Интересен факт при покупката е, че субективните усещания

и симпатизирането на определена марка от страна на фермерите
имат едва ли не по-голяма роля, отколкото икономическите аспекти

Андреа Файфър Feiffer Consult

Увеличаването на мощноста в сектора на прибирането на зърното непрекъснато расте. Двигателите на най-мощните модели вече приближават границата от 600 к.с., и изглежда, че инженерите не смятат да спрат до тук. Една от причините за тази тенденция е желанието да се намалят нарастващите разходи за заплащането на труда на висококвалифицирани комбайнери за единица площ. По тази причина толкова често се говори за повишаването на производителността при жътвата. Ако през 1950 година за прибирането на реколтата от 1 хектар са били необходими окоо 30 часа, то през 1990 година е стигал само 1 час, а днес е напълно реално работата да се свърши за половин час.

Търсенето на комбайните се диктува от цените на зърното. Дори в Южна Германия, където преобладават дребни стопанства, фермерите все по-често се замисят за закупуването на собствен комбайн. А излишната влага - през последните години по време на жътвения сезон се наблюдават валежи, че и направо порой, показва, че жътвата не винаги може да се проведе в правилните срокове. Вследствие на това на вторичния пазар на земеделска техника се увеличи търсенето на пет- и шест сламотръсни машини в добро състояние.

ОВЪРШАВАНЕ

На пазара има зърноприбиращи комбайни от три основни типа. Освен добре известните на всички сламотръсни модели, съществуват още аксиално-роторни, както с един, така и с два ротора, както и хибридни - при тях роторния принцип е съчетан със сламотръси.

Постепенно класическите сламотръсни комбайни започват да излизат от играта. Разбира се, това се отнася преди всичко за висшата лига - моделите с мощни двигатели. При традиционните сепариращи системи, масата, попадаща в камерата за овършаване, преминава през нея твърде бързо. Обикновено тя се оказва на сламотръса за една двадесета част от секундата. А за това време трябва да се отделят колкото е възможно повече зърна в подкамерното пространство. След това масата с остатъците от зърното се отправя към сламотръса. Тъй като за отделянето на зърното на него се използва кинетичната енергия от падането на самите зърна, да се изтръска твърде много от общата маса не е лесно. Така че лимитиращ фактор за приозводителността тук не е мощността на двигателя и пропускателната способност, а размерът на загубите на зърно на сламотръса. По тази причина при съвременните модели в конструкцията на сепариращата система понякога се включва втора камера с широки ъгли на подкамерното пространство и няколко битер-сепаратора. За подобряване на отделянето на зърното от влажната маса, диаметърът им се увеличава, както впрочем, и при роторните и хибридните комбайни.

Заедно с това сламотръсните машини са малко по-универсални, особено, ако по някакви причини стопанството не се нуждае от висока пропускателна способност. При невисоки добиви пет- или шестсламотръсен комбайн с хедер с голяма работна ширина често работи доста ефективно. Същото се отнася и за сламотръсните машини с многостепенна система на овършаването. Те се представят добре и в условия на високи добиви, когато през сепариращата система преминава много маса. За сламотръсната машина при такива условия е много по-лесно, отколкото за роторната или хибридната. На него не му се налага да прекарва огромно количество слама през дългия ротор с риск той "на мъртво" да се задръсти. Сламотръсните комбайни се оказват по-ефективни при жътвата на рапица, както и при голяма заплевеност на посевите.