Асмата е символ на българския двор. В нашата страна асмовидното отглеждане на лозата има вековни корени. И до днес, в селата и вилните зони, асмата е неизменна част от дворния пейзаж – и не само като украса, а и като източник на сочни десертни гроздове.

Какво представлява асмовидното отглеждане?

Това е форма на високостъблено лозарство, при която лозата се отглежда върху висока конструкция. Най-често беседка, тунел или пергола край къщата. Основната цел е не само производство на грозде, но и осигуряване на сянка и декоративност. Типичното за асмовидните лози е, че плодните им звена се оформят по схемата на формировки като Гюйо или Кордон Роая, но изведени на по-високо стъбло, обикновено над човешкия ръст.

Какви конструкции се използват?

Подпорите за асми могат да бъдат:

• дървени - традиционни, но с по-кратък живот;

• метални - здрави, трайни, но по-скъпи;

• комбинирани - съчетават естетика и стабилност.

Формата на асмата зависи от мястото – може да е тунел над пътека, квадратна или кръгла беседка, дори покривна конструкция за тераса или балкон.

Подходящи сортове

За асмовидно отглеждане най-добре се представят десертни сортове с буен растеж и дълги леторасли, които могат лесно да се разпределят по конструкцията.
Примери:

• Болгар - класически избор, с едри, сладки зърна;

• Супер ран Болгар - ранозреещ вариант;

• Велика - червен десертен сорт с големи зърна;

• Перла - ароматен и атрактивен с външния си вид.

Защо да си направим асма?

Асмовидното отглеждане не е само за любители на гроздето – то е част от българската култура. Предимствата му включват:

• съчетаване на практичност и естетика;

• възможност за по-добро огряване на гроздовете и високо качество на плода;

• създаване на сенчести места за отдих в двора;

• лесно прибиране на реколтата при правилна формировка.

Как се формира асмова лоза

– стъпка по стъпка за начинаещи лозари

• Формирането на асмата е вълнуващ и търпелив процес, който започва още от деня на засаждането. Ако сме решили да отглеждаме лозата високо - над главата ни - за да създадем сянка в двора, беседка или тунел, е добре да следваме няколко основни стъпки, за да развием здрава, дълговечна и плодородна лоза.

Първата година: началото на пътя

След засаждането, лозичките се режат ниско - на чеп с 2 очи. Това означава, че от надземната част оставяме съвсем малка част от пръчката - само с две пъпки. От тези две пъпки през пролетта ще се развият леторасли.

Втората година: избираме водача

През пролетта на втората година избираме най-силния леторасъл - този, който се е развил най-добре. Него също го режем - отново на чеп с 2 очи, а другите леторасли премахваме изцяло от основата (този процес се нарича филизене).

След като новите леторасли покарат от резитбата, отново избираме най-силния - той ще бъде нашият „водач". Превързваме го внимателно за колче или конструкция – вертикално, с ясната цел да достигне необходимата височина, обикновено 2,20 до 2,50 м.

До есента на втората година: по пътя към конструкцията

Ако сме се грижили добре за лозата - с редовно поливане, подхранване и премахване на излишните филизи - до есента този водач може да достигне дължина 2 до 3 метра. Тогава вече можем да го положим по хоризонталната част на конструкцията - така започваме формирането на кордона (скелетна част, продължение на стъблото).

Внимание при студени зими

Ако живеете в район с по-студен климат, добре е през есента да снемете пръчката от конструкцията и внимателно да я положите на земята, след което да я загребете с почва. Така я предпазвате от измръзване през зимата - нещо особено важно за младите лози.
След като сме подготвили почвата, засадили лозата и преминали през първите две години, третата и четвъртата година са решаващи за формирането, при който лозата ще ни дава не само грозде, но и сянка и естетика. Ето как продължава процесът на оформяне:

Пролетта на третата година: лозата се качва на конструкцията

След зимата, когато опасността от измръзване е преминала, внимателно отгребваме пръчката, която сме пазили под почвата. Превързваме я отново към опорното колче и започваме да я полагаме по хоризонталната част на конструкцията.

Резитбата тази пролет е ключова: Пръчката се реже на 6 до 8 очи след мястото на превиването. Това ще осигури добър старт за развитието на страничните леторасли.

Ако леторасълът не е достигнал конструкцията...

Понякога поради суша, болести или други неблагоприятни условия пръчката не достига височината на конструкцията. Тогава е необходимо да я изрежем на здравата част - например на височина 1,50 м.

Превързваме я вертикално, като оставяме само върховия леторасъл (колтука), който на следващата година ще порасне и ще бъде използван за оформяне на кордона.

Това е напълно нормална практика и не е грешка – просто се удължава процесът с още една година.Контрол на с-траничните леторасли по стъблото

През лятото на третата година често се развиват нови леторасли по дължината на стъблото. Важно е да ги премахваме навреме, още докато са дълги само 7-8 cм. Това се нарича зелена резитба или филизене - то помага за насочване на силата на лозата към желаната част (кордона).

  • Четвъртата година – лозата добива окончателна форма

Сега вече хоризонталният кордон е изграден или дооформен.
През пролетта извършваме резитба за плододаване и удължаване:

• От горната страна на кордона се оставят чепове с по 2 очи. От тях ще се развият нови леторасли, които ще плододават.

• От долната страна на кордона, последната пръчка към върха се реже на 6–8 очи. Това е т. нар. продължител на кордона.

  • Пета година и нататък

След като лозата е успешно формирана като високостъблен кордон през четвъртата година, настъпва нов етап – този на плододаването и поддържането. Периодът от петата година нататък е най-важен за балансираното развитие, добро плододаване и дълголетие на лозата. Тук на преден план излизат резитбата, поддържането на плодните звена и правилното удължаване на кордона.

Пролетна резитба на петата година
След падането на листата и приключване на зимата, в края на февруари или началото на март (в зависимост от района), се прави резитба. Сега лозата вече има развит кордон, по който предходната година сме оформили чепове с по две очи. От тях през вегетацията ще се развият леторасли, които ще бъдат основа за новите плодни звена.

Ето как постъпваме:

• Летораслите, излезли от горните пъпки, обикновено се изрязват заедно с част от чепа.

• Летораслите от долните пъпки се изрязват на нови чепове с по 2 пъпки - така се поддържа непрекъснатостта на плододаването.

Смесено плодно звено

Ако решим да използваме смесено плодно звено (по-подходящо за асми с по-голямо пространство и сортове с добра родовитост):

• Горният леторасъл се реже дълго - на плодна пръчка (6-8 очи) или стрелка (3-4 очи).

• Долният леторасъл се реже късо - на чеп (2 очи).

Това редуване на плодна пръчка и чеп осигурява едновременно добра родовитост и възобновяване на плодните звена.

Удължаване на кордона – бавно и разумно
Не се опитваме да изградим целия кордон наведнъж. Вместо това:

• Върху последния участък от кордона (удължителя), през шестата година оставяме отново чепове с по 2 пъпки.

• При нужда, добавяме нов удължител, оформен от най-крайния леторасъл, който е добре развит.

Общата дължина на един кордон не трябва да надвишава 2–2,5 метра, за да се осигури добро подхранване и зрялост на гроздето.

Колко кордона може да има една асма?

При мощни лози (добре вкоренени, с богата площ за хранене и силен растеж) може да се оформят до три кордона на една лоза – обикновено насочени в различни посоки по конструкцията.

Сортова специфика в резитбата

• Къса резитба (само на чепове) - подходяща за сортове като:

o Кардинал, Димят, Памид, Шевка, Царица на лозата

o Те дават добър добив и при къси плодни звена

• Смесена резитба (плодна пръчка + чеп) - при всички останали десертни и винени сортове с по-непредвидима родовитост

Защо листата имат значение?

За да натрупа достатъчно захари в гроздето, лозата трябва да има силна фотосинтеза.

Затова е добре да се оставят по 12-14 листа над последния грозд на леторасъла - това осигурява достатъчно хранителни вещества за узряване на гроздето.