Екскрементите съдържат хранителни вещества, необходими за растежа на културите, а нов източник на такива вещества би могъл да намали огромните емисии на CO2 от селското стопанство. Проучване сочи, че въглищата, произведени от човешки отпадъци, могат да помогнат за решаването на проблема с недостига на торове, както и за намаляване на замърсяването.

Биовъглищата са вид въглища, произведени от органична материя, обработена при висока температура, които често се използват в земеделието като тор. Процесът също така премахва въглерода от атмосферата, което го прави полезен въглероден поглъщател.

Проучването изчислява, че биовъглищата, произведени от твърди човешки екскременти,

могат да осигурят до 7% от фосфора,

използван в световен мащаб всяка година. Въпреки че процесът на производство на биовъглища преобразува само твърди вещества, към него могат да се добавят и хранителни, извлечени от урината. Изследователите са установили, че това може да осигури 15% от годишното потребление на фосфор, 17% от азота и до 25% от калия.

Преработените утайки от канализационни води вече се разпръскват върху земеделски земи, но тяхното използване е спорно, тъй като често съдържат микропластмаси, тежки метали, течни химикали Pfas, патогени и фармацевтични продукти. Изследователите твърдят, че биовъглищата могат да избегнат този проблем, като разделят отпадъците при източника.

Проучването оцени, че процесът на получаване на биовъглища може да намали теглото и обема на твърдите екскременти с до 90%, което представлява значително повишаване на ефективността в сравнение с транспортирането на утайки от канализационни води, поради високото им водно съдържание.

Процесът на производство на биовъглища позволява също така пропорциите на хранителните вещества да се регулират според нуждите на отделните култури. Това може да реши проблеми, свързани с използването на торове, като растеж на плевели и еутрофикация – когато излишните хранителни вещества се отмиват в подпочвените води, причинявайки бърз растеж на водорасли, което изчерпва кислорода и намалява слънчевата светлина, достъпна за подводните екосистеми.

Д-р Йоханес Леман, професор по биогеохимия на почвите в Корнелския университет и водещ автор на проучването, публикувано в списанието PNAS, каза:

„Да се говори за канализация не е толкова атрактивно, колкото да се говори за възобновяема енергия, но предотвратяването на разхищаването на ресурси чрез създаване на кръгова икономика също е ключово за зеления преход."

Според Междуправителствения комитет по изменението на климата

селското стопанство е отговорно

за 25 % от глобалните емисии

на парникови газове. С нарастването на търсенето на глобалните селскостопански системи да осигуряват достатъчно храна за всички, нараства и потребността от торове за възстановяване на хранителните вещества в почвата.

Синтетичните торове доставят три основни хранителни вещества на почвите - азот, калий и фосфор - и трите са свързани с енергоемки и често разрушителни за околната среда производствени процеси. Азотът от атмосферата се използва за производството на амоняк чрез процеса на Хабер, а превръщането му в азотни торове и използването им в селското стопанство води до емисии от около 2,6 млрд. тона CO2 годишно - повече от глобалната авиация и корабоплаването, взети заедно.

Откритата експлоатация на фосфатни скали за добив на фосфор оставя трайни белези върху природните ландшафти, а преработката им в торове води до образуването на радиоактивен фосфогипс като страничен продукт. Добивът на калий от калиеви руди допринася за засоляването на почвата и замърсяването на прясната вода поради големите количества солен страничен продукт.

Според Леман, „последствията (от възстановяването на ресурсите от биовъглища) надхвърлят рамките на селското стопанство и засягат икономиката и геополитиката. С намаляването на ограничените минерални ресурси, страните без значителни запаси могат да станат зависими от тези, които разполагат с такива, за да задоволят селскостопанските си нужди и да осигурят продоволствената си сигурност. Например, Мароко притежава 70% от световните запаси от фосфати.

Вместо това,

алтернативно бъдеще, в което

хранителните вещества се рециклират

чрез кръгова икономика, би могло да даде възможност на страните да произвеждат храни, без да разчитат на вносни торове, като по този начин се коригират проблемите на екологичната справедливост в глобалния юг чрез потенциално смекчаване на климатичната миграция, една от основните причини за която е провалът на селското стопанство."

Източник: theguardian.com