Реколтата от смилянски фасул се очертава по-слаба от миналогодишните добиви заради продължителното засушаване през лятото, заяви за БТА Сафидин Чикуртев, председател на Кредитната кооперация в Смилян. По негови прогнози максимум 40 тона ще достигне урожаят от бобения сорт в Смилян и в селата по горното поречие на Арда.

Истинският смилянски фасул може да се разпознае на пазара по етикетите на Кредитната кооперация, която притежава запазената марка на продукта. По-ниските добиви едва ли ще доведат до поскъпване на фасула, смята Чикуртев. Според него реалните цени са около 6-7 лв. за пъстрия смилянски боб, а за особено търсения едър салатен фасул - 7-8 лв.

Беритбата на фасула в Смилян вече започна, а до средата на октомври се очаква да приключи прибирането на реколтата. Намалени са добивите особено при шарения местен фасул, който е около 60-70 на сто от миналогодишните количества. Площите, засадени със смилянски фасул в района на горното поречие на Арда се увеличават всяка година. Близо 900 са производителите на боб в Смилян и околностите, но само някои от по-крупните фермери разчитат да се издържат само от доходи от фасулените ниви.

Приблизително 100 декара са насажденията в Смилян и още толкова в съседните кметства. Зоните и нивите, подходящи за засаждане с фасул са относително ограничени, тъй като сортът вирее при определени климатични и почвени условия и специфични грижи за отглеждането.Основната част от насажденията са в градини в самите населени места или близо до водоизточници, защото редовното напояване е задължително. По време на продължителните горещини през лятото около 40-50 процента от цветовете на фасула в Смилян са окапали. Специалисти определят това като "абортиране" на цветовете, което за смилянския фасул се случва при жеги над 28-30 градуса, обяснява председателят на кооперацията. Опитите да се отглежда смилянският сорт в други райони често остават безуспешни. Пренесен в ниви на полето, фасулът е или по-малък, или изобщо не се получават добиви. Правени са опити да се отглежда в по-топли зони от страната, при което стъблата достигат нормално развитие, цъфтят, но не се образуват бобени шушулки. Фасулът с рекордно големите зърна е наречен смилянски, защото именно в Смилян и околните села се развива най-добре, което се отразява и на вкусовите качества.

Изцяло ръчна обработка съпътства отглеждането на боба от засяването до опаковането. Емблематичната за Смилян земеделска култура никога не се сади в цели блокове, за да не се получи ефектът на доминото при по-силен вятър, а лехите се редуват с царевица или други насаждения. Ръчният труд се допълва от двукратно окопаване и поставяне на колове. Грижите за реколтата продължават след брането и сушенето, като зърната се отстраняват прецизно от шушулките. От 150 до 200 грама зърна се получават от един кол с фасул според наблюденията на производителите в зависимост от това колко плодородна е годината. Може би и заради информираността на купувачите как да различат ментето от оригинала, търговците на вносен фасул, рекламиращи го като смилянски, стават все по-малко, казва Чикуртев. Заслуга за това има и поставянето на запазената марка върху етикета. Всички бобени фермери от Смилян и околните села Арда, Горна Арда, Могилица, Буката и други са получили от етикетите на кооперацията. На всеки етикет е отделено място за изписване на самия производител, така той да гарантира с името си за качеството, обяснява Сафидин Чикуртев. Запазената марка на смилянския фасул е удължена до 2019 година.