Може би сте чували за късовъзлието - една от най-коварните вирусни болести, които засягат лозите. То не идва със светкавици и гръмотевици, а се промъква бавно и неусетно, но оставя дълбоки следи.

Причинителят му е вирус с дълго име - Grapevine fanleaf nepovirus (съкратено GFLV). Този вирус не действа сам, за да стигне до корените на лозата, му помага малък, но опасен съюзник - почвена нематода на име Xiphinema index.

Нематодът се прикрепя към корените и започва да се храни. Само след кратко време той вече може да пренася вируса. А веднъж заразен, може да остане вирулентен с години, скрит в дълбоките почвени слоеве, сякаш пазител на болестта. Ако лозето е засадено върху заразена почва, няма милост - болестта се разпространява бавно, но сигурно. И резултатите са трагични, гроздето става по-малко, по-лошо, а реколтите - жалка сянка на онова, което са били.

GFLV може да причини три различни

болестни картини при лозата:

0 Късовъзлие - когато междувъзлия (разстоянията между възлите по летораслите) стават къси, а лозата изглежда изкривена и недоразвита.

0 Жълта мозайка - листата добиват неестествени шарки в жълто.

0 Деформации - деформации на листата и летораслите, които напомнят на генетична аномалия.

Но и това не е всичко - подобни симптоми могат да бъдат причинени и от други вируси от групата на неповирусите, така че диагностицирането не е лесна задача.

Затова лозарите трябва да бъдат бдителни. Най-доброто оръжие срещу тази болест е превенцията. Засаждането на сертифициран, здрав материал, избягването на заразени площи, редовни почвени изследвания и мониторинг за нематоди – това са част от мерките, които могат да спасят лозето от една бавна и мъчителна загуба.

Как да разпознаем късовъзлието в лозето

Ако някой ден минавате през лозето си и погледът ви се спре на лоза, която сякаш не се е развила като останалите, струва си да се вгледате по-внимателно. Болестта късовъзлие не винаги се забелязва веднага, но когато се прояви, тя носи със себе си ясно разпознаваеми следи.

Първо се вижда по летораслите, кото вместо да растат плавно и равномерно, те са със силно скъсени междувъзлия, а възлите са необичайно близо един до друг. Освен че, междувъзлията са силно скъсени, те често образуват зигзагообразна форма. Възлите понякога са по два, а от тях излизат многобройни колтуци - дребни странични леторасли.

Листата също не изглеждат както трябва. Често са по-дребни, с неправилна форма и асиметрични. Краищата им са със силно удължени зъби, а в основата се наблюдава нещо много характерно - широко отворен опашен вряз, който прави листа да изглежда като разтворена щипка.

Ако стигнем до гроздето, там нещата съвсем натежават - за съжаление, не от плод. Гроздовете на заразените лози са дребни, с много неоплодени зърна - често изглеждат като неразвити, със слаба гроздова структура. Такова грозде няма как да даде качествено вино или грозде за директна консумация.

Тези симптоми не са само козметични. Те сигнализират за сериозно вирусно заболяване, което, ако не се вземат мерки, може бавно да превземе цялото лозе.

Признаци на жълтата мозайка

През май, когато лозето се събужда в зелено великолепие, някои лози започват да показват нещо необичайно. Листата им, които иначе трябва да са свежи и еднородни, започват да се изменят. Жълтата мозайка, известна още като инфекциозна хлороза се появява тихо, но ясно видимо за внимателното око.

Петурата на листата започва да губи симетрията си. По нея се появяват жълти петна - някои малки и светли, други по-големи и с наситен цвят. Те нямат определена форма, сякаш природата е рисувала небрежно. При някои листа пожълтяването обхваща само част от петурата, а при други - почти целия лист.

С напредването на юни и началото на юли, картината се влошава. Жълтото избледнява в кремаво, а самите листа започват да изглеждат стари и уморени, сякаш са преминали през дълга суша. Тъканта между жилките изтънява, листата се разкъсват, а някои от тях - просто окапват. Така лозата губи част от зелената си машина, която ѝ е нужна за дишане, хранене и живот.

Жълтата мозайка не е просто естетически проблем - това е ясен знак, че лозата е носител на вирус, който ще влияе върху нейното развитие и плододаване години наред. Колкото по-рано се забележи и вземат мерки, толкова по-голям е шансът да се ограничи разпространението му.

Пожълтяване по жилките

По долните листа - онези, близо до стъблото, които първи усещат умората на лозата - започват да се появяват жълти ивици. Не по краищата, както при недостиг на хранителни елементи, а точно по дължината на жилките.

Тези хромавожълти ленти се разгръщат като вени от средата на листа към периферията и остават видими чак до края на вегетацията. За разлика от нормалния зелен цвят на листата, тук цветът изглежда избелял, като отминаваща пролет. Сякаш листото се опитва да запази формата си, но губи цветовете.

И тук формата на листата страда - те се променят, асиметрията се засилва. От едната страна листото може да изглежда почти нормално, а от другата - изкривено или със завити краища. Това е още един от симптомите, с които вирусната инфекция дава своя отпечатък, подкопавайки здравето на лозата ден след ден.

Подобни промени лесно могат да бъдат сбъркани с физиологичен стрес или хранителен недостиг, но когато са налице заедно с други признаци – като късовъзлие или мозайка, сигналът е ясен, лозата страда от вирус. А вирусите в лозето не прощават - те остават, бавно се разпространяват и изтощават растенията с всяка следваща година.

Влияние върху добива и качеството

В тежките случаи, добивът може да се срине драматично - понякога дори с цели 80%. Лозите, които някога са раждали богати гроздове, остават с оскъдна реколта, а гроздето, което все пак узрее, разказва друга история - на борба и недостиг. То е с по-ниска захарност, натрапчиво висока киселинност и не притежава онова балансирано технологично качество, което всеки винар търси.

Силната инфекция не пощадява и самото растение. Лозата става слаба, растежът ѝ изостава, а развитието ѝ изглежда така, сякаш времето е спряло. В много случаи тези измъчени растения не успяват да преживеят и отпадат преждевременно. Така лозето загубва не само от реколтата за текущата година, но и от своя потенциал за бъдещето.

Разпространение и оцеляване

Този вирус не се разнася по въздуха, нито пък се предава чрез механични наранявания, както правят някои други болести. Затова и разпространението му е сравнително бавно. Но не се залъгвайте - GFLV е изключително упорит. Щом веднъж се настани в лозето, трудно си тръгва.

Неговите невидими съюзници - почвените нематоди се превръщат в преносители на заразата. Заедно, вирусът и нематодите могат да преживеят дълги години в почвата, дори и когато наоколо няма нито една лоза. Най-често това се случва в тежки, влажни почви, където условията са благоприятни за тяхното оцеляване.

Инфекцията не напада лозето равномерно. По-скоро се забелязва на петна - тук-там една лоза изглежда болна, на друго място - цяла група растения страдат в различна степен. Така GFLV напомня за себе си подмолно, но упорито - година след година.

Борба и превенция

Няма лечение за вече заразените растения.

  • Премахване и изгаряне на силно заразените лози е наложително.
  • Дезинфекция и обработка на почвата след изкореняване – особено при наличие на нематоди.
  • Засаждане на сертифициран, вирусо-свободен посадъчен материал.
  • Избягване на засаждане на лозе върху площи с установено присъствие на Xiphinema index.
  • В някои случаи се прави почвено обеззаразяване с нематоциди, но с ограничено приложение поради екологични и законови съображения.