Браншовите организации все се още могат да правят предложения за промени

 

Министерство на земеделието и храните представи пред членовете на парламентарната земеделска комисия промените, които предлага да бъдат направени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Голяма час от тях засягат дейността на животновъдите. Лилия Стоянова, началник-отдел в дирекция „Поземлени отношения и комасация" в МЗХ, представи предложенията, които засягат 4 основни теми в частта на закона, касаеща ползването на земеделските земи.

Предлага се изменение на чл. 37в от ЗСПЗЗ, в който се променя начинът на одобряване на споразуменията за ползване на обработваеми земи и трайни насаждения. Действащата нормативна уредба изисква, доброволно споразумение да влезе в сила при подписване от всички участници в него. Практиката от последните години обаче показва, че това става все по-невъзможно поради различни причини. Ето защо в проекта се предлага, доброволното споразумение за ползване да влиза в сила, когато е подписано от не по-малко от 2/3 от участниците в него, обхваща площ не по-малко от 2/3 от масивите за ползване, а за останалата 1/3 се извършва разпределение по действащите към момента правила. Предложението вече е прието от Консултативния съвет по поземлени отношения.

Проблеми при разпределението

на пасища, мери и ливади

В частта, уреждаща сключването на споразуменията за ползване на пасища, мери и ливади за животновъди, се разширява базата, на която могат да се правят споразумения. До момента такива споразумения можеха да сключват само животновъди и само в землището, в което се намира техният регистриран животновъден обект, което стеснява обхвата на площите, за които може да се прави такова споразумение, т.е. се намаляват възможностите на животновъдите да ползват такива пасища.

Предложенията за изменение в чл. 37ж целят да решат този проблем така, че един животновъд да може да участва в споразумение в землище, където няма регистриран животновъден обект, но има регистрирани правни основания за ползване на пасища, мери и ливади. Също така се предвижда, в споразуменията да могат да участват собственици на такива имоти, с цел разширяване обхвата на споразуменията.

„Ние считаме, че така ще се увеличат площите, които един животновъд би трябвало да ползва", посочи Лилия Стоянова. Ако бъдат приети от членовете на Консултативния съвет по поземлените отношения, тези текстове ще бъдат прецизирани допълнително и това може би ще доведе до някакви изменения, отбеляза експертът.

Промени при търговете за обработваеми

земи от държавния поземлен фонд

При търговете за имоти от държавния поземлен фонд – обработваеми земи - на Консултативния съвет по поземлените отношения е прието предложението за първо предлагане на търг за стопани от секторите, които са уязвими и трудно конкурентни на цените, които се обявяват на обществените търгове – това са секторите зеленчукопроизводство, производство на плодове, както и по отношение снабдяването на животновъдите с фуражни площи. Такова предимство се предлага и за биологичните животновъди и биопроизводителите на плодове и зеленчуци, както и за новите фермери в тези три чувствителни сектора.

При първи ограничени търгове МЗХ предлага допълнителни условия по отношение на лицата, които имат право на участие в тези търгове. Така животновъдите ще могат да кандидатстват, ако имат животновъден обект, който е регистриран в системата на Българска агенция по безопасност на храните с пасищни животни, които се подпомагат по интервенциите за обвързана подкрепа. В тези търгове ще могат да участват и онези зеленчукопроизводители и овощари, които през последните 3 години са били регистрирани като такива. Тези правила се въвеждат и за новите фермери с цел да се даде възможност на хора, които възнамеряват да започнат да се занимават със земеделие, да получат достъп до земя в по-ограничен търг. Експертите на МЗХ са формулирали дефиницията „нов фермер" и предлагат следната формулировка: това е лице, което е регистрирано като ЗП през предходните 12 месеца преди неговото кандидатстване в ограничен търг.

Преотдаване под аренда

В чл. 24а, ал. 1, т. 3, п.т. 4 от ЗСПЗЗ е направено съществено изменение, което касае споразуменията за ползване на земи от държавния поземлен фонд. „Въпреки че е забранено, земи от държавния поземлен фонд да се преотдават под аренда, през последните години върви процес, при който земи от държавния поземлен фонд се споразумяват през две, през три землища. По този начин изключително много се затруднява ползването на тези земи. Поради това предлагаме, такива земи да могат да се преотдават за ползване само в рамките на землището", обясни Лилия Стоянова.

МЗХ предлага още заличаване на възможността за ползване на земеделските земи от държавния поземлен фонд чрез конкурс. Въпреки че тази възможност отдавна присъства в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, тя никога не се е ползвала, каза началникът на дирекция „Поземлени отношения и комасация" в МЗХ и посочи: „Ние смятаме, че тръжната процедура е формата, която е добре установена, публична и сравнително справедлива. Поради това предлагаме да отпадне тази възможност за отддаване на земи под аренда."

Разпределение на общински

пасища, мери и ливади

Животновъдният бранш изрично настоява, земите от общински и държавен фонд да не се разпределят едни след други както сега, а едновременно в рамките на землището. Това обаче на практика са две различни собствености – общинска и държавна – и няма как само държавна или само общинска администрация да разпределя чужда собственост, по думите на Лилия Стоянова. Ето защо МЗХ предлага, с цел едновременно разпределение на свободните пасища, мери и ливади от двата поземлени фонда, разпределянето да става от смесена комисия, като законът ще определя точно нейния състав.

МЗХ също така предлага, преди да се извърши разпределението, същата тази комисия да извърши проверката, която в момента по закон прави кметът на общината, на данните, посочени в заявлението на животновъдите при разпределените пасища, мери и ливади, като промяната в броя на животните може да бъде +/-30%. След разпределението има кратка процедура, в която предварително се обявяват всички изходни данни, необходими на комисията за извършване на разпределението – това са регистрираните обекти и животни на стопанина, свободните пасища, мери и ливади, които за общината се разрешават от общинския съвет, а за държавните се разрешават от министъра. Всичко това се обявява предварително.

Прецизиране на определението

за животновъден обект

МЗХ предлага, заседанията на Комисията да бъдат открити и в тях да участва всяко заинтересовано лице. След заседанието се изготвя протокол на разпределението, който се обявява публично и подлежи на обжалване пред Районния съд. След влизането в сила на този протокол за разпределените общински имоти се сключва договор с кмета на общината, респективно с МЗХ за имотите от държавния поземлен фонд.

„В допълнителните разпоредби сме направили уточнение в дефиницията за животновъден обект по смисъла на закона. В досегашната дефиниция се получава разминаване при определенията в Закона за ветеринарномедицинската дейност по отношение на животновъдните обекти. Права за разпределение предлагаме да имат фермери с постоянно регистрирани животни, включително и пасища, на които се отглеждат постоянно регистрирани животни. При разпределението логично е да бъдат изключени само онези животновъдни обекти, които представляват пасища и в които животните се извеждат през определен период – от 15 май до 15 ноември", каза още експертът.

Браншовите организации все още могат да дават предложения за промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

НОКА с категорична позиция

При разпределяне на пасища да се дава приоритет на местния животновъд – за това настояват от години фермерите от Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. По време на заседанието на парламентарната комисия съпредседателят на НОКА Симеон Караколев заяви:

„Категорично против сме, да се правят изключения заради една област, когато става въпрос за пасища, а да отваряме целия закон, за да се правят промени за цялата страна. Нашето предложение относно промените в закона от години е, да се дава приоритет на животновъда при разпределяне на пасищата спрямо животновъдния обект и ако няма пасища в съседното землище, това разпределение да продължава в други землища. Що се касае до разпределянето на подобни площи, то трябва да касае единствено и само пасища. Нека да се прави изключение за ливади, но не и когато става въпрос за пасища. Това по никакъв начин не е логично.

Има фундаментални принципи, които сме предложили да залегнат в закона и настояваме от години – пасище близо до животновъдния обект. Започнат ли да се правят изключения, виждате виртуалните животни. Те съществуват точно, защото има изключения.

Законът ще бъде в помощ на фермерите, когато има едно справедливо разпределение на пасищата с приоритет на местните животновъди. Всичко останало е една вратичка и заради един изолиран случай се прави голяма промяна в закона."

Има хора с проблеми в няколко области в страната – Смолян, София, Благоевград, Видин, Монтана и Враца, и заради тях се търси решение, обясни зам.-министър Георги Тошев.