Когато французите произнасят думата terroir, в нея влагат нещо повече от просто „почва" или „терен". Те говорят за душата на мястото, за невидимото, но осезаемо присъствие на природата, което придава характер на гроздето, а оттам – и на самото вино.

Какво всъщност включва тероарът?

Когато казваме, че дадено вино носи духа на своя тероар, ние визираме комплекс от фактори:

Климат – Колко слънце грее, колко често вали, какви са температурните амплитуди денем и нощем? Например, високите температури подпомагат натрупването на захари в гроздето, а по-хладните нощи запазват киселинността.

Релеф – Надморска височина, наклон, посока на изложение. Югоизточният склон, например, е идеален за натрупване на топлина и предпазване от късни пролетни слани.

Води и гори – Река в близост до лозето омекотява температурните колебания, а горски масив може да служи като естествен ветрозащитен пояс.

Почва – Богата или бедна, песъчлива или глинеста? Оказва се, че бедните, но добре дренирани почви са най-благоприятни за винопроизводството. Те принуждават лозата да развие дълбока коренова система, което подобрява устойчивостта и концентрацията на вкусове в гроздето.

Подходящ тероар за лозата у нас

Лозата, изисква топлина и светлина, особено десертните сортове. За пълноценното узряване са нужни:

  • Температурна сума от 3200–4500 °C за винени и 3800–4500 °C за десертни сортове;
  • Надморска височина до 400 м (десертни) и до 600 м (винени);
  • Слънчево изложение – юг или югоизток;
  • Защита от късни пролетни и ранни есенни слани;
  • Почва с добра пропускливост и умерено плодородие.

Влага, почва и избор на място –

трите стълба на успешното лозарство

Влагата е лимитиращ фактор – това означава, че дори всичко друго да е наред, липсата на достатъчно вода може да компрометира добива и качеството на гроздето. За нашите условия, оптималната продуктивна влага на почвата за вегетационния период (от април до октомври) е:

  • около 500 мм за десертните сортове, които са по-взискателни и сочни;
  • между 350 и 400 мм за винените сортове, които търсят баланс между захари и киселини.

Когато валежите са под тези стойности и въздушната влажност падне под 60%, се налага да се предвиди напояване – независимо дали чрез капково, гравитачно или друго подходящо за терена решение.
Но влагата сама по себе си не стига. Необходима е почва, която може да я задържи, да я предаде постепенно към корените и същевременно да не се преовлажнява. Идеалната почва:

0 Има дълбочина над 1 метър – колкото по-дълбоко, толкова по-устойчиви ще са лозите;

0 Лека по механичен състав – песъчливо-глинести или рохкави почви с добри водно-физични свойства;

0 Притежава добра аерация и висока водопропускливост, за да не се получава задържане на влага около корените;

0 Съдържа достатъчно хранителни елементи, съобразени с направлението – дали отглеждаме десертно или винено.

Местоположението – не само природата

има думата

Освен добрите екологични условия, необходимо е:

0 Лозето да бъде близо до населено място, за да се улесни достъпът на работна ръка;

0 Да има път – за транспортиране на реколтата, внасяне на материали, препарати и техника;

0 Да разполага с водоизточник – за напояване, пръскания и други нужди;

0 Да избягваме засаждане в райони с висок риск от градушки, особено в планински и гористи местности.

Подготовка на площта за лозе –

първата стъпка към успешно насаждение

Създаването на лозов масив не започва с купуването на лози, а много по-рано – със старателната подготовка на терена. Именно от нея зависи дали младите растения ще се прихванат добре, дали ще имат здравословна стартова среда и дали в бъдеще лозето ще се обработва лесно и ефективно. Първите стъпки често остават невидими, но те са като основите на къща – ако са стабилни, всичко нататък върви по-леко.

Почвено възстановяване след старо лозе

При изкореняване на старо лозе е силно препоръчително теренът да „почине" 4–5 години, като през това време се засяват фуражни и бобови култури – напр. люцерна, детелина, грах. Това има няколко цели:

0 Унищожаване на причинители на заболявания като късовъзлие и бактериален рак;

0 Разбиване на цикъла на вредители;

0 Подобряване на структурата и плодородието на почвата чрез фиксиране на азот.

Ако поради икономически или времеви причини е необходимо веднага след изкореняването да се засади ново лозе, почвата задължително се обеззаразява с химически средства срещу нематоди.

Борба с коренищни плевели

Ако теренът е зает с устойчиви плевели като троскот, балур, паламида, още преди риголването се прилагат системни хербициди. В противен случай те бързо ще завземат младите редове и ще затруднят работата в лозето.

Механизирано подравняване

След почистване от камъни и коренища теренът се подравнява с помощта на:

0 булдозери – за грубо изравняване;

0 грейдери и скрепери – за финално изравняване.

Това не е просто естетика – равният терен улеснява:

  • внасянето на вода при напояване;
  • извършването на механизирани обработки;
  • предотвратява ерозията при наклонени участъци.

Торене и риголване

Много преди лозата да разтвори първите си листа и да протегне корени в дълбочината на земята, стопанинът вече трябва да е подготвил нейната бъдеща среда. Доброто начало започва с правилното торене и риголване – две от най-важните агротехнически мероприятия при създаване на ново лозово насаждение.

Торене – „закуската" на лозето

преди засаждането

Всяка почва е различна – една е бедна на азот, друга не задържа фосфор, трета има нужда от калий или органична материя. Затова първата стъпка преди внасянето на торове е почвен анализ. Само така можем да определим с точност какво и колко да се внесе.

Торовете се внасят преди риголването – тогава хранителните вещества попадат в дълбочината на почвата, където по-късно ще се развият корените на лозите. Внасят се:

0 Органични торове (оборски тор) – за подобряване на хумусния състав и активиране на почвената микрофлора;

0 Фосфорни и калиеви торове – важни за развитието на кореновата система и устойчивостта;

0 Азотни торове – по-ограничено, за да не се стимулира прекомерен вегетативен растеж още в началото.

Какво е риголване на терена?

Риголването е основната, задължителна обработка при създаване на лозе. Това е дълбоко разрохкване на почвата – на 60 до 100 см, при което се разместват пластовете:

  • Горният слой (0–30/50 см) се премества надолу;
  • Долният (от 30/50 до 100 см) се изважда отгоре.

Тази „инверсия" цели не само да разрохка почвата, но и да постави плодородния слой по-близо до развиващите се корени на младите лози.

Кога се риголва?

При есенно засаждане – риголване през лятото, до края на август.

При пролетно засаждане – риголване през есента, до края на декември.

Между риголването и засаждането трябва да има поне два месеца, за да се уплътни почвата и корените да попаднат на желаната дълбочина.

Важно е риголването да се извършва при умерена влажност на почвата, нито суха, нито прекалено мокра.

Ползи от риголването

0 По-добро прихващане и растеж на лозите – корените проникват в богатия долен слой и бързо се развиват;

0 Чиста почва от плевели – семената им остават заровени на дълбоко и не поникват;

0 По-висока водозадържаща способност – жизненоважно при лятно засушаване;

0 Подобрен въздушен и топлинен режим – важен за активността на почвените микроорганизми и разграждането на органичната материя;

0 По-добра устойчивост на суша – лозите развиват дълбока коренова система и понасят по-добре климатични стресове;

0 По-бърз растеж и по-ранно плододаване – лозите започват да дават грозде 1–2 години по-рано, а растежът им е 4–8 пъти по-силен в първите години.

Как се извършва риголване?

За дълбоката почвена обработка се използва специализиран инвентар – риголвачен плуг, който има предплужник. Той не само обръща пластовете, но и ги разрохква добре, като осигурява проникването на въздух, влага и корени в по-долните слоеве.

При стандартни условия, когато почвата е плодородна в повърхностния слой, се извършва разместване на почвените пластове – горният отива надолу, а долният излиза на повърхността. Така се подготвя богат хранителен резервоар на дълбочина.

Кога НЕ се прави разместване на пластовете?

Има няколко важни изключения, при които класическото риголване не се прилага:

При засолени почви – ако повърхностният слой е добър, но долният съдържа вредни соли, не се допуска разместване. Ако извадим солите нагоре, рискуваме да засолим целия почвен профил и да провалим лозето още преди засаждането. Затова тук се извършва само дълбока оран на 60 см, без обръщане на пластовете.

При силно варовити почви – варовикът в дълбочината, ако се изнесе на повърхността, се разлага под влияние на дъждовната вода и вреди на лозата. Въглеродният двуокис от атмосферата реагира с варовика и образува съединения, които затрудняват усвояването на хранителни вещества. И тук се прилага дълбока оран без обръщане, а не пълно риголване.

Разрохкване с подривач –

алтернатива за трудни почви

Когато искаме да подобрим водно-въздушния режим на дълбочина, но не искаме да смесваме слоевете, използваме специален подривач, монтиран към основното плужно тяло. Той прониква до 70–80 см, разрохква почвата, без да я обръща. Това е идеално решение за:

  • тежки глинести почви;
  • варовити и засолени терени;
  • участъци с уплътнена структура или "подплочване".

Времето за риголване –

зависи от сезона и почвата

За есенно засаждане – риголваме през лятото, до края на август.

За пролетно засаждане – риголваме през есента, до края на декември.

Необходими са минимум два месеца от риголването до засаждането, за да се уплътни почвата и да се избегне прекомерно слягане след вкореняването.

Най-добри резултати се постигат при умерена влажност на почвата. Ако почвата е:

0 суха – риголването води до образуване на кухини;

0 прекалено влажна – получават се буци и слепване.

И в двата случая се намалява прихващането на лозичките и се влошава бъдещото развитие.

Финални действия след риголване
След риголването:

  • се премахват извадените камъни, пънове, остатъци от корени и др.;
  • теренът се изорава и подравнява, за да бъде готов за маркиране на редовете и засаждане.