В лозето, сред разкошните редове лози, борбата не винаги се води само с болести и вредители – често противникът се крие ниско, под самата зеленина, и расте упорито. Това са плевелите, едногодишни и многогодишни нашественици, които се конкурират с лозата за влага, хранителни вещества и светлина. Видовото им разнообразие е значително, а някои от тях са толкова приспособими, че се срещат почти навсякъде в страната.

Сред едногодишните плевели най-често срещаме:

0 Щир обикновен (Amaranthus retroflexus L.) - с характерен розовосив оттенък и способност бързо да се разклонява.

0 Щир разстлан (Amaranthus blitoides L.) - пълзящ по повърхността, със сочни, тъмнозелени листа.

0 Кощрява (Setaria glauca L.) - тревист вид с класчести съцветия, често срещан в по-леки почви.

0 Кокошо просо (Echinochloa crus-galli L.) - с груб, дебело стъбло и характерни разклонения.

0 Кръвно просо (Digitaria sanguinalis L.) - тънко, полегнало растение, което бързо се разраства.

0 Тученица обикновена (Portulaca oleracea L.) - сукулентно растение, което обича топлото и сухото.

От многогодишните плевели

в лозята упорито се задържат:

0 Паламида (Cirsium arvense) – бодлив и агресивен плевел с дълбока коренова система.

Полска повитица (Convolvulus arvensis) – обвива лозите и ги задушава, образувайки плътен килим.

0 Горуха (Cardaria draba) - с бели цветчета и способност бързо да колонизира площи.

0 Троскот обикновен (Cynodon dactylon L.) - с дълги, пълзящи коренища, особено устойчив на суша.

0 Балур (Sorghum halepense L.) - един от най-опасните, с масивна коренова система и способност да се възстановява след косене или дори частично изкореняване.

Всеки от тези видове представлява специфично предизвикателство за лозаря. Някои се развиват бързо след дъжд, други предпочитат слънчеви и сухи места, но всички заедно могат сериозно да попречат на нормалното развитие на лозата. Ето защо наблюдението и навременната намеса са не просто препоръчителни – те са задължителна част от грижата за едно здраво лозе.

Механична и химична борба - двойната защита

В добре поддържано лозе борбата с плевелите се води на два фронта - механичен и химичен. Механичната обработка включва редовна оран и брануване, които нарушават целостта на корените и не позволяват на растенията да се възстановят. Тези обработки са особено ефективни, когато се извършват в сухо и горещо време - тогава извадените корени изсъхват и загиват по-бързо.

Химичната борба, от своя страна, използва хербициди - вещества, които въздействат селективно или тотално върху различни видове плевели. Те са особено полезни при силно заплевелени площи, където механичната обработка сама по себе си не е достатъчна.

Тактиката при едногодишни плевели

Справянето с едногодишните плевели е сравнително по-лесна задача. Ключът тук е навременността - ако тези растения бъдат унищожени преди да са образували семена, ще бъде прекъснат жизненият им цикъл и те няма да се върнат през следващата година. Това се постига с плитки обработки и точни срокове на действие.

Многогодишните и коренищни плевели

са изпитание за лозарите

Истинското предизвикателство идва с многогодишните и особено с коренищни плевели. Те развиват дълбока и широка коренова система, която ги прави почти неуязвими при повърхностни обработки. Нарязването на корените обаче има двоен ефект - от една страна отслабва растението, но от друга - може да активира спящи пъпки, които да дадат още повече издънки.

Затова тук се прилага методът на изтощаването - чести и дълбоки обработки, които не позволяват на надземната част да се възстановява. Постепенно растенията се изтощават и загиват. Ако тази стратегия се води стриктно и последователно, дори най-упоритите плевели отстъпват.

В днешните лозарски практики все по-често се наблюдава преминаване към по-устойчиви и природосъобразни методи на отглеждане. Един от тях е затревяването на междуредията, особено в райони с достатъчно валежи - над 600-700 мм годишно. Макар този подход да има множество предимства, той поставя и нови предизвикателства пред борбата с плевелите, която се разделя ясно на две зони: вътре в реда и в междуредията.

Затревени междуредия - баланс между природа и техника

В междуредията обикновено се засяват житни треви - устойчиви, лесни за поддръжка, които не влизат в агресивна конкуренция с лозата. Те служат за предпазване от ерозия, подобряване на структурата на почвата и дори като убежище за полезни насекоми. Но за да се избегне тяхното превръщане в източник на нови плевелни популации (напр. глухарче - Taraxacum officinale), се прилагат косене и мулчиране 3-4 пъти годишно, като се избягва твърде честото или прекалено късото косене.

Когато климатът е подходящ, този метод носи устойчивост - но в райони със слаби валежи, затревяването може да влоши водния дефицит и да ограничи развитието на лозата.

Борба с плевелите вътре в реда

Плевелите в редовете на лозето се нуждаят от по-целенасочен подход. Косенето тук не е толкова лесно, тъй като лозите са чувствителни към механични повреди. Затова се използват почвообработващи машини със специални отклоняващи секции, които прецизно заобикалят основата на лозата, като разрохкват почвата и унищожават нежеланата растителност. Любителите лозари могат да използват тримери.

Комбинирани методи

Само механичната борба невинаги е достатъчна, особено срещу многогодишни и коренищни плевели. Те имат мощна вегетативна способност и често се възстановяват дори след интензивно третиране. Затова се налага използване на хербициди, но с внимателно планиране и целенасочено приложение.

Ето трите основни стратегии:

1. Временно използване на хербициди - при влажни периоди, когато механичната обработка е невъзможна, или при силна заплевеленост. В този случай се запазва основната роля на механичните обработки, но се подпомага с химични третирания.

2. Селективно третиране в редовете - хербицидите се използват само в защитната зона под лозите, където машините трудно достигат. Междуредията се обработват механично или се оставят затревени.

3. Пълна хербицидна обработка (нулева обработка) - целият терен се третира с хербициди, без да се правят почвообработки. Този метод е спорен и се прилага при специфични условия - при липса на техника, силно заплевелени площи или при цели, свързани със запазване на почвената структура.

Механична борба и мулчиране в реда

В ранните години от живота на лозето, до достигане на пълно плододаване, механичната борба е водещ метод. Тя включва плитки обработки между растенията с подходящи инструменти или машини със защита за стъблата. В комбинация с мулчиране - покриване на почвата с органични или синтетични материали - се постига и допълнителен ефект: поддържане на почвената влага и потискане на новопоникващите плевели. Това е особено полезно в години с по-ниски валежи.

Химична борба - с мярка и съобразен избор

В младите лозя използването на почвени хербициди е силно ограничено, поради опасността от фитотоксичност - увреждане на кореновата система на лозата от остатъчни вещества. Единственото изключение е пендиметалин, който е сравнително по-безопасен.

За такива насаждения се предпочитат:

  • контактни хербициди, които изгарят надземната част на плевелите, но не проникват в почвата;
  • селективни системни листни хербициди, които проникват през листата и унищожават растенията отвътре.

При лозята над 3-4 години се отваря възможност за използване на почвени хербициди с продължително действие, особено при внасяне от късна есен до ранна пролет, преди разпукване на пъпките. Важно е преди третиране да бъдат почистени окапалите листа, които могат да блокират достъпа на препарата до почвата и да намалят ефективността му.

Особено упорити плевели

Сред многогодишните плевели, истински бич за лозята са:

0 Полска повитица (Convolvulus arvensis) – способна да завземе лозето само за един сезон.

0 Горуха (Cardaria draba), паламида (Cirsium arvense), троскот (Cynodon dactylon) и Cyperus esculentus – с дълбоки коренови системи и висока жизненост.

При тях ефективността на механичните средства е ограничена, затова се използват тотални системни листни хербициди съдържащи глифозат, който навлиза през листата и достига до корените

Важно е третирането да бъде насочено, за да се избегне контакт с лозата.

За да се избегне развитие на устойчиви на хербицидите плевели, е необходимо:

  • редуване на хербициди с различен механизъм на действие;
  • комбиниране на препарати, когато е разрешено;
  • прецизен избор на активни вещества, съобразен с плевелния състав.