Истинският възход на тапата започва с разпространението на стъклените бутилки. Около XV–XVII век стъклената бутилка с тясно гърло постепенно се налага като предпочитан съд за съхранение на вино. Тя не само придава изискан вид на напитката, но и позволява дълготрайното ѝ отлежаване. Именно тогава коркът – лек, еластичен и естествено водоустойчив материал - се оказва незаменим. Той прилепва плътно към стените на гърлото и запазва благородния аромат на виното от влиянието на въздуха.

Смята се, че бенедиктинският монах Дом Периньон, един от пионерите в производството на пенливи вина, пръв осъзнал предимствата на корка. В края на XVII век той започнал да използва коркови тапи, за да затваря бутилките с шампанско, заменяйки старите дървени тапи, обвити с коноп и намазани със смола. Тази малка, на пръв поглед незначителна промяна се превърнала в революция - коркът се утвърдил като символ на качество, традиция и уважение към виното.

Естествени коркови тапи

Натуралният корк се добива от кората на корковия дъб (Quercus suber), който расте в Средиземноморието - главно в Португалия, Испания, Южна Франция и Северна Африка.

Предимствата на естествения корк са свързани с уникалните му свойства. Корковата тапа е еластична, притиска се плътно в гърлото и осигурява почти херметично затваряне. В същото време структурата на корка „диша" – пропуска микроскопични количества кислород към виното с течение на времето. Тази микроксидация е от решаващо значение за правилното стареене на отлежавaщите вина, особено червените, като спомага за развитието на букет и смекчаване на танините. Натуралният корк е доказано най-добрият избор за вина, които ще се съхраняват дълги години в избата. Неслучайно най-престижните и скъпи вина в света продължават да се бутилират именно с цели коркови тапи – те придават и известен романтичен "поп" звук при отваряне, високо ценен от традиционалистите и любителите на винени ритуали. Коркът е и възобновим природен ресурс – използването му подкрепя поддържането на корковите гори, които са ценна екосистема.

Недостатъците на естествения корк произтичат главно от неговата природа на натурален материал. Качеството на отделните тапи може да варира. Коркът от различни дървета и партиди има различна порьозност и плътност, което води до известна непредсказуемост при стареенето на виното. Една бутилка може да старее прекрасно, докато съседната, затворена с тапа от по-нехомогенен корк, да се окаже по-оксидирана. С времето корковата тапа естествено старее, губи еластичност, изсъхва, може да започне да пропуска или при отваряне да се раздроби. Ето защо старите бутилки винаги се съхраняват легнали, за да се поддържа коркът влажен. Дори при правилно съхранение, на много от нас се е случвало стара тапа да се разрони на парчета при отваряне и да се наложи внимателно да вадим парченца корк от виното. Като добавим и по-високата цена – една първокласна цяла коркова тапа може да струва няколко пъти повече от алтернативните тапи.

Кога да използваме натурални коркови тапи?

Ако виното е предназначено за дългосрочно отлежаване (няколко, дори десетки години) – естественият корк остава златният стандарт. Той е предпочитан за отлежали червени вина и изобщо вина от висок клас, където се търси потенциал за развитие в бутилка. За любителите винари използването на натурални коркови тапи може да е оправдано, ако бутилирате реколти, които искате да пазите за специални поводи след години. Имайте предвид обаче правилното съхранение – постоянна температура, влажност и хоризонтално положение на бутилките.

Агломерирани коркови тапи

След като от кората на корковото дърво се изрежат първокласните цели тапи, остава значително количество материал. От тези остатъци (ситно натрошен корк) се изработват агломерираните тапи, познати още като пресовани тапи. Те са подобни на естествените, но ако се вгледате отблизо, ще видите мозайката от малки парченца корк вътре. Идеята на агломерираните тапи е да се оползотвори целият корков материал и да се предложи по-евтина алтернатива за вина, които нямат нужда от дълго отлежаване. Пресованият корк обаче има по-малка еластичност и по-къса „памет" (тоест с времето се разширява по-малко). Поради това агломератът се препоръчва основно за вина, които ще се консумират в кратък срок – например от 6 месеца до 1-2 години от бутилирането. С течение на повече години пресованата тапа може да започне да пропуска въздух или да се влоши.

Основният плюс на агломерираните тапи е ниската цена в сравнение с цяло парче корк. Производителите спестяват от разходи, а и оползотворяват остатъците от ценната коркова кора. На вид агломерираната тапа все пак запазва натуралния облик и до известна степен потребителят усеща, че отваря „истинско" вино с коркова тапа.

Недостатъци. Както споменахме, тези тапи не са подходящи за дълго съхранение. Ако задържите бутилка с пресована коркова тапа повече от 2-3 години, нараства рискът тя да пропусне и виното да се окисли.

Синтетични тапи – пластмасовият заместител

С развитието на химическата индустрия в края на XX век се появяват синтетичните винени тапи – изработени от различни полимерни материали, най-често пластмаса (полиетилен) със структура, наподобяваща корк. Основната причина винопроизводителите да използват синтетични тапи е да се избегнат проблемите на естествения корк, най-вече рискът от мухлясване на тапата. Пластмасовата тапа не съдържа органични компоненти, които могат да мухлясат. Освен това е много издръжлива на влага и плесени, не старее като дървесината и не променя размерите си с времето.

Синтетичната тапа е достъпна и евтина. Често струва в пъти по-малко от добър корк. Не се рони и разпада. При отваряне няма да извадиш натрошена тапа, а и не е нужно бутилката да лежи, тъй като изсъхване и свиване не заплашва пластмасата.

Основните минуси са свързани с екологичността и дългосрочното поведение. Повечето синтетични тапи се правят от нефтопродукти, и макар някои да подлежат на рециклиране, реално те не са биоразградими и често завършват в боклука. За природата корковата тапа е много по-добрият избор, докато пластмасовата оставя следа. Втората потенциална слабост е, че макар да се работи по въпроса, синтетичните тапи още нямат доказан опит в супер дългосрочното отлежаване. Много от тях всъщност пропускат малко повече кислород от еквивалентния корк, поради което не се препоръчват за вина, които ще се пазят над 5 години.

Винтови капачки

Всеки, който е отварял бутилка вино с винтова капачка, оценява удобството – нито тирбушон, нито усилие, просто завъртате и наливате. Днес в страни като Нова Зеландия над 90% от вината, включително от висок клас са с винтови капачки.

Най-очевидният плюс на винтовата капачка е, че напълно елиминира риска от мухлясване на корка. Освен това капачката осигурява абсолютна херметичност – кислород практически не влиза (освен ако уплътнението нарочно не е проектирано да пропуска микроскопично количество). Друго голямо предимство е лесната употреба – отварянето е бързо и става без инструмент; затварянето също – можете да завиете обратно капачката и да приберете бутилката, като тя ще остане сравнително добре запечатана. За разлика от корковата тапа, тук повторното затваряне е безпроблемно и бутилката може да се отваря и затваря многократно (удобно за ресторанти и дегустации).

Винтовите капачки са отлични за млади вина, които са предназначени да запазят плодовия си аромат.