Според ново проучване, ако международната търговия с храни бъде прекратена, само Гвиана може да самозадоволи нуждите си

В момента световната политика не изглежда особено отворена към сътрудничество, но кои страни биха могли да се изхранват самостоятелно, ако цялата международна търговия с храни бъде прекратена?

Само една, според ново проучване.

Изследователи от Университета в Гьотинген, Германия, и Университета в Единбург анализираха данни за производството на храна от 186 държави. Резултатите показаха, че Гвиана е единствената държава, която може да е напълно автономна по отношение на всички седем основни групи храни, на които се фокусира проучването.

Китай и Виетнам са на второ място, като произвеждат достатъчно храна, за да задоволят нуждите на населението си в шест от седемте категории.

Само една от седем страни достига квотата в пет или повече групи храни, докато повече от една трета са автономни в две или по-малко групи. Шест страни – Афганистан, Обединените арабски емирства, Ирак, Макао, Катар и Йемен не са в състояние да постигнат автономност в нито една група храни.

Дори и ако погледнем малко по-далеч, икономическите съюзи, съставени от няколко държави, показват сходни тенденции. Например Съветът за сътрудничество в Персийския залив в Близкия изток постига самодостатъчност само по отношение на месото, докато съюзите в Западна Африка и Карибите постигат целта само за две групи. Нито един икономически съюз не произвежда достатъчно зеленчуци, за да изхрани цялото си население.

За да запълнят празнините и да задоволят хранителните нужди на населението си, повечето страни разчитат на търговията. Много от тях обаче все още зависят от един-единствен търговски партньор за повече от половината от вноса си, което ги прави особено уязвими към пазарни сътресения.

Поддържането на разнообразни търговски мрежи между страните и регионите е от решаващо значение за бъдещите доставки на храни, казва екипът. Взаимните мита вероятно не помагат.

„Международната търговия с храни и сътрудничеството са от съществено значение за здравословното и устойчиво хранене. Въпреки това, силната зависимост от вноса от единични страни може да направи нациите уязвими", казва Йонас Стел, икономист по развитие в Университета в Гьотинген. „Изграждането на устойчиви вериги за доставки на храни е от решаващо значение за осигуряването на общественото здраве."

Изследването е публикувано в сп. Nature Food.