9° C, облачно
Николай Георгиев е посветил 10 години от живота си на аквакултурите
Николай Георгиев (61 г.) е посветил последните 10 години от живота си на производството и пазарната реализация на миди. Вече над 30 години той живее в бургаския квартал Ветрен. Има дъщеря Зорница и двама внука на 9 и 14 г., които са ученици.
„Работил съм в полицията до 2000 г., след това се занимавах с проекти в сферата на екологията. Имам фирма за производство и търговия на екобрикети, екопелети и биомаса за автоматизирано изгаряне“, споделя бургазлията и допълва: „Старая се да будя любопитството у внуците, да се интересуват и да знаят повече за храната, която консумират. Да спрат с тези полуфабрикати, но трудно се успява“.
Николай е управител на мидената ферма, която се намира
в акваторията непосредствено под нос Емине
Мястото не е избрано случайно. Определено е от Института по океанология при БАН като „мидената банка на България“. Тук минава огромно морско течение, което благоприятства размножаването и развитието на мидите.
„Основната предпоставка за избора на мястото беше липсата на замърсители“, разказва Николай Георгиев. Технологията за култивиране на мидите не е върху дълги хоризонтални колекторни въжета, а върху мрежести колектори с дължина 125 м, поставени на дълбочина 3 метра под водата. Ползва се още във фермата на Бьорн Аспьой, която се намира в акваторията на норвежкия град Ставангер. Екологията е от първостепенно значение за бизнеса, както в Норвегия, така и на територията на българската „Био Аква Ферм“. Цялата ферма под нос Емине е разположена на площ от 265 дка и попада в обхвата на Европейската екологична мрежа „НАТУРА 2000”, както и на две екологично защитени зони.
Годишното производство на живи миди
е около 160–180 тона
и е почти постоянно, с изключение на зимните месеци – декември, януари и февруари. Добивът, в зависимост от потребностите, се извършва по два начина: ръчно и с мултифункционална машина робот, с производителност 10 тона миди на час. Системата за очистване на мидите е механизирана с въртящи се барабани, задвижвани с електрическа енергия или ръчно, т.е. на място около колекторите. По БДС размерът на черупката трябва да бъде от 4,5 до 5 см, а големина на ядката - не по-малко от 1,5 см. Реализацията на пазара се извършва още същия ден, директно от рибарското пристанище Несебър, в гаци с тегло 5–10 кг, или в пластмасови каси.
Проектът е изпълнен с финансиране по подмярка 2.1 „Производствени инвестиции в аквакултура“ от Програмата за морско дело и рибарство на ЕС и кредит от Българо-американска кредитна банка. „Изплащането на кредита е трудно без подкрепата от Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (ЕФМДРА)“, пояснява предприемачът. Технологията е подходяща както за морски, така и речни водни басейни.
Натурални миди в собствен сос
Наблюдава се еволюция по отношение на културата на консумация на миди в България, но все още има място за развитие, по думите на предприемача.
„Почти всяко заведение по Северното Черноморие вече предлага миди и готвачите по различен начин правят рецептите атрактивни за своите клиенти“, казва той. Уточнява, че за приготвянето на истински „миди в собствен сос“ не бива да се използват бира, вино или други съставки, тъй като се губи идеята за натурално ястие.
За да могат да предлагат бланширана мида в собствен сос от мобилен цех, компанията е трябвало да получи изрично разрешение от Европейския орган за безопасност на храните. Успели да го вземат и сега прилагат технологията, която позволява да се запази натуралният вкус на черноморската мида, а тя е много по-вкусна от океанската, по думите на бургазлията. „Изискването при тази технология е, мидата да се държи 90 секунди във вода с температура 95 градуса в специален съд под капак, който не позволява черупката да се разтвори“, обяснява Николай Георгиев. Така бланшираната мида се предлага директно от каравана на несебърския кей, а също и в големите търговски обекти и ресторанти в страната.
Българската компания прилага също патентована технология на доц. Камен Данов от Университета по хранителни технологии, при която мидата зрее бавно в марината, съставена единствено от морска сол, лимон и дестилирана вода. Така мидата може да се съхранява до 1 година при ниска температура.
Нелегални продажби
В активния туристически сезон по Черноморието се предлага мида от некултивиран хабитат и това става с разрешението на държавата, споделя с възмущение Никола Георгиев. Събират се миди около пречиствателни станции, които причиняват сериозни здравословни проблеми. Много фирми фалираха поради липсата на защита от държавата по отношение на този проблем, отбелязва опитният мидар. По неговите думи, 2019 г. е била силна пазарна година. След това обаче настъпилата пандемична обстановка, както и липсата на защита от държавата заради нелегалния улов, докарали местните фирми да изоставят мидените полета. „В района на Каварна две от големите фирми преустановиха дейност, на юг - "Морски дар" също, "ШАТО" продаде част от компанията на гръцка фирма, а впоследствие съвместна проверка на държавните органи установи, че мидените полета са изоставени. В сравнение с Оперативна програма за рибарство и аквакултури 2007-2013 год., при Програмата за морско дело и рибарство 2014-2021 г. броят на подпомогнатите мидени ферми е три пъти по-малък - едва 5, а също така и заложеното за производство количество е 11 пъти по-малко“, разказва стопанинът.
Всяка неделя Николай със семейството си ходи на литургия в църквата „Свети Николай Мириклийски“ край село Емона. „Нашият свещеник казва: Ако всички спазват 10-те Божи заповеди, няма да има нужда от държавни закони. Вярвам, че нашият Господ ни е изпратил послание за истинност, вяра и най-вече любов“, споделя бургазлията.
Коментари