Проф. д-р Стайка Лалева е директор на Земеделския институт – Стара Загора от 2004 година. Завършила е през 1981 година ВИЗВМ – Стара Загора, специалност „Зооинженерство". С дългогодишен опит в науката, практиката и управлението на животновъдни системи. Проф. Лалева е сред най-уважаваните специалисти в своята област.

- Проф. Лалева, от колко време сте махнали клетките и сте въвели новата технология за модерно групово отглеждане на телетата в ЗИ – Ст. Загора?

- От две години вече не отглеждаме телетата в клетки, а групово с майка-робот за хранене. При нас три дена получават коластра в родилното помещение, а след третия ден се прехвърлят в дворчето, където са всички телета, и бозаят от майката-робот.

Тя сама дозира млякото – телетата са с чип и получават спрямо възрастта и килограмите това, което им се полага. Хубавото е, че имаме по-малко нужда от човешка ръка. В робота можем превантивно да слагаме и пробиотици. Така не избягваме антибиотици и подпомагаме борбата с антимикробната резистентност.

В началото имаше нужда да се обучат и хората, но роботът сам се почиства, дезинфекцира, добавя си мляко и си разрежда, така че се минимизират човешките грешки. Преди хранихме в клетки с кофи или със шишета с биберон, но там по-трудно се контролира дизинфекцията на кофите, измиването, температурата и т.н.

За нас е добре, че взехме това решение. Нямаме проблеми със здравословното състояние – и зимата, и лятото, телетата се чувстват много добре.

Теленца на опашка за мляко от майката робот.
Теленца на опашка за мляко от майката робот.

- Откакто сте въвели новата технология, какви са Ви наблюденията относно заболеваемост, смъртност или други проблеми?

- И преди, и сега сме нямали висока смъртност при нашите телета. Но груповото отглеждане сега е по-близо до самата биология на теленцата, до техните нужди. Така са по-щастливи.

Нямаме проблеми нито с конкуренция, нито с отпадане на телетата. Това категорично мога да го кажа. Понякога при майката-робот някое по-доминантно теле решава, че му се пие още, избутва по-малкото, но дори да отиде там, не му се пуска мляко. Стои, стои и си излиза. И по-малкото теленце си бозае.

Аз от 86-та година съм била зоотехник във ферма. Групово се отглеждаха телетата, с големи дворчета, и тогава не е имало проблеми. Но след това, когато дойдоха клетките... Те не спестяват място, според мен. Сега имаме оставени една-две клетки, само за да можем при обученията на фермерите да ги показваме – "това е старата, това е новата технология".

Групово отглеждане на телета в Земеделския институт в Стара Загора
Групово отглеждане на телета в Земеделския институт в Стара Загора

- Вашият робот колко струваше?

- Мисля, че тогава беше 20 и няколко хиляди лева, но все пак може вече да е повече. Но си има консултанти на фирмите, които дават възможности за разсрочено плащане, на два или на три пъти. Консултантите са много точни, няма да се опитат да продадат на всяка цена нещо. След това дори помагат при обучението.

Важно е да се знае, че това не трябва да се смята като разход, а като инвестиция за отглеждането на телетата. Защото от тяхното правилно развитие до 3 месеца зависи по-нататък развитието на женските животни и млечността на първа лактация. Когато животните не са се развивали добре или са боледували през този период, има доста данни, които показват, че имаме по-ниска млечност. Така че на това трябва да се гледа като инвестиция за бъдещото развитие на стадото.

- Какви съвети бихте дали, за да няма човек проблеми, а само ползи от новата технология?

- Преди всичко трябва телето много бързо да получи коластра след раждането, защото първата коластра е най-важна за имунитета. След това е важна хигиената, а също и грижите, които се получават за телето. Да ги гледаме като домашни любимци, защото животните усещат, когато ние сме нервни или се държим грубо с тях, а когато се държим добре, те са щастливи и, разбира се, растат по-добре. А после се отблагодаряват с продукция и с растеж.

- В заключение?

- С една дума, при новата технология плюсовете са много повече от минусите. Минусът е само размерът на инвестицията, но ако това се подпомогне, а още повече ако стане под формата на европейски регламент, ще трябва да се направи.

Това е решението. Няма друго, когато искаш да имаш мляко и телета. И наистина, ако самият стопанин има възможност да направи тази инвестиция, препоръчвам да я направи, защото си заслужава.

Интервюто е проведено от инж. Стефан Димитров в Земеделски институт – Стара Загора