След Англия, българин разви успешенбизнес с меки плодове и на родна земя

19 април 2023, 10:30

Бг Фермер

19066

Направихме много опити да заснемем цялото стопанство в един кадър, но безуспешно.

Необяснимо е защо в чужбина нашенците са по-работливи, казва Неби Сюнетчиев, мениджър на „Еуро Плантс“

Радина Иванова

Не сме си представяли, че в Сакар планина ще намерим такова голямо стопанство за ягодоплодни култури, каквото е „Еуро Плантс“. Цялата им площ е 4000 декара, от които около 220 дка оранжерии за разсад, 60 дка – ягоди за плод, 15 дка – малини за плод и 21 дка - боровинки за плод.

Освен разсади и плодове, тук отглеждат около стотина месодайни породи говеда Абърдийн Ангус и Лимузин, така, че в общата площ влизат пасища и други земи.

Стопанството е създадено през 2016 г. от Славей Славчев. От над 20 години той живее във Великобритания, където е направил още три подобни стопанства, две около града Рединг и едно в околностите на Оксфорд.

Причината да изгради британски прототип и у нас, и то на това отдалечено място, е съвсем логична – родният край. „Държеше да е тук. Баща му е от близкото село Костур, а майка му е родом от съседното Младиново“, разказва за „Български фермер“ Неби Сюнетчиев, мениджър на българската ферма. Сега Славчев редовно пътува до България и обратно, докато преди да направи фермата си е идвал веднъж на пет години.

Стопанството е изградил изцяло с лични средства - тоест британски капитал. Тази година имат одобрен проект за инвестиции по Програмата за развитие на селските райони. Ще изградят пакетажен цех.

С едва 20-сантиметров почвен слой и последна категория земя, тук трудно би се правило някакво традиционно земеделие. Това обаче изобщо не пречи на отглеждането на малините, къпините, ягодите и боровинките. Правят го на закрито, в отопляеми оранжерии, а самите растения са посадени в кокосови стърготини, ягодите в чували, останалите - в саксии. Освен, че по този начин си осигуряват контролирана система на отглеждане, включително с ветрови мрежи отвън, които предпазват от проникване на чужди семена, е удобство и за самите берачи. Ягодите за плод например са на стелажи на нивото на очите/раменете.

Пазарът им за пресни плодове е предимно за България, с дял около 90%, като малините се пласират най-вече в търговските вериги, а ягодите – на борсата. Разсадът пък е почти изцяло за Европа и Великобритания, едва процент се пласира у нас.

По думите на Неби надценките на веригите са доста високи, а тяхната ягода има цена. Това е така, тъй като не залагат на добиви, както мнозина, а на качеството.

„Като си купя ягода от магазина, втори път не повтарям. Отчайвам се. Не е вкусна, няма захарност, затова започнахме да гледаме хубави плодове, които могат да се ядат“, разказва той. Предимно от сортовете зависи качеството на плода, а също и начина на отглеждане. Но не е ли изискване на търговците плодът да е издръжлив, т.е. твърд, което допринесе за масовото навлизане на такива по-безвкусни продукти, зададохме му въпрос. Не точно, отговори той, не е заради логистиката, тази също е твърда, но добивът ѝ е по-малко. Даже тази може да издържи повече, посочва Неби Сюнетчиев. Разхождайки се из оранжериите ни показа ранни ягоди с добив около 500-600 грама от растение, а някои по-късни сортове достигат и 800 грама.

Сортовете са английски, но пък в английските ферми на Славей отглеждат много по-малко плодове за прясна консумация. Там предимно разчитат на разсадите. И въпреки, че британският пазар оценява меките плодове – 7,50 паунда е изкупната цена на ягодите, Неби предпочита да пласира продукцията у нас.

„Можем да изнасяме, вече имаме и собствен камион. Но гледаме тук да развием пазара, ако се задръсти, тогава да изнасяме за там“, допълва той и заключава, че за хубавия продукт пазарът е неограничен.

Друг голям потенциал, който стои пред тях, е Солунската зеленчукова борса. В южната ни съседка е рядкост да видиш малини и ягоди в супермаркетите и магазините, по-малко ги отглеждат там. Ягодата е чувствителен плод, но пък малината не се плаши от жеги, така че би могла да се отглежда в Гърция. Там обаче масово внасяли меки плодове от Испания и Мексико на ниски цени, което за българската „Еуро плантс“ е предизвикателство. „Харесаха ягодите ни, но искат да се доближим до техните цени. Там се пласират по-високодобивни сортове, за сметка на качеството. При тях цената е доста ниска, а за нас тя е под себестойност“, посочи мениджърът.

Неговите планове са да разшири оранжериите, тъй като има търсене на техните продукти – и плодове, и разсади. Това, което всъщност го забавило преди година–две, е поскъпването на желязото.

Един агробизнес, различни условия

Какви са причините един и същ бизнес да се развива с различни темпове тук и на Острова – на този въпрос от опит могат да отговорят от фирма „Еуро плантс“.

Първият фактор е работната ръка. И тук, и там служителите са българи, управлението е от българи, тук работят около 100 души на постоянен договор, там – също са около сто души на ферма. Но производителността в Англия е по-висока, твърди Неби. Работата там се върши по-експедитивно, самите хора по-бързо влизат в крачка.

Той и семейството му всъщност са намерили работа при Славей Славчев, когато заминали да работят в Англия. С новото поприще на мениджър Неби се завръща за постоянно в България, само че не в родния гоцеделчевски край. Самият Неби е давал идея на шефа си да направят стопанството край Гоце Делчев, където и селата са по-населени.

„Не можем да си обясним на какво се дължи това явление - ниската производителност у нас. Може би е в нагласата. Там отиват да работят, да работят и да се върнат. И колкото работи повече, ще изкара повече. Докато в България масово се оплакват, че искат пари, а не искат да си ги изкарат. Има хора, които работят, но са малко“, разсъждава управителят за британските стопанства на Славчев.

Вторият фактор е бюрокрацията. В сравнение с България може да се каже, че във Великобритания такава изобщо не съществува. Тук тя много пречи на нормалното развитие на една плодотворна инициатива. Институциите ни имат като престъпници, а в Англия е точно обратното. Там те стимулират. Работиш и никой не ти пречи, поясни Сюнетчиев.

По-различно е и подпомагането, и преди, и след Брекзит субсидията се дава на площ. Няма значение дали си обработваема земя или гора, цената е една и съща. И най-важното е, че не ходиш да я заявяваш. Не очертаваш площи, не гониш срокове... Там бюрокрация няма, това са излишни за бизнеса утежнения, но явно, че там го знаят, тук - не.

Още по-видно сравнение Неби дава с полагането на началото. По едно и също време започнали да изграждат фермата в свиленградското село Костур и третата им ферма в Англия. С около 40 декара успяват да стартират производството в България, докато там още в първата година успяват да достигнат сегашните 300 декара. По-улеснено е, купуваш земя и я засаждаш.

По думите му единственото нещо, което се промени вследствие на излизането им от ЕС за фирмата, е забавянето на стоката по митниците и допълнителни такси към митническите агенции.

Посещението ни в „Еуро Плантс“ беше в сравнително спокойно време. Работеха към 30 души. След месец обаче ще са им необходими 150, включително с наети на еднодневен трудов договор.

Освен парниците и пасищата с говеда, видяхме малко поле с аспержи, две езерца, хладилно помещение и котел за отопление на парниците.

„Ноември месец имаме само два студени дни, но трябва да предпазим растенията. Като ги спася тогава, след това бера до Нова година. Като цяло е топло в района“, заключава Неби Сюнетчиев.