Кордон Роая е един от класическите начини за формиране на лозата и представлява нискостъблена формировка.

Стъблото обикновено е високо от 50 до 60 cм, а по протежение на кордона (продължение на стъблото, разполага се хоризонтално) на отстояние 25–30 cм се оставят къси рамена. Върху всяко от тях се оформя по един чеп с две пъпки, от който всяка година израстват нови леторасли.

Дължината на кордона се съобразява с условията на мястото и силата на растеж на сорта. Например:

0 ако почвата е бедна на хранителни вещества – кордонът се оставя по-къс, около 1 метър;

0 при средно плодородна почва - дължината се увеличава до 1,50 метра;

0 а в богати почви и при силно растящи сортове може да достигне до 2 метра.

Този тип формировка е много удобен за машинна обработка и позволява добро осветяване и проветряване на гроздето - нещо особено важно в по-влажни райони, където има риск от болести.

Как да създадем формировка Роая – стъпка по стъпка

  • Първа година - начало от чеп

След като засадим лозата, се оставя една пръчка, която се изрязват две пъпки (чеп). От тези две пъпки през пролетта на следващата година ще израстат летораслите, които ще са основа за следващите етапи.

Ако сте засадили сертифициран посадъчен материал, резитба не се извършва, поради това, че посадъчния материал идва изрязан на две пъпки.

По време на резитбите използвайте остри и дезинфекцирани инструменти. Първо режете здравите растения и след това болните, за да не разнесете заболяването.

  • Втора година

През пролетта (началото на април) ще видим два добре развити леторасъла от миналогодишния чеп. През зимния период оставяме само по-долно разположената на чепа пръчка. Горно разположената се изрязва заедно с част от стария чеп.
По време на вегетационния период леторасли разивили се от места, различни от чепа, се отстраняват при достигане на дължина от 5 до 10 см. Не бива да закъснявате, с отстраняването на ненужните леторасли, защото ще оставите по-големи рани по лозите, които от своя страна са лесна мишена за развитие на болести.

  • Трета година – създаването на кордона

Сега вече избираме най-силния и добре разположен леторасъл – обикновено този, който е по-жизнен, дебел и дълъг. Разполагаме го хоризонтално по носещия тел и го прикрепяме. След това го съкращаваме на 5 до 8 пъпки, като е важно последната пъпка да гледа надолу към земята. От последната пъпка ще се развие леторасъл, който ще оставим за увеличаване на дължината на кордона. Удължението не бива да надвишава 8 пъпки.

  • Четвърта година – оформяне на чепове

През пролетта от летораслите, които са пораснали от горната страна на кордона, подбираме тези, които са равномерно разположени - на разстояние 20–30 cм един от друг. Всеки от тях се реже на чеп с две очи през зимния период, когато лозата е в покой. В края на кордона оставяме последен леторасъл - той ще послужи за удължение на кордона до съседната лоза. Той също се реже на 5–8 пъпки, както през третата година.

  • Пета година – финално оформяне на плододаващите чепове

От тук нататък следва да поддържаме формировката. От всеки чеп от четвъртата година, през зимата горният леторасъл (пръчка) се изрязва напълно, а долният се реже отново на чеп с две очи – така поддържаме постоянни плодни звена на подходяща височина. На удължението на кордона постъпваме по същия начин – от новите леторасли се формират нови чепове. При нужда може да се остави още едно удължение, но това рядко се налага.

Защо да изберем формировка Роая?

Когато лозите са оформени по системата Роая, те не само изглеждат подредено и естетично, но и започват да се отблагодаряват на стопанина си с редица предимства.
Първото, което се забелязва, е повишената родовитост – лозата дава повече грозде, при това по-едро и с по-добри показатели. Това се дължи на равномерното разпределение на чеповете по дължината на кордона и доброто развитие на всяко плодово звено.

Слънцето и вятърът също си вършат работата по-добре при тази формировка. Листната маса не се сгъстява излишно, а всяко гроздово зърно получава нужното количество светлина и проветряване - важен фактор за намаляване на риска от болести като мана и сиво гниене.

Работата между редовете се улеснява. Пръскането с хербициди, когато се налага, става точно и безопасно – няма опасност от изгаряне на листа или пъпки, тъй като те се намират по-нагоре и са равномерно разположени.

Още едно голямо предимство е качеството на гроздето - захарността е висока, киселините добре балансирани, а ароматите се развиват напълно.

И накрая - резитбата е бърза и лесна. Благодарение на ясната структура на лозата, лозарят веднага вижда кои чепове да остави и кои леторасли да премахне. Това пести време и усилия, особено когато лозето е по-голямо.

Има ли недостатъци формировката Роая?

Да, макар и с много предимства, формировката Роая не е универсално решение и не подхожда за всяко място. Ето с какво трябва да сме наясно, преди да я изберем:

0 Чувствителност към зимните студове
Тази формировка е подходяща само за райони, където зимите са сравнително меки. Причината е, че кордонът остава над почвата, а в случай на силни студове, това го прави уязвим. В райони със суров климат, където температурата често пада под -18°C, лозата може сериозно да пострада, дори и да е добре гледана.

0 Риск от пролетни слани

Тъй като плодните звена се намират сравнително ниско, младите леторасли могат да бъдат засегнати от късни слани през април или май. Това важи особено за места с хладни долини и затворени терени.

0 По-висок разход на труд при привързване

Въпреки че резитбата е лесна, привързването на летораслите изисква повече ръчна работа, особено през май и юни, когато започнат бързо да растат. Това може да бъде затруднение, особено при по-големи лозови масиви или ако не разполагаме с помощници.