7° C, облачно
Лози се съкращават през май, но не важи за всички сортове и невинаги се прави
Знае се, че лозата и асмата подлежат и на летни резитби, както овощните видове. Налага се да се премахнат по-слабите леторасли или тези, които пречат, защото растат навътре и засенчвт, и по този начин стават излишни.
Тази наша намеса се оказва наложителна за подобряване на растежа, както и за по-добро и пълноценно плододаване.
Т.нар. зелени резитби
или зелени летни операции наричаме така, защото те се правят, за разлика от зимната резитба, през май на зелено. Но, въпреки това, не трябва да имате опасения, че ще навредите.
Става дума за филизене, колтучене, прищипване и кършене.
Каква е разликата между тях? Кои се правят редовно и кои – не?
Кършенето
Лозарите го правят почти редовно – така отстраняват растящите върхове на летораслите – заедно с връхчетата се премахват и 5-6-7 недоразвити листенца.
Кършат се обаче силните лози, по този начин се избягва тяхното изресяване. Освен това с тази операция се подобрява и слънчевото огряване и проветряването на гроздовете, което е много важно за залагане на плода.
Благодарение на това се получава по-добро узряване, а и е по-слабо заразяването с основните опасни болести.
Сортовете, които са склонни към изресяване, трябва да се кършат непременно преди началото на цъфтежа.
Невинаги се прищипва
Премахването на вегетационния връх на летораслите при лозата се нарича прищипване.
То се извършва през пролетта по време на буйния растеж на летораслите. Състои се в отделянето на 1-2 см от върховете на летораслите.
Това мероприятие, макар и твърдо възприето в лозарството, у нас не се прави винаги от стопаните.
Нашите лозари го прилагат по-рядко, и то в повечето случаи при по-младите и буйни лози, както и при сортовете, които имат склонност към изресяване.
Прищипването доста помага, защото намалява източването на ресите в мустаци, предотвратява изресяването и подобрява хранителния режим на лозите по време на цъфтеж.
След като се премахне върхът на летораслите, за които се налага, растежът спира за десетина дни, но след това отново се възобновява, при което започват да се развиват странични леторасли.
Прищипването иа летораслите на десертните сортове, които имат средно сбити гроздове, не е за предпочитане. Така например при лозите от сорта Болгар, при които обикновено не се наблюдава изресяване, не трябва да се извършва прищипване - тъй като след прилагането му гроздовете стават още по-плътни.
Не трябва да се прищипват също така летораслите на слабо растящите лози.
Кога е времето за филизене
Най-благоприятният момент за филизене в нашата страна е около средата на месец май, при дължина на летораслите 15-20 см, когато се очертаят съцветията и се появи първият мустак.
В това състояние лесно се различават плодните от безплодните леторасли.
Операцията трябва да се извършва навреме и във възможно най-кратък срок, докато летораслите не са станали много твърди и още е възможно лесно и бързо да се премахнат, без да се режат.
Ако се филизи късно, положителният ефект от приложението му намалява, тъй като заедно с летораслите се отделят и хранителните вещества, които са изразходени за тяхното формиране. А това довежда до отслабване на лозниците.
Освен това, както споменахме, когато летораслите започват да се вдървесиняват, трудно се премахват с ръка и трябва да се изрязват до основата.
Времето за филизене понякога съвпада с първото пръскане срещу мана по лозата.
Най-правилно е в такъв случай да се ускори и да се извърши в кратък срок, а след това да се пръска.
Ако са паднали проливни дъждове обаче и съществуват благоприятни условия за развитие на мана, тогава филизенето се извършва след пръскането на лозята.
Колтучене – за или против
Чрез колтучене се премахват страничните леторасли, израснали от летните очи на главния леторасъл.
Тази операция у нас не се прави винаги, но когато трябва да се прекрати растежът на страничните леторасли, за да не се изразходват излишни количества хранителни вещества и вода, тя се налага. Колтученето обезпечава растежа и плододоването на основните леторасли и е предпоставка за получаване на по-високи добиви от грозде в същата година.
Колтучи се и когато искаме да помогнем на летораслите, израснали от чеповете-заместители, които ще се използуват за плодни пръчки – така подобряваме залагнето на по-голям брой и по-силно диференцирани съцветия в зимните им очи.
Помага и при силно засенчване на листата, особено на плодните леторасли, които фотосинтезират по-интензивно от листата на безплодните леторасли. Това съдейства за по-ранно узряване.
Прави се и с цел проветряване. Обикновено колтуци се развиват много силно при млади и буйни лозя, отглеждани върху плодородни почви с богат воден и хранителен режим. Много колтуци се появяват и след неправилно извършване на някои агротехнически мероприятия: напр. обилно напояване, неправилно торене, недостатъчно натоварване със зимни очи при резитбата на зряло, силно филизене, кършене и др. При такива условия всички сортове проявяват склонност към образуване на странични леторасли. Количеството и силата на растежа на колтуците зависи и от биологичните особености на сортовете.
Колтуците отнемат голямо количество хранителни вещества и вода за своето развитие в ущърб на растежа и плододаването на главните леторасли. Поради това някои лозари смятат колтуците за паразити на лозата и препоръчват да се премахват изцяло, до основата.
Коментари