В света площите, на които се прилага, нарастват през последните години

Каква е същността му и кои са проблемите при прилагането му

Проф. дсн Петко Иванов

Прилаганите в последните десетилетия интензивни системи на земеделие водят до редица отрицателни последствия: разрушаване на органично вещество и структура на почвата, вкиселяване, засоляване и уплътняване на същата и интензификацията на водната и ветрова ерозия.

Крайните резултати са: понижено почвено плодородие, влошено качество на земеделската продукция и околната среда.

Прогресът на земеделските науки и технологии, създаването на усъвършенствана земеделска техника и социално-икономическите промени в отрасъла доведоха до развитието на нови системи в земеделието, включително развитието на т.н. консервационна система със задача спиране на негативните процеси, предизвикани от интензивното земеделие.

Консервационното земеделие се дефинира като концепция на ресорно-пестящо производство, чиито цели са: запазване на почвите и околната среда, високи и устойчиви нива на производство и постигане на приемлива печалба.

Този вид земеделие придобива критично важно значение във връзка с храненето на нарастващото световно население при постоянни или дори намаляващи почвени ресурси.

Консервационното земеделие представлява серия от технологични практики, целящи минимализиране вредното влияние на конвенционалното интензивно земеделие.

Ключови принципи

Според ФАО консервационното земеделие се основава на три основни принципа, които трябва да бъдат спазвани от земеделските производители.

Първият принцип е прилагането на възможно малко механично нарушаване на почвата, за да се намалят и спрат деградационните процеси и се запази от водна и ветрова ерозия. Най-популярна е системата на нулева обработка (No Till или Zero Till) или директна сеитба.

Вторият принцип на консервационното земеделие е сходен на първия и се отнася също до запазването на почвата.

Той се свежда до поддържането на перманентна органична покривка (мулч) от растителни остатъци върху почвената повърхност.

Целият текст може да прочетете в новия брой на в. "Български фермер" от днес - 19 януари