросите за изгарянето им, за разумно оползотворяване.

Отчетено е в цифри, че следжътвените остатъци струват пари, и то много и трябва да се намери форма да се разглеждат като вид стока. За целта са нужна национална политика, както и образователни и научни програми и семинари за масово популяризиране на предимствата от използването им, съобразно условията на съответните райони в страната ни.

Фермери ще усетят глобите - декември

Когато ще получават субсидиите, казаха от фонд “Земеделие”

По Закона за опазване на земеделските земи у нас има санкции за опалване. Изгарянето е нарушение и на основно изискване за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние.

От ДФ "Земеделие" ни отговориха, че за 103 палежа в над 15 000 дка проверяват дали всички нарушители са техни бенефициенти. И ако са такива, ще видят, че са глобени, когато си получат директните плащания.