Европейският съюз произвежда едва 10% от соята, която преработва, а останалите внася. Около 75% от вноса е ГМО-соя. Повечето от соевият шрот е от соя, която се преработва в ЕС или директно се внася в ЕС-28. Това стана ясно от презентацията на Драгош Дима, председател на Асоциация Дунавска соя по време на втория форум Ден на соята, който се проведе в Кнежа в стопанството на ферма „ПРИС – Борислав Горанов“.

Докато повечето не-ГМО соеви продукти традиционно се доставят от Бразилия, пазарният дял на соев шрот, свободен от ГМО в ЕС се променя. Вносът на соя от страните членки на ЕС-28 остава стабилeн през последните няколко години, но преработвателите от ЕС, които търсят соев протеин, все повече предпочитат да внасят соев шрот, вместо соя на зърна, така европейският капацитет за преработка на рапица и слънчоглед се разширява, докато капацитетът за преработка за соя остава в застой. Бразилската соя продължава да доминира над европейския внос на соя с около половината от всички доставки. Украйна и Парагвай постепенно увеличават пазарния си дял. Съединените щати и Канада са водещите доставчици на соя за ЕС-28 от северното полукълбо. През 2014/15 се очаква вносът от ЕС-28 на соя да се увеличи незначително и да достигне 12,5 млн. тона.

Около 5 млн. тона е количеството соя, свободно от ГМО, което се търси в Европа. Само 50% могат да бъдат осигурени от соя, отглеждана в Европа. Ако Дунавският регион (включително Украйна) се фокусира върху отглеждането на тази култура, в рамките на 10 години търсенето на свободна от ГМО соя и общо производство от 8-10 млн. тона, могат да бъдат задоволени изцяло от Европа.