23° C, ясно небе
Напада почти всички култури, като причинява огромни щети по зърнената и плодова реколта
Зелената миризливка (дървеница) е един от неприятелите, които от инвазивен за България вид много бързо се разпространи в цялата страна и се превърна във важен вредител по различни културни растения.
Първите данни за неприятеля в Европа са от Италия през 1998 г. Предполага се, че зелената миризливка произхожда от Източна Африка, откъдето се разпространява чрез търговски стоки, а също и способността на насекомите да прелитат големи разстояния. Към момента се отчита много голямо разпространение на вида, в различни континенти, като постоянно превзема нови територии.
Неприятелят има много гостоприемници, но има предпочитания към културите от сем. Бобови. Вреди също по растенията от семействата Зелеви, Житни, Картофови, а също и по други диви представители.
Развитие
Зелената миризливка образува няколко поколения през годината, като броят им се определя от района, климата и растенията гостоприемници. В повечето райони на разпространение дървениците изпадат в диапауза през зимните месеци, но в много топлите райони възрастните продължават развитието си, показват наблюденията на ентомолозите в различните части на света. Зимуващите насекоми придобиват червено-кафяво оцветяване. В топлите зимни дни те изпълзяват от укритията си и търсят храна.
През пролетта възрастните напускат убежищата си и започват да се хранят – основно през нощта. Те снасят яйца от долната страна на листата, предимно по върховете на растенията.
Нимфите от първа възраст не се хранят и остават там, където са излюпени. Тези от втора и трета възраст се хранят на групи, а от трета и четвърта – се разпръскват и се хранят поотделно.
Наблюденията показват, че оптималната температура за развитието на дървениците е около 30 градуса. При тези стойности нимфите се развива най-бързо.
Продължителността на развитие зависи не само от температурата, но и от храната. Установено е, че при изхранване със соя, нимфите преминават стадия два пъти по-бързо в сравнение с други видове.
Вредна дейност
Установено е, че зелената миризливка напада всички части на растенията, включително стъблата и жилките на листата. Все пак насекомите предпочитат пъпките и плодовете.
При сериозно нападение на неприятеля може да се стигне до значително намаляване на добивите. Вследствие на вредната дейност на дървениците растителните тъкани се деформират и обезцветяват, а това рефлектира върху качеството и търговския вид на културите. Смученето на сок води до намаляване броя на семената и теглото им, както и окапване на плодовете. Освен това се забавя растежът на неузрелите плодове, тъй като те са предпочитани от миризливките, като се стига до деформирането им или до преждевременно окапване.
Дупчиците, които оставят при храненето, са вход за навлизане на гъбни и бактериални инфекции.
Повреди по културите
- Повредите по соята се изразяват в дребни, деформирани и спаружени семена. Други имат само черта точка и са хлътнали в мястото на хранене. Семената на нападнатата соя са със слаба кълняемост, а масленото им съдържание се е понижило сериозно, добивът – също.
- Нападнатите домати узряват преждевременно, като плодовете са с намален размер и тегло. Зелените плодове се предпочитат пред червените. А зрелите плодове, които са повредени, са с лош търговски вид.
- Миризливката напада пшеницата в млечна и восъчна зрелост, като понижава кълняемостта, теглото и хлебопекарните качества на зърното.
- Повредените оризови зърна са сбръчкани и изсъхнали. Наблюдават се кафяви петна и се развиват гъбни патогени.
- Соргото, нападнато във фази от млечна до пълна зрелост, драстично намалява добива от зърно.
- Сериозни загуби се отчитат при нападение на насаждения с цитруси и други овощни в различни райони на света.
Мерки за борба
На този етап няма цялостно решение за борба със зелената миризливка, признават специалистите в областта на растителната защита. Освен това инсектицидите не дават задоволителен ефект, дори напротив показват някои опити – стига се до увеличение на популацията на неприятеля и на нападението от него.
- В някои страни се прилагат интегрирани програми, като се използва колонизиране на биоагенти. Също така се отглеждат култури, които привличат не само вредните дървеници, но и естествените им врагове.
- Използването на химичен метод се препоръчва от 4-та до 5-та възраст на нимфите. Третиранията трябва да стават до обяд, когато те се намират по най-външните части на растенията.
Опитите показват, че има ефикасни фосфорорганични и карбаматни инсектициди, но те нямат продължително действие – не могат да предотвратят последващото намножаване.
- Биологичният контрол е опция, тъй като има и паразити, и хищници, които нападат отделни стадии на дървеницата. В различни страни и при различни култури се извършват опити в тази насока.
Коментари