Бананите властват на световния пазар на плодове, като неизменно оглавяват класациите за любими плодове. Те не само са основна част от храната на много хора по света, но и са лесно достъпни през цялата година.

Има обаче любопитна тенденция, уловена от анализаторите на EastFruit: Централноазиатските страни реагират сдържано на бананите. В страни като Узбекистан, Таджикистан, Киргизстан, Казахстан и Туркменистан консумацията на банани е особено слаба. Възниква въпросът: Защо тази липса на ентусиазъм и каква е реалната консумация на банани в тези региони?

Казахстан се очертава като първенец по консумация на банани в тези страни. Според изчисленията всеки казахстанец консумира приблизително 4,5 кг пресни банани годишно. Но как се представя тази цифра в световен мащаб?

В перспектива Уганда претендира за титлата на най-голям консуматор на банани с невероятните 270 кг на човек годишно - ярък контраст с потреблението на Казахстан, което е 60 пъти по-малко. Често срещано явление е страните, които отглеждат и изнасят банани, да бъдат и сред най-големите консуматори.

Ако се върнем към Централна Азия, в Узбекистан се наблюдава значителен ръст в потреблението на банани, като сега то е средно 4 кг на човек годишно, а Киргизстан не отстъпва по този показател.

За разлика от тях Таджикистан и Туркменистан се отличават с минимално потребление на банани. В Таджикистан средната консумация е около 2,3 кг на човек, а в Туркменистан - едва 160 грама на човек годишно - по-малко от един банан! По този начин Туркменистан се нарежда сред изоставащите страни в света по отношение на консумацията на банани, като изостава дори от Северна Корея, където консумацията на банани се оценява на 0,2 кг на човек.

Андрий Ярмак, икономист от Инвестиционния отдел на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), хвърля светлина върху това явление. "Скромното потребление на банани в Централна Азия може да се отдаде на отдалечеността на региона от голяма пристанищна инфраструктура, което води до скъпа логистика. Освен това наличието на значителни тарифни и нетарифни бариери възпрепятства вноса на такива екзотични плодове. Третият фактор, който допринася за това, е конкурентната цена на местните плодове, особено по време на пиковите периоди на производство", уточнява той.

Интересното е, че регионът е на път да се превърне в по-значим износител на пресни продукти, което може да проправи пътя към по-голяма отвореност на вноса. Тази тенденция вече се забелязва в Узбекистан.