1. Гравитачно (повърхностно) напояване – Поливната вода се разпределя по повърхността на напояваната площ по два начина :

- напояване по лехи и чрез басейни – по този начин водата за напояване се разпределя на тънък слой по цялата повърхност и почвата се навлажнява по гравитачен път отгоре надолу.

Този начин за напояване се прилага предимно при култури със слята повърхност (многогодишни тревни и зърнено-житни). Поливните лехи представляват тесни и дълги във вид на ивици площи, разположени по най-големия наклон на местността и заградени с ниски, проходими за земеделските машини тирове. Важно условие при напояването по лехи е наклонът на терена да бъде в границите от 0, 2 % до 3 %.

Предимства

При напояването по лехи се избягва опасността от засоляване на почвата. По този начин подадената вода отнася натрупаните соли от повърхността на почвата на по-големи дълбочини .

Недостатъци

Недостатък на напояването по лехи е големият разход на поливна вода, ерозията на почвата и голямата чувствителност към микронеравности.

- Напояване по бразди – количеството вода за напояване се разпределя чрез бразди и почвата се навлажнява по гравитачен и капилярен път. При този начин на подаване на поливната вода е важно наклонът на терена да бъде в границите на 2 до 20 %. Ако наклонът е по-голям, напояването се осъществява чрез дъждуване или капково напояване.

Напояването по бразди може да се извърши в затворени и отворени бразди, в дълбоки и тесни, в плитки тесни или плитки широки бразди. Браздите се прокарват с помощта на браздилници. Предимство имат дълбоките бразди, защото поливната вода в тях не прелива през гребените и не залива растенията,а почвата се навлажнява равномерно.

Предимства

Напояването по бразди може да се прилага при всички култури и всякакви почви (с изключение на засолените).

При този начин на подаване на поливната вода се запазва структурата на почвата, аерацията е много добра вследствие на това, че гребените на браздите се навлажняват само по капилярен път.

Поливните норми са по-малки в сравнение с подаването на поливната вода по лехи. В този случай се намалява намокреният периметър на повърхностния почвен слой и се намалява евапотранспирацията.

След напояването е възможно извършването на следполивни обработки на почвата за унищожаване на плевелите и за предпазване на почвата от изпарение.

Недостатъци

Гравитачното напояване по бразди е най-разпространеният начин за напояване на земеделските култури, но има един важен недостатък и това е голямата му трудоемкост.

2. Капково напояване

Капковото напояване е метод от групата на т.нар. “съсредоточено” или “локализирано” напояване на земеделските култури.

Методът на капково напояване обхваща различни начини за подаване на водата и хранителните елементи.

Основните му принципи се състоят в това, че:

• водата се подава в определени точки около растенията и постъпва директно в зоната, в която са разположени корените им, като навлажнява само ограничена част от почвената повърхност и почвения профил, без да се получава стичане или филтрация в дълбочина

• напояването се извършва непрекъснато или с малки и чести поливки, съответстващи на водопотреблението на културите, което позволява влажността в коренообитаемия слой да се поддържа през целия вегетационен период около една висока и оптимална стойност, без значителни колебания и поставяне на растенията във воден стрес.

Предимства

В сравнение с гравитачното напояване и дъждуването, а донякъде и с микродъждуването, основните предимства на капковото напояване са:

• реализиране на икономия на вода в резултат на специфичния режим на напояване, при който се постига съответствие на подаваното водно количество и водопотреблението на културите, ограничаване на навлажняваната

площ само в отделни петна или ивици, намаляване на изпарението от почвената повърхност, отсъствие на повърхностен отток и по-малка филтрация на вода в дълбочина

• по-малки разходи на труд - системите са стационарни или сезонно стационарни, позволяват автоматизиране на поливния процес, работата на поливача е облекчена и опростена

• повишаване на количеството и подобряване на качеството на добивите в резултат на поддържания подходящ водно-въздушен и хранителен режим в коренообитаемия почвен слой

• възможност за подаване на торовете едновременно с водата, което позволява да се осигури подходящ хранителен режим на растенията през различните фази от развитието им, по-добро разпределение на хранителните елементи и намаляване на количеството на торовете

• равномерно разпределение на водата върху площта, позволяваща уеднаквяване развитието на растенията

• възможности за автоматизиране на поливния процес, което дава възможност за точно дозиране на водата съобразно с измененията на климатичните фактори и потребностите на растенията

• възможност да се приложи при засолени и при по-висока минерализация на водата за напояване

• ограниченото навлажняване на почвената повърхност не създава пречка за работата на земеделските машини

• малките водни количества на системите позволяват използването на ограничени водоизточници

• не създава опасност от ерозия на почвата, което позволява да се използва успешно при стръмни терени

• не изисква основно подравняване на почвената повърхност

• развитието на плевелната растителност е силно ограничено, тъй като почвата между редовете на културите остава суха

• не се мокрят листната маса и плодовете на растенията, което при някои култури е от значение

• позволява напояването на парцели с неправилна форма

• изисква по-ниско работно налягане на водата, вследствие на което се намаляват експлоатационните разходи за напояването

Недостатъци

• по-голяма чувствителност към качествата на водата за напояване, което изисква използването на специални устройства за пречистването й

• не позволява подобряване на микроклимата в напоителното поле, което е от значение при продължителни и интензивни засушавания

• навлажняването на сравнително по-малък обем от почвата ограничава развитието на кореновата система

• натрупване на соли по периферията на намокрения контур и в междуредията, което при липса на валежи и при условия благоприятстващи засоляването може да има неблагоприятни последици за плодородието на почвата

• поддържането на постоянно висока влажност може да причини изнасяне на торовете и лесно подвижните елементи извън активния почвен слой

• положените върху повърхността на терена по редовете на културите поливни тръбопроводи възпрепятстват обработката на почвата в редовете.

3. Дъждуване

Дъждуването се характеризира с това, че напоителната вода се разпръсква във въздуха под напор с помощта на специални апарати и пада върху растенията и почвата във вид на изкуствен дъжд.

При този вид напояване подобно на естествения дъжд се създава добър микроклимат на напояваните култури и водата се разпределя равномерно върху поливните площи без да се предизвиква почвена ерозия.

Предимства:

• по-равномерно и точно дозиране на поливната норма спрямо повърхностното напояване

• регулиране на интензивността на дъжда в съответствие с попивната способност и структурата на почвата

• възможност за избор на подходяща едрина на капките в съответствие с вида и фазата на отглежданата култура и почвения тип

• възможност за механизация и автоматизация на поливния процес

• предпазване на почвата от напоителна ерозия

• възможност за провеждане на наторителни, освежителни и противосланови поливки

Недостатъци:

• по-високи разходи за енергия

• изисквания към климатичните фактори - скорост на вятъра

• дъждовалната техника има по-високи изисквания към качествата на поливната вода:

1. При използване на местни водоизточници за нуждите на частните стопани е необходимо да се направи пълен химически анализ на водоизточника;

2. По отношение на механичния състав на водата се допуска използването на води със мътност до 5.0 г/л.

3. Не се допуска дъждуването с води с общо съдържание на соли по-голямо от 3.0 г/л.

4. Микродъждуване

Микродъждуването може да се разглежда като междинен начин на напояване на културите между дъждуването и капковото напояване. В повечето случаи при него водата също не се подава върху цялата напоявана площ и напояването се извършва с маллки и по-чести поливки. Но при микродъждуването навлажняването на почвата обхваща по-голяма площ в сравнение с тази при капковото напояване.

Предимства

Микродъждуването дава възможност да бъдат преодолени някои от посочените недостатъци на капковото напояване, а именно:

• микродъждуването е по-малко чувствително към качествата на водата за напояване в сравнение с капковото напояване, поради което при него се налага и използването на по-облекчени схеми и устройства за пречистването на водата

• по-добри при този метод са и възможностите да се подобрява микроклимата в напоителното поле, което при някои култури е от съществено значение

• в случаите на използване на системи за микродъждуване за създаване на мъгла, например при отглеждане на зеленчукови култури в оранжерии, се осигурява подходящ влажностен режим на въздуха, както и понижаване на температурата му през определени часове на деня

• по-голямата площ, върху която се разпределя водата, предизвиква изнасяне на солите извън кореновата система на растенията

• кореновата система на растенията при микродъждуване има възможност да се развие равномерно в по-голям обем, което води до по-рационално използване на почвеното плодородие

• опасността от загуба на вода от дълбочинна филтрация е по-малка при микродъждуването в сравнение с капковото напояване

• реализиране на икономия на поливна вода, вследствие на прецизиране на поливните норми, намаляване на изпарението и загубите от филтрация, гарантиране на поливен режим, близък до биологичните потребности на растенията

• получаване на по-високи и качествени добиви от напояваните култури

• подаване на торовете едновременно с водата за напояване, както и извършване на растителна защита в необходимите компонентни съотношения

• икономия на енергийни ресурси, тъй като функционира при по-малък напор на водата

• по-малки разходи на труд за поливане и торене поради възможностите за автоматизиране на технологичните процеси

• ограничаване на напоителната ерозия при предозиране на подаваните водни количества

• възможност за използване на водоизточници с по-малък дебит и при разпокъсани малки площи с неправилна форма и с наклон на терена над 6 %

Недостатъци

Основните недостатъци на този метод в сравнение с капковото напояване се изразяват в:

• по-малка икономия на вода поради по - големия размер на навлажняваната площ, по-голямото изпарението от почвената повърхност и др.

• незадоволително разпределение на водата върху повърхността на почвата

• създаване на пречки за работата на земеделските машини, поради полагането на поливните тръбопроводи и микродъждовалните апарати по терена

• използване на по-голямо водно количество и по-висок работен напор на системата, което обуславя и съответни водовземни и регулиращи съоръжения и по-големи експлоатационни разходи за напояването

• мокрене на листната маса и плодовете, вследствие на което при някои култури е причина за заболяване и за получаване на реколта с ниско качество