Макар и скрити от погледа те са постоянно присъствие в почвата, а последиците са страшни

Малцина от нас, когато стъпват по рохката почва на лозето, се замислят какъв микросвят се крие под краката ни. А именно там, в почвените пластове, се спотайват едни от най-коварните вредители по лозата - нематодите. Името им идва от гръцките думи nema и nematos, което означва „нишка". Това е неслучайно и е свързано с тялото им, което е силно удължено и тънко, наподобяващо конец, обвито в здрава кутикула, под която се намира слой, наречен хиподерма.

Фитонематодите са дребосъци - едва от половин до десетина милиметра дълги, но щетите, които причиняват, са всичко друго, но не и незначителни. От познатите над 250 вида, много са се приспособили да живеят за сметка на растенията. Някои се впиват директно в корените (ендопаразити), други се хранят отвън (ектопаразити).

При лозята най-често се срещат нематоди от родовете Longidorus, Xiphinema, Paralongidorus, Meloidogyne, Trichodorus и други. Те не просто смучат сокове от корените и ги отслабват. Някои, като Xiphinema и Longidorus, имат още по-коварна роля - те пренасят вирусни болести. Лозата може да изглежда здрава месеци наред след заразяването, но след 9-10 месеца започват да се появяват първите симптоми. А тогава вече е твърде късно - вирусите са се настанили в растението и не могат да се излекуват.

Борбата с нематодите не е лесна, но започва с разбирането, че те са там - скрити под повърхността, невидими с просто око, но с огромно въздействие върху бъдещата реколта. За всеки лозар, който иска да пази лозето си, това знание е първата и най-важна стъпка.

Meloidogyne – майсторите на подутините по корените

Сред нематодите, които нанасят сериозни поражения на лозата, особено коварни са онези от рода Meloidogyne. Те са типични ендопаразити – навлизат във вътрешността на корените и живеят вътре в тъканта, а любимата им среда са леките, песъчливи почви. Именно там намират най-благоприятни условия, за да се настанят по лозите, особено когато са засадени на собствен корен, без подложка.

Най-опасни са младите, подвижни ларви. Те търсят връхчетата на младите корени и веднъж стигнали до там, се впиват и започват да се хранят. Но не само това - те предизвикват и образуването на характерни подутини, наречени гали или нодозитети. В началото те изглеждат като редица малки възелчета, но с времето се сливат в едно по-голямо, грубо удебеляване. Корените губят нормалната си форма, започват да се разклоняват на всички страни и придобиват вид, наподобяващ корал.

Особено ясно изразено е това при някои добре познати подложки, като Рупестрис дю Ло, Шасла х Берландиери 41 Б и Кобер 5 ББ - там кораловидното разклоняване направо „цъфти" по корените. Освен това, по по-тънките коренчета се появяват подутини, които наподобяват тези, причинени от добре познатия враг – филоксерата.

Затова, когато лозарят забележи, че растенията не се развиват добре, а корените им са осеяни с такива подутини и израстъци, е добре да се замисли - дали пък не е дошъл нелек гост в лозето – Meloidogyne? Разпознаването на този вредител е първата крачка към опазването на лозята от неговата тиха, но упорита вреда.

Когато лозарят извади болна лоза и се вгледа в корените й, често първото нещо, което забелязва, са подутините - галите, причинени от нематодите. Ако разреже една от тези удебелени части в ранен етап, тя е бяла и мека, с видимо рехава структура. Но с времето тази тъкан потъмнява - един знак, че процесите на разпад са започнали.

Почвените микроорганизми бързо се възползват от отслабените тъкани. Засегнатите корени започват да се разлагат, а най-младите, най-ценните за растението коренчета, загиват. Така цялата коренова система губи своята способност да доставя вода и хранителни вещества.

Лозата буквално гладува. Летораслите спират растежа си още на десетина-двайсет сантиметра, листата остават дребни, тънки, светлозелени, без онази жизненост, с която би трябвало да се кичи лозата през лятото. А ако заразата е върху млади растения, те често не успяват да се преборят - загиват преди дори да се развият напълно.

Това е тиха катастрофа - невидима в началото, но със страшни последици. И всичко започва от едни дребни, почти невидими червеи, които намират път към сърцето на лозата - корена. Затова грижата за здрава почва, навременното обследване на посадъчния материал и използването на устойчиви подложки не са просто препоръка - те са част от занаятчийската мъдрост на всеки истински лозар.

Но Meloidogyne не са единствените нематоди, които върлуват из лозята. Има и други, също толкова опасни, като

представителите на рода Pratylenchus

Те са от онези нематоди, които не просто проникват в корена, а се движат в него, като оставят след себе си миниатюрни рани. Именно тези наранявания се оказват входна врата за множество почвени патогени - бактерии и гъби, които не пропускат шанса да се заселят там. Така заразените участъци започват да загниват и бавно умират. Коренът не просто страда - той започва да се руши отвътре.

От друга страна, ектопаразитните нематоди са съвсем различни по поведение. Те живеят свободно в почвата, без да се скриват в корените. Но това не ги прави по-безобидни. С помощта на специален орган (стилета), те пробождат клетките на корена отвън. На мястото на убождането се образува подутина (познатата вече гала). Тя е не само следа от нападение, а и ясли за ново поколение.

Вътре в тези удебеления, женските нематоди снасят яйца. От тях се излюпват тънки, нишковидни личинки, дълги около 5 мм – макар размерът да варира според вида. Те не се бавят дълго, бързо намират пътя си към нови корени, в които проникват и започват да се хранят. По-късно личинките се уголемяват и приемат характерна крушовидна форма. И така, година след година, те възпроизвеждат няколко поколения, а заразата се разпространява като невидим пожар под земята.

Всеки лозар трябва да знае, че макар и скрити от погледа, нематодите са постоянно присъствие в почвата. Борбата с тях не е еднократна акция, а постоянна грижа - от избора на здрава почва и посадъчен материал, до наблюдение на признаците по корените и растението. Само така можем да запазим здравето на лозата и да се радваме на здрава и пълноценна реколта.

Когато говорим за нематодите, едно нещо е ясно - това са

изключително издръжливи и адаптивни създания

Те не се задоволяват само с лозата. Видовете, които нападат корените й, имат още над 1400 различни гостоприемника – от зеленчуци и житни култури до трайни насаждения и диви растения. Именно тази широка хранителна гама им позволява да оцелеят в най-различни условия и да се разпространяват както в култивирани, така и в диви екосистеми - в така наречените първични и вторични биоценози.

Най-голямото предизвикателство за лозаря е, че тези паразити трудно се изкореняват напълно. Затова не е чудно, че в модерното лозарство едно от най-ефективните средства за борба с тях е използването на подходящи подложки. Повечето съвременни лозови насаждения се отглеждат върху американски подложки и не случайно. Някои от тях проявяват висока степен на устойчивост или толерантност към нападение от нематоди.

Изборът на правилната подложка е като избор на броня за войн. Подложките, които могат да издържат на натиска на нематодите, дават шанс на лозата да расте здраво, дори когато в почвата дебнат опасности. Именно затова вниманието към подложковия материал, съчетано с добра агротехника и наблюдение на лозето, остава основен елемент в защитата от тези невидими, но изключително упорити врагове.

Борбата с нематодите не е лесна, особено когато вече са се настанили в лозовите насаждения или вкоренилища. Пораженията, които нанасят, често са трудни за отстраняване, а прякото им унищожаване в почвата е почти невъзможно. Затова най-сигурният подход е контролът и превенцията – с други думи, да предвидим присъствието им преди още да сме засадили лозите.

Това започва с почвен анализ, който се прави на дълбочина до 100-120 см, като пробите се вземат по почвени слоеве през 20 см. От всяка дълбочина се взима по 100 грама почва, която се изследва не само за наличието на нематоди, но и за видовия им състав. Установено е, че само 20-30 броя нематоди в 100 грама почва са напълно достатъчни, за да заразят бъдещите лози с вируси. А веднъж попаднали в почвата, тези вредители се размножават и разпространяват с изумителна бързина.

Но почвената проверка не е единственият инструмент в ръцете на лозаря. Изключително важно е да се обърне внимание и на предшествениците, какви култури са отглеждани на съответния терен преди планираното засаждане на лозе или маточник. Най-подходящи са бобовите и житните видове – те „прочистват" почвата, тъй като не са благоприятни за развитието на нематоди. Обратно, площи, където преди това са били отглеждани лозя, зеленчуци или овощни култури, трябва да почиват дълго – поне 8 до 10 години, преди отново да се засадят с лозови растения.

Търпението и планирането тук са от първостепенно значение. Лозарството не търпи прибързаност. По-добре е да се вложи време и усилия в подготовката на здрава почва, отколкото после да се борим с последствията от една скрита и упорита зараза. Така лозето ще има здрава основа, върху която да се гради бъдещата реколта - година след година.

В едно добре поддържано лозе нещата не се оставят на случайността. Особено когато става дума за лозови маточници, промишлени лозя или вкоренилища - онези специални участъци, където се отглежда посадъчен материал за нови лозя. Тук контролът трябва да бъде безкомпромисен.

Затова се провежда системен мониторинг (редовно наблюдение и изследване), с една-единствена цел - навреме да се открият нематоди и вирусни болести, преди да е станало късно. Когато се установи заразяване, мерките са строги - отстраняват се не само болните растения, но ако е нужно, цели редове или дори цели маточници. Така се прекъсва пътят на заразата и се предпазва останалото лозе.

Този строг контрол не е бюрокрация, а грижата на добрия стопанин, който знае, че всяка лоза има стойност – не само икономическа, а и като част от бъдещата реколта. Само чрез постоянна наблюдателност, анализ на почвата и своевременна реакция можем да запазим лозето здраво, да отглеждаме качествен посадъчен материал и да се радваме на устойчиво производство, година след година.

Разпространение

Макар често да ги свързваме с почвата, нематодите могат да бъдат пренесени и по други, по-малко очевидни пътища. Един от тях е с посадъчния материал – особено когато се използват калеми или подложки, извадени от заразени лозя. Дори при добре изглеждащ посадъчен материал, ако няма лабораторен контрол, съществува реална опасност от пренасяне на както нематоди, така и вирусите, които те разпространяват.

Друг път за разпространение е чрез почвените частици, които остават по обувките, земеделската техника, каруците или тракторите. Ако машината работи първо в заразена част от лозето, а после се премести на здрава - рискът от пренасяне е голям.

А има и трети, още по-хитър начин - водата. При поливане по гравитачен способ или при оттичане на дъждовна вода по терена, нематодите могат да се придвижват и да колонизират нови участъци. Така дори отделни гнезда на зараза могат бързо да се превърнат в широко разпространен проблем.

Затова освен почвен анализ, предшественици и химическа борба, не бива да се пренебрегват и добрата хигиена в лозето – измиване и дезинфекция на инструменти и обувки, ограничаване на механичния пренос между участъци, и задължителен контрол на посадъчния материал. Защото в борбата с невидим враг, всеки детайл има значение.

0 Биологични мерки

Когато се изправим срещу коварния враг под земята – нематодите - не винаги е нужно да посягаме първо към силните препарати. Природата и опитът на поколения лозари ни предлагат по-щадящи и устойчиви решения, които в дългосрочен план могат да се окажат дори по-ефективни. Става дума за биологични и механични средства, които с постоянство и добра организация могат значително да намалят популацията на нематодите в лозето.

0 Микроорганизми

Някои микроорганизми, като гъбите Paecilomyces lilacinus, Trichoderma spp. и Pochonia chlamydosporia, както и бактерии като Bacillus firmus и Pasteuria penetrans, атакуват яйцата и ларвите на нематодите. Те проникват в тялото им, парализират развитието им и ги унищожават. Тези полезни микроорганизми се предлагат като биопрепарати, които могат да се внесат в почвата при засаждане или вкореняване.

0 Враждебни растения

Някои растения богати на масла (рицин, синап) имат нематицидно действие. Те действат като естествена бариера и потискат активността на нематодите около корените. Тагетисът (Tagetes erecta и Tagetes patulata) съдържа в корените си вещества, които отблъскват някои видове нематоди.

0 Компост и биохумус от червеи

Добре разложеният компост и биотор от червеи подобряват микрофлората на почвата и засилват естествените защитни сили на растенията. Богатите на органика почви създават неблагоприятна среда за нематоди.

Механични и агротехнически средства

1. Дълбока обработка на почвата (оран)

При дълбоко оране (до 40–50 см), почвените слоеве се обръщат и част от нематодите и техните яйца се изнасят на повърхността, където загиват от слънце, студ или изсушаване. Това е особено ефективно в сухи и горещи периоди от годината.

2. Слънчево обеззаразяване (соларизация)

През лятото, преди засаждане, площите могат да бъдат покрити с прозрачно полиетиленово фолио за 4–6 седмици. Под въздействието на слънцето температурата на почвата се покачва над 45°C, което убива нематодите и патогените. Това е прост, но много ефективен метод за прочистване на почвата.

3. Редуване с нематодоотблъскващи култури

Засаждане на определени растения, които отделят вещества, потискащи нематодите – например тагетис (Tagetes spp.), репички, горчица, ряпа, чесън. След отглеждане тези култури се инкорпорират в почвата като зелено торене.

4. Сеитбооборот и почвена хигиена

Не бива на едно и също място да се отглеждат последователно култури, които са чувствителни към нематоди. Нужно е да се редуват с житни и бобови треви, които не са гостоприемници. Освен това, машините и инструментите трябва да се почистват, за да не разнасят заразата между участъците.

Химическата защита – когато

превенцията не е достатъчна

Когато всички превантивни мерки не са дали желания резултат и нематодите вече са се настанили в лозето, на помощ идва химическата борба. Разбира се, тя не трябва да бъде първият избор, а част от добре обмислена стратегия. За различни ситуации се използват различни активни вещества.

В лозовите вкоренилища, където се отглежда млад посадъчен материал, широко приложение намира оксамил – активно вещество с нематицидно действие, което ограничава развитието на вредителите и предпазва младите растения в най-уязвимата им фаза.

А когато става дума за площи, освободени от стари лозя, които тепърва предстои да бъдат засадени отново, се използва натриев тетратиокарбонат. Това вещество действа в по-голяма дълбочина и се прилага за прочистване на почвата от останали в нея нематоди, преди засаждането на новите растения.

Важно е тези препарати да се използват внимателно и по препоръка на специалисти, защото неправилното им приложение може да увреди не само вредителите, но и полезните организми в почвата. А доброто лозарство винаги се гради на баланс – между природата и човешката намеса.