Ако някога се разходите из старите лозови масиви на Франция, особено в Бордо или Бургундия, ще забележите една на пръв поглед скромна, но изключително ефективна формировка на лозите - това е прочутата формировка на Гюйо. Кръстена е на д-р Жюл Гюйо - практичен лозар, който търсел начин да опрости отглеждането на лозата, без да жертва добивите или качеството на гроздето.

Какво представлява тя?

Всичко започва с едно основно правило – лозата се оформя с една плодна пръчка и резервен чеп. Плодната пръчка, дълга между 10 и 18 пъпки, е тази, която ще даде гроздето през текущата година. След като приключи сезонът и гроздето е обрано, тя се премахва – изпълнила е своето предназначение.

На сцената тогава излизат летораслите от чепа, който сме оставили като резерв. От тях избираме най-горния, за да го превърнем в нова плодна пръчка за следващата година. А долният - не по-малко важен - става новият чеп, от който пак ще пораснат два леторасъла и цикълът ще се повтори.

Това редуване на пръчки и чепове е сърцето на метода Гюйо - простота, ритъм и постоянство. Именно затова формировката е обичана от лозарите по цял свят - тя е лесна за резитба, дава възможност за добро огряване и проветряване на гроздовете и е особено подходяща за десертни и винени сортове.

Българската адаптация на Гюйо - сигурност с повече чепове

Макар формировката Гюйо да е дошла у нас от далечна Франция, българският лозар отдавна е забелязал, че условията в нашите лозя понякога изискват повече гъвкавост и малко застраховане.

Затова, вместо да се разчита само на един резервен чеп, както е по оригиналния френски вариант, в нашата страна често се оставят два, три, а понякога и четири чепа. Един от тях задължително се разполага срещу плодната пръчка – това е „основният" чеп, който ще осигури подновяване на плодното звено.

А защо повече чепове? Много просто - не всяка година е еднаква. Понякога студът през зимата, сланите напролет или неблагоприятното време по време на напъпване могат да провалят развитието на летораслите. А за да има какво да се реже и какво да се формира през следващата година, трябва да има резерв. Оставянето на повече чепове е като да имаш още няколко аса в ръкава - винаги си подготвен.

Разбира се, не се прекалява - лозата трябва да остане добре проветрена, с балансирано натоварване. Но този малък трик с допълнителните чепове се е доказал като практично решение в нашите условия - особено в дворове и райони, където климатът може да е капризен.

Как се формира лозата по Гюйо

Формировката Гюйо не става за една нощ. Тя изисква време, търпение и наблюдателност. Най-важни са първите две години - тогава се полага основата.

Първа година след засаждането - лозата се реже на чеп с две пъпки. Оттам ще се развият два леторасъла. Не бързаме с формирането - още е рано.

Втора година - пак режем на чеп с две пъпки. От чепа ще развият нови леторасли. От тях, този, който се е развил от горната пъпка, се формира на плодна пръчка. Долният леторасъл от чепа се реже отново на чеп с 2 пъпки - той ще е резервът за следващата година.

Но има и нещо важно - понякога се оставя и втори чеп, за по-голяма сигурност. Той се формира от леторасъл, развил се от спяща пъпка по старото стъбло. И той се реже на чеп с 2 пъпки. Така вече имаме плодна пръчка и два чепа – сигурна основа за напред.

Третата година и нататък - тук вече започва цикълът на подновяване:
Плодната пръчка от миналата година се премахва - тя е дала гроздето си.
От заместващия чеп се избират двата нови леторасъла - горният се оформя като плодна пръчка, а долният – отново на чеп с 2 пъпки.

Същото се прави и с втория резервен чеп - горният леторасъл се маха, а долният се оставя пак на чеп с 2 пъпки.

Това редуване осигурява постоянна подмяна и подмладяване на плододаващите звена. Гроздето е винаги на свежа, здрава дървесина, а лозата запазва доброто си състояние.

От единичен към двоен Гюйо

След няколко години грижливо рязане и оформяне, лозата вече има стабилно стъбло, силна коренова система и навик да дава хубави леторасли. Някъде между четвъртата и шестата година идва моментът, в който можем да я натоварим с повече плод. Тогава се преминава към т.нар. двоен Гюйо. Какво означава това?

Вместо една, както е в началото, вече се оставят две плодни пръчки - по една от всяка страна на лозата. Обикновено те се разполагат хоризонтално в двете посоки по реда, привързани към долния тел. Всяка пръчка има своето резервно звено - чеп с две пъпки, от който догодина пак ще изберем нова плодна пръчка и нов чеп. Така натоварването на лозата се удвоява, а с него и добивът - стига лозата да е здрава и добре гледана.

Важно е обаче конструкцията да е подходяща. Формировката Гюйо най-добре се поддържа на три реда тел, разположени така:

  • Първият ред тел - на 60 см от земята. Това е мястото, където привързваме плодните пръчки.
  • Вторият ред - на 100 см. Тук се привързват първите леторасли нагоре.
  • Третият ред - на 160 см. Това е горната опора за най-дългите леторасли.

Благодарение на тази конструкция, лозата не се разраства безконтролно, не се кърши от вятъра и всеки грозд си получава достатъчно слънце. Освен това се улесняват и всички грижи - пръскане, резитба, гроздобер.

Защо толкова лозари обичат Гюйо?

Ето ги тайните ѝ предимства
Много формировки има, но Гюйо си остава сред любимите на лозарите – и то не случайно. Зад простотата ѝ се крият редица предимства, които правят грижата за лозето и удоволствие, и ползотворен труд.

0 Продуктивност и качество
Лозите, формирани по Гюйо, дават стабилен и качествен добив. Плодните пръчки се подновяват всяка година, което означава, че гроздето узрява върху млада, здрава дървесина - това се отразява на захарността, аромата и плътността на зърната.

0 Добро огряване и проветряване

Разположението на летораслите по теловете позволява листната маса да се развива равномерно и проветриво. Така всяка гроздова чепка получава слънце, а влага не се задържа излишно – което пък води до...

0 По-малко болести и вредители

Благодарение на добрата проветривост, лозето става по-устойчиво на мани, брашнести мани и сиво гниене. Пръскането е по-ефективно – разтворът достига до всички части на растението, без да се губи.

0 Позволява загрибване през зимата

В районите с по-сурови зими това е особено важно. Ниското стъбло на лозата и хоризонталното разполагане на плодните пръчки позволяват те лесно да бъдат загребани с пръст и защитени от студа.

Има ли слаби страни Гюйо? Има – и трябва да ги знаем

Както всяко нещо в лозарството, и формировката Гюйо си има своите неудобства. Те не са много, но е важно да се имат предвид, когато избираме как да оформим лозата - особено в любителски масиви или малък двор.

0 Трудоемка е
Няма да си кривим душата - Гюйо изисква време и сръчност. Резитбата трябва да е точна, подвързването - внимателно, а обновяването на плодните пръчки - редовно. За неопитен лозар първите години може да са предизвикателство. Но веднъж научиш ли ритъма ѝ - работата върви като по конец.

0 Ограничена употреба на хербициди в реда
Понеже лозата се формира ниско, с плодни звена близо до почвата, използването на хербициди между растенията става трудно. Опасност от обгаряне има, затова плевенето трябва да е предимно механично или ръчно.

0 Чувствителност към пролетни слани
Ниското разположение на плодните пръчки и пъпки ги прави уязвими при късни пролетни застудявания. В райони, където сланите са чести през април-май, това е риск, който трябва да се премисли – или да се комбинира с мрежи, димки или други средства за защита.

Но въпреки това... тя си заслужава

Формировката се препоръчва най-вече в загребни райони, където лозите могат да бъдат защитени от студовете. Подходяща е за всички сортове, но особено добре се отплаща при десертните лози - Болгар, Италия, Велика, Перла, Дунав, Палиери, Кардинал и др. - които искат добро огряване, проветряване и зрялост.