Оборският тор се смята от старите майстори за най-ценният и препоръчван органичен тор. Но днес вече набавянето му в домакинствата не е толкова лесно, ако не се доставя от сигурна ферма, където е угнил или от лично стопанство. А и много от тях не го съхраняват правилно, за да бъде използван без проблеми.

Вярно е, че този тор съдържа всички необходими за лозата хранителни елементи, но това не е безусловно. Количеството им зависи от вида и възрастта на животните, а както казахме и най-много от отлежаването му.

Ако торът е бил разхвърлян, а не събран на купове и покрит с пръст, или в добро торище, азотът от него лесно излита.

Губят се качествата му и от измиването с дъждовна вода.

По принцип съхраняването му трябва да се подчинява на процесите на разлагане, които протичат в него. А всички специалисти препоръчват да се използва само добре угнил

Така че, ако се снабдявате с такъв тор от ферми или съседи, трябва да знаете, че той може да бъде пресен, полуразложен, разложен и прегорял - и да търсите последния.

Как ще ги различите?

В пресния сламата ясно се вижда, а разтворът му е мътен, червен, жълт или зелен. Не би трябвало да се ползва за лозя.

В полуразложения сламата също се разпознава, но разтворът е тъмночервен. Също не е за препоръчване.

Разложеният представлява черна сравнително еднородна вече маса, в която сламата няма да се различи. Може да се ползва за лозя, но всъщност не е и той много за препоръчване.

Прегорелият има землист вид. Той е сигурен за основно торене на лозя и може да увеличи хумуса в почвата и да се разчита да подобри структурата ѝ.