То се прави около месец след приключване на тихата ферментация

Тогава вината се забистрят и следва да се отделят от грубата утайка, което е всъщност първото претакане.

Трябва да се знае, че тази практика допреди години се подценяваше от стопаните и не се прилагаше, но сега вече почти всеки домашен майстор не я пропуска.

А тя е задължителна, защото...

Така бързо се отделя утайката, която е с органичен състав и главно от дрожди. След умиране в дрождите започват некоординирани ензимни процеси, продуктите от които преминават във виното и влошават вкуса и аромата.

Така се дава възможност виното да се освободи от въглеродния диоксид /двуокис/, който е образуван при тихата ферментация. Така се ускорява по-нататъшното избистряне от една страна, и от друга виното може да поеме кислород от въздуха, който е крайно необходим за нормалното му развитие и формиране на вкусовите му качества.

Още няколко важни съвета

Преди претакане виното се проверява за кафяво (оксидазно) пресичане. Това става, като в стъклена чаша се налее вино и се остави в топло помещение за 24 часа.

Ако през това време виното си запази цвета и бистротата, то е стабилно и може да се претака.

При положение че се размъти и придобие кафеникаво оцветяване, то е предразположено към пресичане.

В такъв случай в него се внасят 5-6 г серен двуокис (100 мл серниста киселина или 10 г калиев метабисулфит) за 100 литра вино.

Сернистата киселина, респективно калиев метабисулфит се разтварят в кофа с вино, след което се връщат в общото количество. Разбърква се с дървена лепръчка без да се стига до дъното, за да не се вдигне утайката и размъти виното.

Изчаква се 24 часа и отново се проверява за пресичане. Ако виното не си промени цвета и бистротата, се претака.

Претакането може да стане чрез канелата, ако през нея тече бистро вино или чрез маркуч. Маркучът се привързва върху дървена летва или пръчка, така че краят му да е на 5-6 см по-високо от края на летвата.

Това се прави с цел при потопяването през отвора (враната) във виното, краят на маркуча да е над утайката. За да се даде възможност за излитане на въглеродния двуокис, виното от маркуча трябва да пада отвисоко в събирателния съд. Едновременно с отделяне на въглеродния двуокис то поема и кислород от въздуха.

След отделяне на бистрото вино останалата на дъното утайка се събира и смесва с джибрите за изваряване на ракия.

Бъчвата се измива и напушва със сярна лента. Отделеното бистро вино се връща в нея. И понеже тя не може да се напълни, за да се предпази виното от цветясване, празното пространство над него се запълва със серен двуокис чрез напушване със сярна лента.

При вкарване на лентата през враната се внимава тя да не допре до виното. Закрепва се с дървената тапа, която леко се начуква за уплътняване на отвора.

При всекидневното точене на вино за консумация празното пространство в бъчвата се увеличава, което налага да се запълва със серен двуокис чрез напушване. Редовното напушване запазва виното бистро до изконсумиране на цялото количество.